Europa-Park – екстремност, страх и забавление

Входът на Europa-Park. Снимка: Георги Иванов

В представите на повечето хора за почивка вероятно основно място заемат морето или планината, което не е учудващо за нашата географска ширина – ние имаме и двете. Предполагам обаче, че много малко хора си представят почивката като смесица от екстремност, страх и забавление.

Точно това е описанието на една обиколка с екстремните влакчета в увеселителен парк. Разбира се, не с влакче като в закрития през 2006 г. у нас парк Sofia Land, а с някое от високите десетки метри и движещи се с близо 100 км/ч влакчета.

Статистиката на неправителствената организация в сектора TEA показва забележителни факти. Над 370 млн. души са посетили увеселителни паркове на десетте най-големи компании в света през изминалата 2013 година. Само в Северна Америка 2013 г. е четвъртата подред на постоянен растеж, а в сравнение с преди 10 години, притокът на посетители се е увеличил с 17%, за първите 20 парка. Паркът Magic Kingdom на Дисни пък е най-посещаваният в света – 18,6 млн. души, което несъмнено се дължи на дългата традиция в производството на семейна анимация (в Magic Kingdom се намира замъкът на Пепеляшка).

Данните за Европа сочат, че над 57,8 млн. души са посетили парковете на Стария континент през 2013 г., а вторият по посещаемост парк (след Дисниленд Париж) е Europa-Park в Германия, който е и 20-и в света по този показател. С над 4,9 млн. посетители за предходната година и площ от близо 850 хил. кв.м., паркът категорично заслужава това място. Именно този парк реших да посетя и аз наскоро.

Europa-Park се намира югозападна Германия, близо до границата с Франция. Има 17 обособени части за забавления, 13 от които носят имена на държави. Най-новата част на парка е Minimoys Kingdom, с влакче, създадено по анимацията „Артур и минимоите”, а най-старата – „Италия”, открита през 1982 – 7 години след основаването на парка. Екстремните влакчета (roller coasters) наброяват 11 , а общият брой на атракциите е 95. Входът е 41 евро в летния сезон и важи за целия ден. Можеш да се возиш на каквото искаш по колкото искаш пъти. На входа има разположен щанд, от който да си вземеш карта, чрез която да се ориентираш, а при всяка тематична област има голямо табло с карта.

Рафтинг в парка. Снимка: Георги Иванов

Предварително си бях набелязал няколко атракции, а разполагах с ограничено време тъй като пристигнах от съвсем друга част на Германия, затова без много бавене се отправих към „Франция”. Там се намира влакчето Silver Star, което е перлата на парка. Най-високата му точка се издига на 73 метра и цели 10 години (от пускането му в експлоатация през 2002 до 2012 г.) държи титлата за най-високо влакче. Скоростта на свободно падане е 130 км/ч, а ускорението 4G.

Началната точка се помещава на върха на сграда, която по време на посещението ми представляваше шоурум на „Мерцедес”. Отвън нямаше много хора, което ме обнадежди, но минута по-късно разбрах, че всъщност цялата опашка обикаля няколко пъти вътрешните стени на сградата, докато стигне платформата на влакчето. Интересното е обаче, че не чаках повече от двайсетина минути, което може би се обяснява с големия часови капацитет на инсталацията – 1620 души на час. При наближаването на платформата, опашката чакащи се разделя на две – една за front-seat с допълнително време за изчакване и една за останалите вагончета от композицията.

Преди да се качим ни казаха да си сложим раниците и чантите в специални шкафчета, за да не ни пречат по време на обиколката. След като всички са настанени, служители минават да проверят дали системата за заключване на пасажерите работи и пускат влакчето. Който се е возил или поне гледал клипчета на подобно приключение знае, че винаги в началото има дълго и плавно изкачване до най-високата точка, от която след това се изпълнява свободно падане.

За първи път се возех на подобно нещо и разбира се, бях изнервен. Изкачването беше наистина плавно и стига да не гледаш как постепенно земята около теб остава на 73 метра надолу, всичко е наред. Свободното падане обаче беше съвсем друга бира – нямам рефлекса да викам, но останалите пасажери викаха и заради мен. Макар да има захващащ механизъм, имах усещането, че ще падна всеки момент. Слава богу, това не се случи и след известно време успях да се отпусна и да се доверя на предпазната система. В момента, в който това стана, страхът се измести от истинско удоволствие. Накрая дори исках да направя още една обиколка, но трябваше да продължа към другите атракции.

Видео на обиколка с влакчето

Fjord-Rafting беше другата атракции в списъка ми. Както подсказва името, това е рафтинг атракция – спускане с лодка в екстремни води. Най-голямо впечатление тук ми направи опашката, извиваща се през система от „пътечки”. Нямам точна представа за времето, което прекарах в чакане, но ми се стори поне 40 минути. Разбира се, никъде няма места за сядане и стоиш прав докато дойде редът ти да се качиш в лодката.

Самата лодка е кръгла с четири седалки и метален обръч в средата, за който да се хванеш. Спускането няма нищо общо с екстремното, освен ако не успееш да си намокриш фотоапарата или телефона. Много приятна атракция, особено за деца – неслучайно липсва ограничение за възраст на пасажерите.

Замъкът на призраците. Снимка: Георги Иванов

Atlantica SuperSplash е водно „влакче”. Намира се в „Португалия”. Подобно на стандартното влакче, първоначално се издига на определена височина, след което те спуска надолу – в случая, издига те на 30 метра височина и падаш с 80 км/ч. Разликата с традиционното влакче е, че водният вариант те спуска в басейн и има голяма вероятност да се измокриш целия. И вместо в стандартно влакче, возиш се в лодка. По този повод можеш да си купиш найлоново пончо, което да облечеш за предпазване от водата.

По ниво на адреналина Atlantica SuperSplash не може да се сравнява със Silver Star, но по стечение на обстоятелствата за мен беше най-екстремното. Тук нямаше шкафчета, в които да приберем раниците си, затова се качих с моята на гръб. Секунди по-късно разбрах, че съм направил сериозна грешка. Бидейки с раница на гръб, пространството, което заемам на седалката се увеличава – тялото ми се измества напред. Системата за заключване е проектирана така, че да се затваря на етапи – за хора с пълно и слабо телосложение. Моята се затвори все едно съм с едро телосложение и служителите натиснаха бутона за тръгване на влакчето.

Това вече беше страшно, понеже след няколко секунди щях да съм на 30 метра височина, падайки надолу с 80 км/ч, под почти 90градуса наклон – без да съм хванат здраво. Наложи се спешно да направя нещо, тъй като вече се изкачвахме. Не можех да сваля раницата си, защо върху нея бях сложил пончото против намокряне, което е толкова голямо, че долната му част беше затисната от тялото ми върху седалката. Слава богу, успях да преместя раницата си към главата, за да се облегна назад, след което натиснах още към себе си защитната преграда. В крайна сметка оцелях, но това возене ще си остане най-екстремното. Никога повече няма да се качвам с раница на гръб в такива влакчета.

Тук е момент да успокоя читателя, че инцидентите в увеселителните паркове в Европа са доста рядко явление. В годишния си доклад за безопасност през 2012 г. Европейският клон на Международната асоциация на увеселителните паркове и атракции (IAAPA Europe) изтъква наличието на 9,5 инцидента при 1 млн. посетители на съоръженията, като едва 6% от тях попадат в категорията „сериозни” – постъпване в болница за повече от 24 часа или смърт. 87% от инцидентите се причиняват от неспазване на указанията аз безопасност от страна на посетителите, а съответно 7 и 6 % са операторска или техническа грешка. В Europa-Park досега не е имало инциденти, поне според моето проучване.

Видео от Atlantica SuperSplash

Последното влакче, на което успях да се кача беше WODAN – Timburcoaster. От същия тип като Silver Star, но в дървен вариант. Намираше се в тематичната област „Исландия”, максималната му скорост на движение е 100 км/ч, а най-високата точка – 40 метра. Още преди да се наредя на опашката видях табелата, която указваше, че времето за изчакване е 55 минути. Поколебах се малко, но все пак реших да изчакам. Предвид, че капацитетът на съоръжението е близо 1200 души на час, вероятно съм обикалял около релсите с още 1000 души.

Паркът обаче се беше погрижил да ни занимава докато чакаме – получихме кратка история по скандинавска митология чрез светлини и различни инсталации. Сериозен недостатък отново беше липсата на места за почивка, но поне по някое време виждахме нова табела с времето, което ни остана до платформата на върха.

Вероятно заради последователността, в която изпробвах атракциите – първо перлата на парка Silver Star, а после адреналиновата лодка Atlantica SuperSplash, WODAN – Timburcoaster ми достави най-голямо удоволствие. Вече бях падал от 73 метра със 130 км/ч и от 30 метра с 80 км/ч, така че знаех какво да очаквам, имах доверие и в заключващата система.

Усещането и съзнанието, че конструкцията на коустъра е дървена, допълнително допълва удоволствието от обиколката. Адреналинът тук идваше не толкова от височината и скоростта, колкото от много и бързи завои, също и от почти страничното им вземане. След края на обиколката всеки посетител има възможността да си закупи снимка от преживяването, срещу допълнителни 4 евро. Такава възможност имаше и при Silver Star, а отсъстваше при Fjord-Rafting и Atlantica SuperSplash.

WODAN – Timburcoaster

Времето напредна и трябваше да отивам към изхода на парка. По пътя натам пробвах още две атракции: Euro-Tower и Ghost Castle.

Euro-Tower е панорамна кула във френската част с височина 75 метра, от която може да се види целият парк. Кабинката е сравнително тясна и с огромни стъкла отпред, така че ако човек не обича тесни пространства или се страхува от височини, може би не е добра идея да се качи. По време на изкачването се завърта на 360 градуса, движението е плавно, без никакви екстремности.

Ghost Castle също е във френската част. Подобно на Euro-Tower няма възрастово ограничение. Посетителите влизат в широко помещение, което в някакъв момент се затваря, светлините изгасват и на посетителите се разказват кратки страшни диалози, след което друга врата се отваря и всички се отправят към влакче, чрез което се обикаля цялата страшна къща. Интериорът и куклите бяха изработени страхотно и макар да не ми беше страшно, особено интересно ми беше да разглеждам дизайна наоколо.

Приключвайки посещението си в парка набелязах атракциите, които ще изпробвам при следващото си посещение, а такова несъмнено ще има – не само в Europa-Park , а и в други, близки и далечни, увеселителни паркове.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.