„Фондове лешояди“ фалират Аржентина

Франс прес

Утре Аржентина ще се окаже в неплатежоспособност, ако не спази срока за изплащането на 500 милиона долара, блокирани от месец от американското правосъдие, което притиска Буенос Айрес първо да реши спора си с „фондовете лешояди“.

След икономическата криза през 2001 година третата икономика в Латинска Америка успя да разсрочи 93 % от дълговете си към притежателите на нейни държавни облигации и дори предсрочно се разплати с Международния валутен фонд (МВФ), но кредиторите, които отказаха облекчаване на дължимите суми, разстроиха процеса.

Какъв е рискът, ако Аржентина изплати 100 % от задълженията си към „фондовете лешояди“?

Ако Буенос Айрес плати на „фондовете лешояди“ и изпълни решението на американския съд, то други спекулативни фондове (7 % от кредиторите й), които досега са отказвали каквото и да е облекчение на задълженията, биха могли да поискат същото отношение по силата на клаузата RUFO (Rights Upon Future Offers – права по бъдещи оферти) и тогава сметката може да достигне до над 10 милиарда долара. И до над 100 милиарда долара, ако останалата част от държателите на аржентинския дълг (93 %) направят рекламация, а Аржентина разполага с по-малко от 30 милиарда долара валутни резерви.

Задушена от външния си дълг, Аржентина обяви неплатежоспособност през декември 2001 година и това постави началото на икономическа криза. За да помогнат на страната да изкачи стръмнината, почти всички кредитори (93 %) се съгласиха да опростят близо 70 % от дълга й. Само че спекулативните фондове (7 %) казаха „не“ на каквото и да е преструктуриране. Сред тях са NML Captal и Aurelius Management, които успяха да издействат от американското правосъдие (част от книжата по аржентинския дълг бяха емитирани в Ню Йорк) да им бъдат платени 100 % от първоначалните суми, а това са 1,3 милиарда долара.

Например фондът NML е купил през 2008 година на безценица за близо 50 милиона долара аржентински дълг, а съдебното решение му отрежда на получи над 800 милиона долара. Президентът на Аржентина, левоцентристката Кристина Кирхнер твърди, че страната й няма да изпадне в дефолт, защото тя „е платила, плаща и ще плаща дълговете си“.

Задължения с краен срок на плащане 30 юли от 500 милиона щатски долара бе погасено от Буенос Айрес, но фактическото плащане бе блокирано от американското правосъдие, което постанови, че спорът между Аржентина и „фондовете лешояди“ би трябвало да бъде решено преди изплащането на преструктурирания й дълг. Ако плащането остане блокирано, то ще има нов дефолт на Аржентина на стойност близо 100 милиарда долара.

Ако наистина има обявяване на неплатежоспособност, какви биха били последиците?

Standard and Poor’s ще понижи до „D“ оценката си за кредитоспособността на Аржентина, но не се очаква трус, какъвто имаше през 2001 година. Според института за проучвания Abeceb годишната инфлация би могла да достигне 41% през 2014 година (в сравнение с прогнозата за 34,5%), брутният вътрешен продукт (БВП) би спаднал с 3,5%, а потреблението би се свило с близо 4%.

„Във всекидневния живот това ще се усети много по-слабо, отколкото през 2001 година“, твърди икономистът Хуан Пабло Рондерос от института Abeceb.com. В случай на дефолт, казва той, „Аржентина ще продължи да плаща остатъка от дълга си, защото ще става дума за селективен дефолт“.

Последицата от евентуален дефолт е спиране на достъпа до международните капиталови пазари. От обявяването на неплатежоспособност през 2001 година, когато ставаше дума за 100 милиарда долара, Аржентина не беше вземала заеми от пазарите, но планираше отново да се обърне към тях. Днес дългът на Аржентина представлява едва 40% от БВП.

Как евентуален дефолт на Аржентина ще се отрази на света?

Международният валутен фонд (МВФ) е на мнение, че един мораториум (върху плащането на задълженията) на Аржентина би имал „цена“ за цялата финансова система, създавайки „несигурност“. МВФ се опасява, че затруднените страни ще бъдат допълнително възпрепятствани да убеждават кредитори си да приемат намаляване на дължимите суми. „Нуждаем се от механизми за решаване (на такива проблеми), които да действат добре, когато страните са в затруднение“, настоява пред Франс прес главният икономист на МВФ Оливие Бланшар.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.