Защо някои полети са по-безопасни от други
Асошиейтед прес
Пътниците, които летят са повече от всякога, което пък поражда сложен проблем за авиокомпаниите: да осигурят безопасността на пътниците в едно все по-пренаселено въздушно пространство.
Всеки ден 8,3 милиона души по целия свят – приблизително населението на Ню Йорк – се качват на борда на самолет. Те почти винаги се приземяват безпроблемно.
Някои полети обаче са по-безопасни от други.
Коефициентът на катастрофите в Африка например е почти пет пъти по-голям от средния коефициент за света, според Международната организация за гражданска авиация, която е част от ООН. Такива проблемни места се оформят също там, където пътуването със самолети се разраства най-бързо, като броят на пилотите е на път да се удвои през идните 15 години.
В някои райони на света ще се наложи ускорено обучение, посочва Патрик Смит, пилот от гражданската авиация 24 години и автор на книгата „Поверително от пилотската кабина“. Това обаче не означава непременно, че небето ще стане по-опасно. „Вече удвоихме обема на самолети и пътници, и това, което се случи е, че летим по-безопасно,“ допълни той.
За да отговорят на притока от пътници, авиокомпаниите ще трябва да наемат и обучат достатъчно квалифицирани пилоти и механици. Правителствата ще трябва да разработят и приложат правилата за безопасност. Ще трябва да бъдат построени нови писти с подходящи помощни средства за навигация.
Експертите от сектора признават трудностите, но отбелязват, че и преди авиацията е преминава през големи скокове в растеж преди и все пак същевременно е успяла да подобри безопасността.
Миналата година са летели 3,1 милиарда пътници – два пъти повече, отколкото през 1999 година. И все пак шансовете да се загине в самолетна катастрофа са били много по-малки.
След 2000-та година смъртните случаи са били по-малко от три на 10 милиона пътници, според анализ на Асошиейтед прес на данни за катастрофи, предоставени от авиационната консултантска компания Ascend. През 90-те съотношението е било почти осем смъртни случая на 10 милиона пътници; през 80-те – 11; а през 70-те е имало 26 смъртни случая на 10 милиона пътници.
Последните две седмици бяха лоши за авиацията, тъй като бе свален самолет на Malaysia Airlines, след това имаше катастрофи в Тайван и Мали. Рядката поредица от три трагедии обаче представлява само една малка част от 93 500 самолетни полета дневно по целия свят.
„Авиационната безопасност продължава да се подобрява. Внезапното натрупване на произшествия не означава, че секторът рязко е станал по-несигурен,“ отбелязва Пол Хейс, директор на безопасността на въздушния транспорт към Ascend.
Тъй като в глобален мащаб доходите нарастват, хората в Югоизточна Азия, Африка, Латинска Америка, Индия и Китай искат да пътуват повече. Самолетопроизводителят Airbus отбеляза, че докато трафикът в САЩ нараства с 2,4% на година, развиващите се страни отчитат годишен растеж от 13,2%.
В тези страни самолетният транспорт често е единствената възможност. Градовете са отдалечени. Невинаги има нужните магистрали или железопътни линии. Появиха се нови авиокомпании, предлагащи полети на достъпни цени, за да задоволят нарастващата жажда за пътуване.
Тези превозвачи – много, от които не са известни извън региона си – купуват нови самолети с главоломна скорост. Само през идните шест години индонезийската Lion Air ще получи 265 нови самолета, а индийската IndiGo ще получи 125, според Bank of America.
„Ако една авиокомпания се разраства бързо,“ посочва Хейс, то предизвикателството да се наемат нови служители и те да заработят заедно както трябва „може да увеличи риска.“
Самолетопроизводителят Boeing прогнозира, че за 20 години на сектора ще му бъдат необходими 498 000 нови пилоти за гражданската авиация и 556 000 нови техници по поддръжката. Намирането на достатъчно квалифицирани работници за задоволяване на това търсене няма да бъде лесно.
Според Шери Карбъри, вицепрезидент на Boeing Flight Services, има „изключително голямо търсенето на компетентен авиационен персонал.“ „Това е глобален проблем, който изисква сътрудничество в целия сектор и иновативни решения“, отбелязва тя.
Лии Моук, президент на Air Line Pilots Association, най-големия профсъюз на пилоти в САЩ, добавя, че е необходим строг надзор на правителствата и асоциациите в сектора, за да се осигури подходящо обучение. „Ако не осигуриш безопасна дейност, няма да имаш клиенти“, казва Моук.
Страните трябва също така да инвестират в правилната инфраструктура. Трябва да има необходимото радарно покритие, осветление за кацане и сигнални светлини на пистите, както и квалифицирани летищни противопожарни и спасителни екипи, посочва Тод Къртис, директор на фондация Airsafe.com.
Развиващи се региони в момента също така не разполагат с достатъчно летища, към които самолетите могат да се отклонят в случай на извънредна ситуация, добавя той.
Когато има катастрофа с оцелелите, болници в близост с добре развити травматологични центрове биха помогнали да се намали броят на смъртните случаи. Почти една трета от всички катастрофи след 1959 година, при които самолетът е бил разрушен не са довели до смъртни случаи, според Boeing.
Технологичните подобрения също помагат да се намали броят на катастрофите. Пилотските кабини сега се правят със системи, които автоматично предупреждават, ако самолетът е прекалено ниско, на път е да се разбие в планината или в друг самолет. Други технологии откриват внезапни пориви на вятъра, които биха могли да попречат на безопасното кацане.
Следващото поколение технологии обещава да помогне да се избегнат още повече инциденти. Honeywell Aerospace даде начало на нова система преди 18 месеца, която по-добре информира пилотите за силна турбуленция, градушки и светкавици. Компанията също така разработва система за подобряване на видимостта на пилотите при буря: инфрачервена камера ще им позволява да видят пистите през гъсти облаци по-рано, отколкото с невъоръжено око.
„В крайна сметка ние сме предпазна мрежа. Ние сме там, за да помогнем на екипажа на самолета“, казва Ратан Хaтва, старши главен инженер в Honeywell.
Слабото място: макар че тези преимущества биха помогнали на едно поколение нови пилоти да летят по-безопасно, не всички авиокомпании са готови да платят за модернизация.
„Секторът е много против модернизациите заради разходите,“ допълни Джеймс Е. Хол, бивш председател на Националния съвет по безопасност на транспорта на САЩ. „Изправени сте пред ситуация, в която имате бедни и богати,“отбелязва той.
БТА