Нимиц, Меркел и проблемът за името на Македония

Изявленията на международния посредник Матю Нимиц по време на визитата му в Скопие бяха безвкусни като притоплено ястие. Пратеникът на ООН повтори за сетен път, че разчел конструктивен подход, че преговорите засягат единствено въпроса за името и че не стои въпрос за идентичността. В тях обаче имаше едно изключение и то е следното: „въпросът за името засяга много страни, в това число САЩ и Германия, и много държави искат да видят той да се решава поради събитията по света“.

За първи път се случва Нимиц да прави такова изявление в смисъл, че за първи път самият той извежда на преден план интереса на Берлин за уреждане на висящия проблем с името на Македония. Той дори обвързва този интерес със събитията, които в момента текат по света, като косвено, но ясно сочи драматичните процеси в Украйна и охладняването на отношенията между Запада и Русия.

В последно време германският канцлер Ангела Меркел се намеси нееднократно. Първият път това бе по време на неформалната среща на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа с участието на страните от Западните Балкани бившите югославски републики и Албания , която тази година се състоя в Дубровник.

На нея Меркел каза, че трябва да бъде намерен компромис, че за Германия нерешаването на този спор е бреме и че в даден момент Бившата югорепублика Македония трябва да стане член на ЕС и на НАТО.

Втората намеса на Меркел дойде по време на пресконференцията, която по традиция тя дава преди лятната ваканция. На нея тя каза: „обсъждам този въпрос и с гръцкия премиер“ Андонис Самарас и „разговорите са поверителни, нещо, което е доста трудно“. Германската канцлерка обаче допълни: „със сигурност ще дойде момент, при който ще положа голямо усилие по този въпрос“.

Дипломатически източници от Брюксел заявиха, че германският интерес във връзка с името не е нещо ново. Този интерес винаги е присъствал, обикновено дискретно, както по традиция подхожда германската дипломация при такъв вид въпроси. Дори и по време на задкулисните разговори при управлението на Георгиос Папандреу германците се интересуваха да научат как вървят тези разговори. Същите източници отбелязаха също, че до Ангела Меркел стои човек, следил в продължение на едно десетилетие събитията в Бившата югорепублика Македония.

Този човек се казва Кристоф Хойсген и е дипломатически съветник на германската канцлерка, познаващ много добре БЮРМ още от времето, когато е работил в офиса на бившия Върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността, испанеца Хавиер Солана. Впрочем, това бе онзи Хойсген, уредил среща на Матю Нимиц с Ангела Меркел в края на 2013 г. в Берлин.

Защо обаче германците се интересауват? Стабилността на Балканите, където те поддържат значителни инвестиции, е една от причините. Критичният момент от тази стабилност се отнася до бъдещето на Косово. Берлин иска Прищина да може да стъпи на крака и по тази причина подкрепи и сближаването с Белград, след като първо натисна сърбите. Една стабилна БЮРМ е необходима, за да не изникват проблеми в Косово най-вече защото в двата района има албанско население.

Наред с това дипломатически кръгове подчертават, че „ниският барометър“ в отношенията между Запада и Русия е довел дори европейците до там да осъзнаят, че Балканите особено Западните трябва да бъдат свързани колкото може по-тясно с евроатлантическата система, за да не се позволи на Москва да се възползва от каквъто и да е вакуум и да засили влиянието си. От тази гледна точка енергийната зависимост на тези страни от Русия играе значителна роля.

От Атина обаче посланието, което се изпраща и което се очаква да бъде донесено до знанието на Матю Нимиц от гръцкия виципремиер и външен министър Евангелос Венизелос, е ясно: Атина е направила стъпките, които й се полагат и вече Скопие трябва да се задейства. Едновременно с това гръцката страна леко разграничи тактиката и реториката си, опитвайки се да извади от драматизма спора за името като основна причина, поради която евроатлантическата перспектива на Скопие не напредва, и да постави акцент върху аспекта за несъобразяване на тази балканска страна с критериите от Копенхаген.

В контекста на евентуалното членство на Скопие в ЕС неотдавнашното изказване на новия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер при представянето на неговата програма в Европейския парламент, че не се предвижда нова вълна за разширяване на Съюза в следващите пет години, прозвуча приятно в Атина. Тревогата обаче се премести върху възможна активност в рамките на НАТО с оглед на срещата на върха в Уелс 4-5 септември . Би могло да се каже, че перспективата за обсъждане на въпроса за разширяване на Алианса сякаш се отдалечи след дебата, състоял се на последната среща на външните министри.

Замразени бяха дори присъединителните амбиции на Черна гора. Естествено, германците биха могли да помислят върху различни, изпъстрени с богато въображение междинни решения за подсилване на сътрудничеството между НАТО и Скопие, както постъпиха в случая с Грузия, но те трудно биха излезли от договорената рамка.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.