Политиката на Орбан заплашва Източна Европа

в. Ромъния либера

Виктор Орбан с Бойко Борисов. Снимка: правителствен сайт

Унгарският премиер Виктор Орбан прокламира в събота в (румънския град-бел.ред.) Бъйле Тушнад края на „ерата на либералната демокрация“ и изброи Русия, Китай, Турция, Индия и Сингапур като политически модели за Унгария.

Типът общество, което иска да изгради Орбан в Унгария, е много близо до „фашизъм с човешко лице“. В Тушнад унгарският премиер подчерта, че моделът на западната социална държава, която не прави нищо друго, освен да трупа дългове, е фалирал заедно с кризата през 2008 г. и следователно трябва да бъде сменен. „Да копираш Запада е проява на провинциализъм и ще ни унищожи“, предупреди Орбан в една реч, изпъстрена с подобни пророчества.

С какво иска лидерът от Будапеща да замени социалдемократическия модел на държавата на благосъстоянието? В никакъв случай с по-свободен пазар, с по-малко регламентирана икономика, по-малко зависима от държавата и следователно по-либерална, нито с едно общество, в което индивидуалните права надделяват над колективните, а точно обратното.

„Да бъдат разбрани политическите системи, които не са либерални, не са либерални демокрации, а в някои случаи вероятно дори не са демокрации, но все пак осигуряват успеха на една нация, е един от големите проблеми на нашите дни“, заяви Орбан. „Отдалечавайки се от приетите догми и идеологии, ще потърсим и ще построим нова форма на унгарската държава, която ще превърне нашето общество в успешно в глобалното състезание за десетилетия напред“.

Как? Чрез ренационализация на банковия сектор, на енергетиката и на комуналните услуги, за да бъдат „освободени от робството на дълговете и контрола на чужденците“ и чрез заместване на „държавата на социалните помощи“ с „държава на труда, която ще спазва християнските ценности и правата на човека, но няма да бъде либерална в естеството си“. Под „държава на труда“ Орбан не разбира държава, която да насърчава създаването на работни места в частната икономика, а заместване на мрежата на социалната сигурност с „работа в полза на общността“, като „общността“ е евфемизмът, предпочитан от режима на Орбан за Държавата.

С други думи, подчиняване на икономиката и на системата за социално подпомагане (следователно и на синдикатите) на Държавата. Всичко (икономика, общество, култура) във вътрешността на Държавата – това е същината на фашисткия тоталитаризъм така, както го дефинира Бенито Мусолини. Разбира се, един фашизъм, адаптиран към 21-ви век, който „спазва индивидуалната свобода и правата на човека“, един фашизъм с човешко лице. Само че лицето на унгарския фашизъм на Орбан не е чак толкова човешко. . .

БОРБА СРЕЩУ ПРЕСАТА И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Ако Орбан е научил нещо от Владимир Путин, това е как да подчини свободната преса. През юни унгарското правителство наложи специална такса върху приходите от реклама в масмедиите, която напрактика ще унищожи печалбата на свободната преса, която ще стане зависима от правителството. Целта на Орбан, както и на Путин, са телевизиите, които не се подчиняват на правителствената линия.

Втората цел са правозащитните неправителствени организации, които се борят срещу дискриминацията и за опазване на околната среда. Либералните НПО-та в Унгария бяха обвинени от Орбан, че са „чужди политически агенти, финансирани от чужбина“, които подкрепят опозицията. Точно същата позиция като на Путин, която задължава НПО-тата, които получават финансиране от чужбина, да се регистрират като „чужди агенти“. Орбан изпрати в началото на месеца един контролен орган (нещо между корпус за контрол и сметна палата) да провери регистрите на едни такива либерални НПО-та, които отказаха да направят това с мотива, че не става дума за държавни средства. Този епизод отприщи конфликт между Унгария и Норвегия, която е основният източник на финансиране на тези програми, с привиквания на посланици и анулиране на двустранни разговори.

Според представители на румънската неправителствена организация „Експерт форум“ изявленията на Орбан, че „времето на либералните демокрации е минало“ и че финансираните отвън НПО-та са „чужди агенти, които представляват чужди интереси“, са „много опасни“. „Имаме страна членка на ЕС, в която лидерът тръгва все по-видимо по стъпките на Путин в Русия. Проблемът е много по-стар, от 2010-2011 г. Изявленията от близките дни идват след един дълъг щурм срещу правовата държава, срещу независимите институции, срещу унгарската конституция и срещу критичните гласове по адрес на властта. За съжаление, фактът, че ФИДЕС спечели и тази година изборите, запазвайки удобно мнозинство в парламента, прави демокрацията в Унгария все по-уязвима“.

Отговорът на Орбан на критиките от страна на Норвегия, но и на Съвета на Европа? ФИДЕС ще сформира парламентарна комисия за постоянно наблюдение на „чужденците, които се опитват да спечелят влияние в Унгария“.

„Фрийдъм хаус Румъния“ на свой ред обръща внимание върху „путинизма“ на Орбан, но и на редица представители на основната управляваща партия: „Това създаване на парламентарна комисия за следене на чужденците, които чрез финансирането на НПО-та искат да влияят върху унгарската политика, е отношение в стил Путин. Не норвежците са тези, които са спечелили влияние чрез подкрепата на НПО-та, а Русия на Путин, която получи подкрепа на най-високо ниво в Унгария през последните години“.

ОПАСНОСТ ОТ ЗАРАЗЯВАНЕ

Ако унгарските НПО-та се намират под натиск на правителството, румънските все още са в състояние да защитават демокрацията и правата на човека, както в Румъния, така и в Унгария. Но това не е гарантирано.

„За съжаление, лошият пример на Унгария може да послужи за модел за други лидери с авторитарни тенденции в региона, най-вече в страните, присъединили се след 2004 г., в които демокрацията още не е достатъчно зряла“, посочва „Експерт форум“. И наистина, в региона се отчита обезпокоителен упадък на либералните ценности, както в страни, смятани преди за шампиони, като Чехия, така и в страни, смятани за загубена кауза, като България.

В Румъния засилването на национализма и антиевропейските и антиамерикански настроения, нарушаването на конституцията и правовата държава, както и тенденцията за преориентиране на страната от политическа и икономическа гледна точка към Русия и Китай характеризираха през последните две години управлението на премиера Виктор Понта. При всичките си опити да сравни президента Траян Бъсеску с Орбан, ръководителят на правителството не реагира по никакъв начин на изявленията на Орбан, дори на това, че „Унгария трябва да е подготвена да финансира институциите на унгарците в Трансилвания“.

Единственият, който имаше публична позиция, беше Кристиан Дяконеску, бивш външен министър, който предупреди, че независимо какви са геополитическите опции на Будапеща, от гледна точка на властите в Букурещ „оста Москва-Будапеща няма да мине никога през нито един район на Румъния“ и подчерта, че „това трябва да бъде разбрано ясно и няма никакъв друг компромисен вариант“. Поне премиерът Виктор Понта и външният министър Титус Корлъцян да бяха изразили същата недвусмислена позиция за стратегическата ориентация на Румъния . . .

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.