Палачинковата лакомия води до домашно-червени разстройства в политическата ни кухня

Иво Инджев

“Страшен аргумент“ прочетох в заклеймяването на проф. Близнашки като вероятен служебен премиер, посочен от президента Плевнелиев: него партията (подразбира се БКП, макар формално да става дума за БСП) го била „НАПРАВИЛА ЧОВЕК“, а той сега си плюел в миналото и така проявявал „низост“.

Забележете претенцията: партията била направила от Близнашки човек- по типично човеконенавистно изявление по отношение на една личност не може да се измисли. То е еманация на мизантропията, според която членовете на партията си нямат майка, а са родени от червеното знаме („нас червеното знаме роди ни“…).

Това изявление се върти в интернет от името на най-популяризирания от година насам в телевизионния ефир на България чисто нов червен коментатор Александър Симов, който през 2006 г. пише в блога си нещо като програмно проамериканско „символ верую“, формулирайки го в 20 точки, на които се основава любовта му САЩ.

Чисто новият червен коментатор по нищо не се различава в това отношение от чисто новия политик Николай Бареков, който малко несправедливо е смятан напоследък за главен готвач в кухнята на задкулисието, специализирал обръщане на палачинки.

Както вече отбелязах, самият Симов драматично обръща палачинката, намазана със американски кленов сироп, заменяйки я с палачинка, почерпена с руски мед. Досущ прилича на батко му Сидеров, който пишеше статии за премахване на съветските паметници, когато се изявяваше като демократ и (български) патриот, а сега е на обратната позиция като антиамериканец, антиевропеец и руски патриот, който мери ръст в това отношение със Симов.

Между тримцата има още нещо общо помежду им: цялата тази тройна компания беше много щастлива от овластяването на Пламен Орешарски, който „плю“ (да използвам клишето на Симов) в синьото си минало и стана червено знаме, в което се кълняха.

Първи обърна палачинката срещу него Бареков, последван от Сидеров, а вече и Симов спря да го хвали (защото Орешарски е заподозрян, че е обърнал палачинката отново, този път срещу БСП). Симов междувременно обърна палачинката срещу бившия си кумир Първанов, а от Станишев взе да се отдалечава чрез позицията си в подкрепа на евромладока Момчил Ненков , в чието лице видя май себе си като „млада надежда“ в партията.

Чисто новият червен коментатор в момента маже палачинката на новия шеф Михаил Миков с елейни слова в негова защита от гадните критици, които си позволяват да посрещат партийната му победа без дължимия ентусиазъм (не му дадоха и седмица, възмути се в едно от безбройните си телевизионни появявания тази седмица Симов, сякаш Миков е някаква нова палачинка, която тепърва ще опознаваме).

За Симов, Бареков и Сидеров обърналият палачинката Орешарски беше „експерт“, а не „предател“, на чието дебелокожо надсмиване над протестиращите се наслаждаваха. Подкрепяха го като контри на всичко, от което гражданите се възмущаваха в негово лице.

Двама от този триумвират вече обърнаха палачинката в ролята на „жертви“. Това са Сидеров и Бареков, които парадираха с богатство по луксозни плажове чрез невиждано скъпи автореклами на политическите си проекти и едновременно с това се пъчеха се като раздавачи на справедливост. Обещаваха да ни управляват с твърда ръка, но сега се изживяват като жертви, бутнати от друг по нанадолнището на регреса.

Ако Сидеров, който си консумира някъде почивката и ни е оставил само спомена за себе си чрез билбордовете с втренчения си поглед от тях, то Бареков ни облъчва с вайкане как всички се били обърнали срещу него, а пък медиите на Пеевски вече „подбуждали“ репресивната машина на държавата срещу него. Заяви го тази сутрин по Нова телевизия с категоричността на човек, който събуждаше години наред България от своето официозно телевизионно студио с прокурорските си тиради, в които „предвиждаше“ с издайническа точност кого ще мачка в следващите дни и часове репресивната машина на държавата.

Тримата герои на (пост)комунистическия труд в обръщането на палачинката (Симов и Сидеров срещу американската им любов, а Бареков- срещу „американския човек“ в България, за какъвто се представя(ше) Бойко Борисов) обаче претендират, че никой друг няма право да се извърта.

И защо? Нима Пеевски например не е обръщал и той палачинката от царска на депесарска, замезвайки междувременно с герберите, за да ги сдъвче на финала на управлението им, че да се се очаква друго и по отношение на някакъв си Бареков?

И колко трябва да си глупав, за да си въобразяваш, че на теб няма да ти се случи палачинковия номер, който сам въртиш демонстративно и гордо от години пред очите на публиката?

Ако е вярно твърдението на Бареков , който вече отчаяно се опитва да внуши, че Пеевски се е извъртял срещу него, в цялата история има нещо оздравително по отношение на българската политическа лудница: и най-слабоумните би трябвало да забележат, че който палачинка от лакомия обръща, от палачинка се задавя- независимо дали е намазана с американски кленов сироп или с доставен от руската мечка мед.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.