Санкциите срещу Русия: Кой ще пострада повече?

Последният пакет от санкции, приет от ЕС срещу Русия, стана отговор на продължаващата подкрепа от страна на Кремъл за сепаратистите в Източна Украйна и на гибелта на пътническия самолет на Малйзийските авиолинии с 298 души на борда.

Мерките включват ембарго върху доставките за Русия и на покупката на руски оръжия, ограничения върху вноса в Русия на технологии за проучване на нови находища на енергоносители и затваряне на достъпа на редица руски банки до европейските финансови пазари.

Санкциите си поставят за цел да забавят руската икономика и да убедят президента Владимир Путин да се откаже от подкрепата за проруските сепаратисти в Украйна.

По размери руската икономика не е голяма и може да се сравни с италианската, но Русия притежава огромни запаси от енергоносители. Русия изнася предимно суровини, при това около 60 на сто от износа се падат на горивата. ЕС консумира над 45 на сто от руския износ, като при това делът на износа на самия Евросъюз в Русия е по-малко от 3 процента.

Няма ли да се получи така, че опитвайки се да причини икономическа вреда на Москва, Западът в крайна сметка ще навреди само на себе си?

По данни на американската страна санкциите ще се отразят на 30 процента от активите на руския банков сектор. „Изглежда най-големите икономически загуби от санкциите спрямо Русия ще понесе Великобритания, тъй като голяма част от своите операции руските държавни банки осъществяват чрез Лондон“, казва Раул Рупарел от центъра за анализ на европейската политика „Отворена Европа“.

„Санкциите бяха разработвани с оглед да ударят по-силно Русия, а не ЕС. И изглежда целта беше постигната. Сега на руските фирми ще се наложи да търсят кредити и някои високотехнологични вносни стоки, което може да се окаже трудна или изобщо неизпълнима задача“, смята той.

Според експерта по банково дело Ралф Силва обаче опитът да се нанесе удар по руските банки може да удари болезнено самия Запад. „В крайна сметка това ще навреди и на лондонското Сити, и на Ню Йорк“, смята Силва, „защото руснаците за пръв път ще осъзнаят, че всъщност могат да минат и без глобалната индустрия на финансовите услуги“. „В резултат на санкциите позициите на Путин само ще укрепнат. Руското общество вижда в него защитник и ако той успее да преведе страната през санкциите, властта му само ще се засили“, казва експертът.

Както твърди финансовият аналитик Крис Скинър, санкциите спрямо руски банки могат да ги накарат да напуснат лондонското Сити и да се заемат с търсене на нови партньори, По думите му ограниченията „са способни да убият притока на руски капитал на британския пазар, ако руските банки намерят алтернатива, например Хонконг или Шанхай“.

„Колкото повече санкции налагаме на Русия, толкова повече рублата губи стойност, толкова по-големи печалби получават милиардерите, които са вложили средства извън Русия, например в британска собственост“, подчертава Скинър.

„Банката на Москва“ (Банк Москвы) заяви, че нейният бизнес няма да пострада от санкциите и че не е планирала да взима кредити от чуждестранни пазари. На вълната на новите санкции акциите на втората по големина държавна банка в Русия – ВТБ, паднаха с 1,2 процента и ръководството й заяви, че санкциите са „несправедливи, спорни от гледна точка на законността им и най-вероятно ще причинят вреда на всички страни“. При това банка ВТБ съобщи, че е готова да търси финансиране на алтернативни пазари и в други валути.

Освен финансовите ограничения пакетът от санкции засяга й продажбита на оръжие за Русия. ЕС вече е подготвил списък на военното оборудване, което попада под ембаргото, влизащо в сила от днес. Ембаргото не се разпространява върху договори, сключени преди въвеждането на новите санкции, от което например следва, че военната сделка на Русия с Франция на стойност 1,6 милиарда долара все пак ще се състои.

„Предвид сравнително ниските обеми на търговията с оръжие между ЕС и Русия, санкциите изглеждат по-скоро символични, особено ако се вземе предвид, че Франция не възнамерява да се откаже от продажбата на два хеликоптероносача клас „Мистрал“ в Русия“, смята аналитикът от IHS Лилит Геворкян. „След разпадането на Съветския съюз Русия неохотно купуваше оръжия от чужбина. Русия остава вторият по големина износител на оръжия в световен мащаб, при това нейният военен внос от Европа е доста ограничен“, смята той.

Руски компании посочват също, че и американците губят от санкциите. Представители на концерна „Калашников“ завчера дори поднесоха съболезнования на американските купувачи, които вече няма да могат да си купуват техни продукти.

Западът няма намерение да намали вноса на руски петрол и газ, но пък забраната на износ на технологии може да удари по самия Евросъюз. Лидерите на европейските страни не наложиха ограничения на вноса на руски петрол и газ, тъй като много страни от ЕС зависят от руските енергоносители.

Вместо това беше решено да се нанесе удар по възможностите на Русия да разработва нови петролни находища в дългосрочна перспектива. Русия е един от най-големите световни производители на петрол и притежава най-големите в света съвкупни запаси от нефт и газ. САЩ и ЕС забраниха износа на стоки и технологии, позволяващи разработването на дълбоководни, арктически и шелфови петролни находища.

Като ответна мярка „Газпром“ заяви, че ще поръчва резервни части за газовите си турбини от местни доставчици. По данни на компанията общата стойност на тези поръчки е около 10 милиарда рубли (250 милиона долара).

Още по темата: Официална Москва посреща „с показна храброст“ новите санкции на Запада

Властите на САЩ и на ЕС почти едновременно ограничиха източниците на финансиране за руски държавни банки, пише „Ведомости“. Санкциите ще засегнат петте най-големи банки в Русия, посочва вестникът. Част от банките обаче заявили, че санкциите няма да се отразят върху дейността им.

Според банка ВТБ се очертават „икономически щети и за двете страни“. Ограниченията „от страна на САЩ и на ЕС не са критични“, коментира бизнесаналитикът Константин Гуляев. Според него руските компании ще трябва в близката година да изплатят дългове за над 50 милиарда долара и макар че ще се справят с това, бремето върху бюджета все повече расте, а възможностите за привличане на депозити ще намаляват. Ще скочи и цената на кредитите, което ще бъде усетено от реалния сектор, предрича икономистът.

„Санкционният натиск се засилва и това може да подрони сътрудничеството на руските банки със западни фирми, съответно да повлияе отрицателно на бизнеса в дългосрочна перспектива“, смята Марина Карапетян, друг руски финансов анализатор. Негативното влияние на санкциите ще бъде усетено и от европейските банки, работещи в Русия, напомня вестникът изявление на външното министерство в Москва.

След „Уралвагонзавод“, концерна „Калашников“ и други руски холдинги от отбранителната индустрия в санкционния списък на САЩ се озова и Обединената корабостроителна корпорация (ОКК), отбелязва „Комерсант“, цитиран от Би Би Си.

ОКК получава към 70 на сто от общия си доход от военни кораби. Санкциите забраняват на американски физически и юридически лица да търгуват с корпорацията, а нейните активи в САЩ трябва да бъдат замразени. Лицензи за износ ще трябва да се издават за всички стоки, изпращани на ОКК от САЩ, а и от други страни, ако в продукцията са използвани американски компоненти, обяснява изданието.

Повечето му събеседници от бранша и ОКК са единодушни, че санкциите на САЩ „целят на първо място да тласнат Франция към отказ от договора, според който трябва да достави на Русия хеликоптероносачи „Мистрал“.

ОКК участва в строежа на двата кораба с обща стойност 1,2 милиарда евро – вече платени. След началото на украинската криза САЩ неведнъж приканваха Франция да се откаже от сделката, но Париж обещава да изпълни договора, инак го заплашва неустойка от близо 1,8 милиарда евро, припомня вестникът.

„Поредният етап от санкциите бе посрещнат от Русия на официално ниво с традиционната вече показна храброст“, пише той. ОКК нарече санкциите „по-скоро неудобство, отколкото съществена пречка“, при все че според нея анализът още продължава.

„По предварителни оценки прекият негативен ефект е минимален – делът на директните американски доставчици на ОКК клони към нула“, заявява президентът на корпорацията Алексей Рахманов. Според него обаче ОКК ще трябва да търси друга валута вместо щатския долар за разплащания с чуждестранни купувачи на кораби и „предложението за използване на юана не изглежда фантастично“.

Мерките, предприети от ЕС, будят „значително повече опасения“ от санкциите на САЩ, твърди Рахманов. Ако в списъка с продукция, чиято доставка за Русия е забранена, попадне морската техника, „това може доста да затрудни (. . .) шелфовите проекти на ОКК“ в петролодобива – а корпорацията разчита на големи поръчки от „Роснефт“, „Газпром“, Лукойл“ и НОВАТЕК, добавя той.

Москва се държи предизвикателно към санкциите

Москва се държи предизвикателно към силните санкции на САЩ и ЕС, целящи да я накажат за подкрепата й за сепаратистите в Източна Украйна. Русия обеща да локализира производството си и да излезе по-силна от изпитанията, подчертава в. „Гардиън“. Анализатори, към които се е обърнало британското издание, предсказват че засегнатите ключови сектори като финансите, отбраната и енергетиката ще понесат загуби заради изолацията от Запада.

Пропуски във формулировката на санкциите може да намалят ефекта им, предупреждава в. „Уолстрийт джърнъл“. Санкциите на САЩ не включват най-голямата руска банка – „Сбербанк“, посочва изданието. Контролният й пакет е държавна собственост, напомня в. „Уолстрийт джърнъл“ и посочва, че и европейските филиали на руски банки са изключени от обхвата на санкциите, въпреки че притежават активи за над 20 милиарда евро в ЕС.

Британският в. „Индипендънт“ от своя страна акцентира върху таен руско-германски план за договаряне на мирно решение, за да се сложи край на международното напрежение около Украйна. Планът, по който работят както германската канцлерка Ангела Меркел, така и руският президент Владимир Путин, има две цели: да се стабилизират украинските граници и да се окаже икономическа подкрепа на изпитващата финансови затруднения страна чрез ново енергийно споразумение, гарантиращо сигурността на газовите доставки, съобщава изданието. Русия ще оттегли и финансовата си и военна подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна.

В замяна международната общност ще трябва да признае независимостта на Крим – стъпка, която може да е трудна за преглъщане за някои членове на ООН, отбелязва в. „Индипендънт“. Украинският президент Петро Порошенко ще трябва да приеме страната му да не се кандидатира за член на НАТО, а Русия няма да пречи на новите украински търговски отношения с ЕС. Планът е бил временно спрян след свалянето на малайзийския самолет, но все още си остава на масата на преговорите, съобщава вестникът, като се позовава на източници, близки до разговорите.

Руският външен министър Сергей Лавров обеща „конкретни последствия“ за Вашингтон вследствие на наложените санкции, припомня в. „Фигаро“. В същото време руските военни моряци в Сен Назер, които се обучават да използват хеликоптероносачите „Мистрал“, изглежда не са забелязали кризата – въпреки протестите. Нито те, нито местните жители изглеждат развълнувани от световните вълнения, отбелязва в. „Фигаро“.

БТА