Имало ли е търговия с човешки органи в Косово?

в. Данас

Противоречиви тълкувания на доклада на Уилямсън

Докладът на ръководителя на специалния екип за разследване на твърденията за търговия с човешки органи в Косово Клинт Уилямсън предизвика противоречиви реакции в световната и местната общественост, но и напълно противоположни тълкувания.

Семействата на убитите и изчезналите са разочаровани от факта, че по време на тригодишното разследване американският прокурор не е успял да намери доказателства, че е имало търговия с човешки органи, и особено от неговата констатация, че дори и да е имало, „става дума за шепа хора, по-малко от десет“ жертви на това гнусно престъпление.

От друга страна, косовското правителство беше сдържано и посочи, че ще „вземе предвид“ доклада на Уилямсън. Такава реакция е продукт на изявлението на прокурора, че специалният екип, ръководен от него, ще бъде в състояние да повдигне обвинения срещу членове на Армията за освобождение на Косово (АОК) за „престъпления срещу човечеството и за военни престъпления“, защото „умишлено са убивали, отвличали и прогонвали сърби, роми и членове на други малцинства в Косово, както и албанци, които са се противопоставяли на ръководството на АОК“, а сред обвиняемите могат да попаднат и бивши ръководители на АОК, които днес са изтъкнати политици.

Предраг Симич, председател на Форума за международни отношения, оценява за „Данас“, че докладът на Уилямсън е политически коректен.

„Слагам в кавички това „политически коректен“. Направен е така, че да не предизвика напрежение и караници нито в Косово, нито в Сърбия. Онези, които са очаквали конкретни данни, могат да бъдат разочаровани. Няма такива и мисля, че дълго още няма да има, ако сегашните лидери на Косово не възприемат това като послание и като предупреждение, че могат да се окажат на прицел, и при това няма да бъдат третирани по начина, по който ги третираше трибуналът в Хага“, изтъква Симич. Той добавя, че докладът е продукт на „политиката на Запада в този момент“.

„Докладът е предупреждение за властите в Прищина, че ако не държат сметка, не могат да очакват, че ще се ползват с привилегиите, които им е давал трибуналът в Хага. Таке че докладът всъщност е още едно средство да политическо управление на Западните Балкани“, констатира Симич.

Експертът за Западните Балкани Джеймс Хупър оцени, че макар и докладът на Клинт Уилямсън да говори за миналото на Косово, той всъщност е доклад за бъдещето му. В интервю за албанската редакция на „Гласът на Америка“ той подчерта, че „не става въпрос за независимостта на Косово, а за неговата способност да стане държава, в която се спазва върховенството на закона“, и добави, че предизвиква загриженост и въпросът за заплашване на свидетели, „за което говори и прокурорът Уилямсън в доклада“.

Хупър приветства формирането на Специален съд за Косово, като изтъкна, че този съд не трябва да се отъждествява с трибунала в Хага. Той каза, че правителството на САЩ придава голямо значение на Специалния съд и за Косово ще бъде „много рисковано“ да не възприеме това сериозно, „ако гражданите му желаят да запазят добрите отношения със САЩ“.

Бившият докладчик на Съвета на Европа Дик Марти, чийто доклад бе причина за формирането на специалния екип за разследване, в интервю за швейцарското радио каза, че докладът на Уилямсън представлява приятна изненада, защото „западните правителства не очакваха толкова положителни резултати“. Коментирайки факта, че Уилямсън не е намерил конкретни доказателства за търговия с човешки органи, Марти изтъкна, че е било трудно да се намерят доказателства, „защото свидетелите нямат доверие в косовското и в международното правосъдие“. Той припомни, че свидетелите в някои случаи са били заплашвани, а някои от тях са изчезнали.

„Уилямсън говори за престъпления срещу човечеството. Намерил е конкретни доказателства, и това е положително. Формирането на Специален съд за Косово го потвърждава“, каза Марти, като добави, че от доклада на Уилямсън се вижда кои са висшите лидери на АОК, срещу които трябва да бъдат повдигнати обвинения, както и че гражданите на Косово „заслужават най-накрая в косовската политика да влязат лидери с чисти ръце“.

Професорът по право в Прищинския университет Исмет Салиху заяви, че Уилямсън не е отхвърлил възможността за търговия с човешки органи и има възможност да продължи разследването, защото „има признаци, че е имало такъв вид престъпление“. В интервю за прищинския в. „Епока е ре“ той оцени, че досега е трябвало да се приключи разследването за евентуална търговия с човешки органи в Косово, защото сегашното положение е „много вредно за имиджа на Косово“. Отлагането на този процес, по неговите думи, ще има изключително отрицателно влияние и последици за имиджа на Косово и „справедливата борба на АОК“.

Германският в. „Зюддойче цайтунг“ посочва, че докладът на Уилямсън ще предизвика политически турбуленции в Косово, а коментатор на австрийския в. „Пресе“ смята, че в Косово ситуацията се е изострила, когато водещите личности от АОК са преминали от войната в политиката, в която имат последната дума. Народът отдавна ги мрази, но заради корупцията. „Сега, може би за последен път, се явява шанс индивидуалната вина за военните престъпления да се изясни в съда. За много граждани на Косово това ще бъде болезнен процес, но той е необходим за обществото“, пише австрийският „Пресе“.

Майкъл Монтгомъри, американският журналист, който откри „жълтата къща“, заяви, че семействата на жертвите на престъпленията в Косово прекалено дълго чакат правосъдието и истината за съдбата на своите близки, а докладът на Уилямсън не е донесъл нищо ново.

„ЮНМИК още от 2003 г. знаеше за обвиненията за вадене на органи, но никога не направи сериозно разследване за това. ЕУЛЕКС също не се е занимавал с това до формирането на екипа на Уилямсън през 2011 г.“, каза американският журналист, цитиран от сръбското радио Б92. Монтгомъри смята, че международната общност е реагирала „недопустимо късно“, питайки се „как да се докаже престъпление, извършено преди 15 години, без да се знаят имената на жертвите, нито на извършителите, и без да има сериозни веществени доказателства“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.