Арабските страни смятат Хамас за по-голямо зло от Израел и запазват мълчание
Воювайки с палестинските екстремисти в Газа преди две години, Израел се оказа притиснат от всички страни от неприятелски арабски съседи да прекрати боевете.
Не и този път.
След свалянето от военните на ислямисткото правителство в Кайро миналата година, Египет оглави нова коалиция от арабски държави – включваща Йордания, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, която практически застана на страната на Израел в битката му с Хамас – ислямисткото движение, контролиращо ивицата Газа. Това на свой ред може би е допринесло за неуспеха на враждуващите страни да се споразумеят за прекратяване на огъня дори и след повече от три седмици на кръвопролития.
„Омразата и страхът на арабските държави от политическия ислям е толкова силен, че надделява над алергията им към Бенямин Нетаняху“, израелския премиер, каза Арън Дейвид Милър, изследовател в Центъра „Уилсън“ във Вашингтон и бивш участник в преговорите мир в Близкия изток при няколко президенти.
„Никога не съм виждал подобна ситуация – толкова много арабски държави да се примиряват със смъртта и разрушението в Газа и ударите срещу Хамас. Мълчанието е оглушително“, каза той.
Макар че Египет традиционно е ключовият посредник във всички преговори с Хамас – терористична групировка според САЩ и Израел, правителството в Кайро този път изненада Хамас, като публично предложи споразумение за прекратяване на огъня, което изпълняваше повечето от израелските искания и нито едно от тези на палестинската групировка. Хамас беше заклеймен като неотстъпчив, когато незабавно го отхвърли, а Кайро продължи да настоява, че предложението му остава стартова точка за всякакви бъдещи дискусии.
И докато коментатори, симпатизиращи на палестинците, критикуваха предложението като трик, целящ да злепостави Хамас, арабските съюзници на Египет го похвалиха.
Саудитският крал Абдула се обади по телефона на следващия ден на египетския президент Абдел Фатах ас Сиси, за да го похвали, заяви пресслужбата на Сиси. В изявлението нямаше обвинения срещу Израел, а се говореше само за „проливането на кръвта на невинни цивилни, плащащи цената за военна конфронтация, за която не са отговорни“.
„Има явно съвпадение на интересите на тези разнообразни режими с Израел“, каза Халед Елгинди, бивш съветник на палестинските преговарящи, сега сътрудник на Института „Брукингс“ във Вашингтон. В битката с Хамас, твърди той, египетската борба срещу силите на политическия ислям и израелската срещу палестинските екстремисти са почти идентични. „Чия марионетна война е това?“, задава въпрос той.
Събитията преобърнаха наопаки всички очаквания от Арабската пролет. Само преди 18 месеца повечето анализатори в Израел, Вашингтон и в палестинските територии очакваха народните бунтове да направят арабските правителства по-отзивчиви към исканията на гражданите си и следователно по-симпатизиращи на палестинците и по-враждебни към Израел.
Вместо да стане по-изолирано обаче, израелското правителство в момента се оказва неочакваният печеливш от последвалия смут и сега мълчаливо е подкрепяно от лидерите на възраждащия се консервативен ред като съюзник в общата им борба срещу политическия ислям.
Египетски представители обвиниха пряко или косвено Хамас вместо Израел за смъртта на палестинци в боевете, дори когато, например, училища на ООН бивахаа поразени от израелски обстрел, както отново се случи вчера.
А проправителствените египетски медии продължиха да заклеймяват Хамас като инструмент на регионален ислямистки заговор за дестабилизиране на Египет и региона, точно както правеха, откакто военните свалиха от власт президента Мохамед Морси от „Мюсюлманските братя“. (Египетската прокуратура са повдигнали обвинения срещу Хамас в подстрекаване на насилие в Египет, убийства на войници и полицаи и дори заради бягството на Морси и други лидери на „Мюсюлманските братя“ от затвора по време на бунта през 2011 година).
Жлъчните нападки срещу Хамас от поне един водещ на популярно проправителствено токшоу в Египет бяха толкова крайни, че Израел излъчи някои от тях в Газа.
„Израелците го използват, за да кажат“ „Виждате ли, вашите предполагаеми приятели ни насърчават да ви убиваме!“, каза по телефона Майсам Абумор, палестинска студентка в Газа.
Някои проправителствени египетски токшоута, излъчвани в Газа, „твърдят, че египетската армия трябвало да помогне на израелската армия да се отърве от Хамас“, каза тя.
В същото време Египет вбеси жителите на Газа, като продължи политиката си да затваря тунелите, използвани за нелегална контрабанда към ивицата Газа и да държи затворени граничните пунктове, което влошава недостига на храна, вода и медикаменти след три седмици на боеве.
„Сиси е по-лош от Нетаняху, а египтяните заговорничат срещу нас повече от евреите“, каза Салхан ал Хириш, собственик на магазин в град Бейт Лахия в северната част на ивицата Газа. „Те довършиха „Мюсюлманските братя“ в Египет и сега са подгонили Хамас“.
Египет и други арабски страни, особено монархиите от Залива като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, се оказват в съюз с Израел в общата опозиция срещу Иран – съперничеща регионална сила, която открай време финансира и въоръжава Хамас.
За Вашингтон промяната поставя нови пречки пред усилията му да сложи край на боевете. Макар че египетските разузнавателни служби продължават да комуникират с Хамас, както по времето на бившия президент Хосни Мубарак и на Морси, новата враждебност на Кайро към групировката постави под съмнение ефективността на този канал, особено след отговора на първото предложение на Египет.
В резултат държавният секретар на САЩ Джон Кери се обърна към по-приятелски настроените спрямо ислямистите страни Катар и Турция като алтернативни посредници – две страни, чийто регионален авторитет нарасна с надигащата се вълна на политическия ислям след Арабската пролет, и които страдаха от известна изолация с отслабването на тази вълна.
Но тази стъпка постави Кери в неуместната позиция да се стори на някои анализатори по-малко враждебен към Хамас – и следователно по-малко подкрепящ Израел, отколкото Египет или арабските му съюзници.
За израелските ястреби промяната у арабските страни беше относително облекчение.
„Тълкуването тук е, че с изключение на Катар и Хамас, повечето арабски правителства са или безразлични, или готови да последват лидерството на Египет“, заяви Мартин Креймър, президент на колежа Шалем в Ерусалим и експерт по ислямистката и арабската политика. „Никой в арабския свят не отива при американците, за да им каже „Спрете това веднага!“, както направи например Саудитска Арабия в отговор на предишни израелски кампании срещу палестинците. Това оставя на израелците място за маневриране“, каза той.
След възраждането на антиислямисткото, подкрепяно от армията управление в Кайро, новото египетско правителство и съюзници като Саудитска Арабия изглежда вярват, че „палестинският народ трябва да понесе страданието, за да бъде победен Хамас, защото не може да се допусне Хамас да победи, нито да стане най-мощният палестински играч“, каза той.
Египетски представители оспориха това твърдение с аргумента, че новото правителство запазва подкрепата си за палестинския народ въпреки влошаващите се отношения с Хамас и че Египет не е станал по-близък с Израел, отколкото е бил при Морси или при Мубарак.
„Имаме историческа отговорност към палестинците и това не е свързано с нашето отношение към която и да било конкретна фракция“, заяви високопоставен египетски дипломат, пожелал анонимност поради деликатността на преговорите. „Хамас не е Газа и Газа не е Палестина“, подчерта той.
Египетски представители отбелязаха, че египетската армия и Червеният полумесец са доставили медикаменти и други помощи в Газа. Кайро продължава да държи отворени линиите за комуникация с Хамас, като дори позволи на високопоставен представител на Хамас – Муса Абу Марзук, да пребивава постоянно в Кайро.
Други анализатори обаче заявиха, че Египет и арабските му съюзници се опитват да балансират собствената си неприязън към Хамас с емоционалната подкрепа на техните граждани за палестинците – нещо, което ще става все по-трудно за постигане с нарастването на кръвопролитието в Газа.
„Махалото на Арабската пролет се залюля в полза на Израел, точно както по-рано се беше залюляло в противоположната посока“, заяви Елгинди, бившият палестински съветник. „Но не съм сигурен, че историята свършва дотук“, добави той.
БТА