В Иран се препълниха затворите – дори заради рок или неподходящо облекло

the-economist_logo2.gifРъководителят на съдебната власт в Иран е човек, уверен в себе си. Въпреки опитите в чужбина страната му да бъде оклеветена, аятолах Махмуд Хашеми-Шахруди неотдавна заяви, че тя е образец за действащо ислямско право пред света.

Президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад води непредвидима авторитарна политика. Държавата все по-често нарушава човешките права заради параноята за заговори за сваляне на Ислямската република. Снимка: Ройтерс

Ако новините бяха ограничени до изолираните прояви на милосърдие като неотдавнашното освобождаване под гаранция на Халех Есфандиари (67-годишна американка от ирански произход, водеща американска експертка за Иран, която прекара шест месеца в затвор по обвинения в шпионаж) или амнистията на 4000 други затворници на 20 август по случай рождения ден на почитания шиитски мъченик имам Хюсеин, увереността на Шахруди може би щеше да е оправдана. Но тези положителни събития се случват на все по-мрачен фон. Правителството на президента Махмуд Ахмадинеджад засилва кампанията за налагане на строг морал и ксенофобското усърдие, характерни за ранните години на Ислямската революция от 1979 година.

Останалата част от света може би се безпокои повече от иранските ядрени амбиции. Но за мнозина иранци проблемът, който измества бедността, безработицата и опасността от война с Америка, е нарушаването на човешките права.

Това не е учудващо. През последните месеци бяха въведени най-суровите ограничения на гражданските свободи след 80-те години на миналия век. Чистки срещу предполагаеми либерали обезглавиха университетите. Непрестанните забрани на вестници почти заглушиха някогашния гласовит опозиционен печат. Г-жа Есфандиари беше най-известната от четиримата американски учени от ирански произход, хвърлени в затвора през тази година заради подозрения във връзки с американското разузнаване. Колегите й остават в затвора. От пролетта насам жертва на вълната от арести станаха всякакви хора – от защитници на правата на жените до студентски лидери, членове на профсъюзи и критични журналисти.
Тези арести препълниха затворите до такава степен, че полицията започна да приспособява други сгради.
Политическите активисти не са единствените, изложени на риск. Представители на службите за сигурност тръбят, че кампанията им срещу „лошия хиджаб“, която се изразява с предупреждение, вписване в списък или задържане на неподходящо облечени жени, обхваща и младежи със „западни“ прически, фенове на рок музиката, търговци, продаващи непристойно облекло, както и неомъжени двойки. От април досега в затвора са хвърлени повече от 500 000 нарушители. За разлика от предишните акции за налагане на пристойно облекло, които обикновено затихваха след няколко седмици, тази кампания сякаш става по-сурова. Пред държавните болници се появиха надписи, че медицинска помощ ще се оказва само на жени с чадор (дълга черна дреха, покриваща тялото от главата до петите).

Недоумение буди и размахът на кампанията, и нейната суровост. Повечето действия на полицията предизвикват жалби от насилие, а в много случаи се представят документални доказателства, като записи на нанесени побои, качени в опозиционни уебсайтове. Въпреки пренаселените затвори случаите на изолиране в килии за наказание зачестяват. Броят на екзекуциите през миналата година почти се удвои до 177, с което Иран спечели незавидната слава на страната с най-много екзекуции на човек от населението в света. Тази година броят на екзекутираните не само се увеличи, но бяха подновени масовите публични екзекуции чрез обесване, които понякога се предават по държавната телевизия.

Според правозащитници тези сурови мерки отчасти се дължат на атмосферата на параноя, създавана от правителството, което умишлено свързва всяка форма на гражданско неподчинение с подозрения за чуждестранни заговори. Неотдавна шефът на иранската полиция изрично потвърди тази връзка. Той заяви, че след като се справят с „разпространителите на нравствен упадък“, силите му ще насочат вниманието си към онези, които „говорят за корупция“ – критиците, които според него са свързани с чуждестранни заговори за „безкръвно сваляне“ на Ислямската република.

Чуждестранните шпиони и упадъчните либерали обаче не са единствените критици на режима. Самият ръководител на съдебната власт Шахруди изрази недоумение от политиката на правителството. През юли той осъди убийството с камъни на мъж, обвинен в прелюбодеяние. През този месец той предприе масова амнистия, очевидно в знак на несъгласие с полицейските издевателства. Шахруди се присъедини към широк кръг от бивши политици, икономисти, ръководители на петролната индустрия и бизнесмени, които критикуват непредвидимата авторитарна икономическа политика на Ахмадинеджад. Президентът наложи на банките да намалят лихвите, прахосва средства за скъпоструващи инфраструктурни проекти и заменя уважавани технократи със свои приближени.

Мнозина представители на политическата върхушка са съгласни, че страната е застрашена от тази политика, а не от американската заплаха. Както заяви Шахруди в неотдавнашно интервю, ако Иран иска революцията му да бъде пример за подражание, ще е добре първо да сложи ред в икономиката си. Освен това не е излишно да се отнася по-добре към собствените си граждани.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.