Тревога за мястото на жените в турското общество

В момент, когато безпокойствата в Турция нарастват заради все по-консервативната и авторитарна политическа култура, която се отразява пряко на живота на жените, на 1 август влиза в сила Истанбулската конвенция – ключов документ на Съвета на Европа, посветен на предотвратяването и борбата с насилието над жените и домашното насилие.

Макар че Турция подписа първа конвенцията през май 2011 г., скоро след като тя беше предложена за подписи на държавите членки, насилието срещу жени в страната е широко разпространено независимо от усилията за създаване на по-строго законодателство и програмите за обучение.

Депутатката от Анкара на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Гюлсюм Билгехан предупреждава, че конвенцията не трябва да остане само на хартия за Турция и призова правителството за спешно прилагане на план за действие.

„Насилието срещу жените е проблем и в развитите държави. Картината, пред която сме изправени ние в Турция обаче, е ужасна. Трябва да приемем 1 август за крайъгълен камък и да вземем необходимите стъпки, за да защитим жените с международен щит“, каза на 31 юли Билгин, отбелязвайки, че в Турция през първото полугодие на 2014 г. са били убити 129 жени.

Депутатката от НРП, която е член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, е имала ключова роля в изготвянето на Истанбулската конвенция като председател на Комитета за равните възможности между жените и мъжете към ПАСЕ между 2002 и 2007 г.

„Турция е пълноправен член на Съвета на Европа. Тя трябва също да покаже пълна решимост в прилагането на конвенцията. Трябва спешно да бъде приложен план за действие, който практически да въведе визията на конвенцията“, каза Билгехан.

Според Съвета на Европа оценките показват, че най-малко 12 жени са убивани всеки ден в Европа при насилие, свързано с пола. През 2013 г. наличната статистика показва, че домашно насилие е отнело живота на 121 жени във Франция, 134 в Италия, 37 в Португалия, 54 в Испания и 143 във Великобритания.

„В Азербайджан бяха убити 83 жени, а 98 извършиха самоубийство след случаи на домашно насилие, докато данните, събрани от медии в Турция, показват, че най-малко 214 жени са били убити от мъже миналата година, главно при прояви на домашно насилие и често – въпреки, че тези жени са потърсили защита от властите. Наличната информация за първите шест месеца на 2014 г. в много европейски държави продължава да показва подобни тревожни данни“, съобщи Съветът на Европа.

„Влизането в сила на Истанбулската конвенция също трябва да бъде приветствано, защото ще допринесе за прекратяване на принудителните бракове, на осакатяването на гениталиите на жените и на принудителните аборти и стерилизация. Европа не е имунизирана срещу тези форми на насилие: в резолюция от 2012 г. Европейският парламент оценява, че около 500 хиляди жени и момичета с осакатени гениталии живеят в ЕС, докато 180 хиляди други всяка година има риск да бъдат подложени на тази практика“, посочи още Съветът на Европа.

Турция, която се стреми към членство в ЕС, е изготвила ново законодателство в опит да синхронизира правата на жените с европейските стандарти. Законопроект, изпратен в парламента през юни, предвижда по-строги наказания за сексуалното насилие.

Властите посочват, че броят на местата за настаняване се е удвоил през последните три години и са били създадени центрове за подкрепа на жертвите, давайки възможност на жените да получат закрила и да останат с децата си.

Активисти и адвокати обаче твърдят, че все още няма достатъчно и че все по-консервативната и авторитарна политическа култура при правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган, означава, че напредъкът е, в най-добрия случай, несигурен.

Турция се нарежда на 120-то място от 136 държави според индекса за равенството между половете на Световния икономически форум за 2013 г., с 15 позиции по-надолу спремо 2006 г., а доклад на ООН показва, че равнището на домашното насилие е почти двойно по-високо отколкото в САЩ и 10 пъти по-високо от това в някои европейски държави.

Активистите отбелязват крайните позиции на Ердоган по всякакви въпроси – от аборти до броя на децата, който жените би следвало да имат, вид намеса в частния живот, която може да затвърди неговите позиции сред набожните му поддръжници, но която отчуждава по-западно ориентираната, светска част от турското общество.

В реч през 2010 г. той каза, че „не вярва в равенството на мъжете и жените“. Две години по-късно оприличи абортите на убийствата на цивилни при въздушен удар на армията; активистите казват, че абортите почти са спрели, понеже много здравни работници се страхуват да ги извършват.

По-рано тази седмица Бюлент Арънч, високопоставен член на кабинета на Ердоган, предизвика гневни реакции, препоръчвайки на жените да не се смеят силно на публични места, и нагази в нови полемика, като нападна жените, които по думите му не могат да устоят да танцуват на пилон.

Арънч, който е съосновател на управляващата Партия на справедливостта и развитието, през последните дни строго критикува това, което нарече „упадък на моралните стандарти“ в Турция.

Коментарите му по-рано тази седмица, че жените не трябва да се смеят публично, предизвикаха присмеха на светските турци, а жени масово публикуваха в Туитър снимки, на които се смеят до припадък.

В изказване по телевизията на 30 юли Арънч каза, че забележките му са били извадени от контекст и той е искал да коментира „общите правила на моралното поведение“. Но добави: „Има жени, които заминават на почивка без съпрузите си, и други, които не се владеят и не могат да се въздържат да не се качат на пилон“. „Всеки може да живее така. Не мога да ви се сърдя. Мога само да ви съжалявам“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.