„Гардиън“: Поуки от Първата световна война са валидни и днес

Точно 100 години след избухването на Първата световна война, британският вестник „Гардиън“ се опитва да формулира някои исторически поуки от нея, които могат да бъдат актуални и днес.

„Причините, хода и последствията на тази война остават предмет на противоречиви спорове от момента, когато враждебните действия избухнаха и продължават и до днес. А напоследък даже и се изострят заради паралелите, които някои виждат между възхода на Китай днес, и на Германия тогава, между периода преди 1914 г. в Европа и света в началото на 21 век. Нека добавим към тази картина днес и неспокойната Русия“, пише авторът.

Първата световна война бе дълбоко неразбрана още когато гореше. Европа очакваше кратка война, но тя се оказа твърде дълга. Тя очакваше само корекция на международния баланс, но той се оказа напълно сринат. Вестникът припомня думите на военния кореспондент Питър Гибс, който по-късно отбеляза „нашето неизмеримо слаба представа за съвременните методи на воюване. Ние не знаехме нищо за тези методи и механизми, нито за огромната им далекобойност и разрушителна сила“, с които светът горчиво се сблъска малко след като се оказа въвлечен в касапницата преди 100 години.

Макар че оптимистичните възгледи за продължителността и интензивността на войната бяха налице в началото й, под тях витаеше страх. Всяка държава, освен Америка, се боеше за своето бъдеще. Всички въвлечени във войната страни се виждаха обкръжени, блокирани, заплашени с разрушаване или дори с изчезване.

Според автора още тогава начинът да се парира националната параноя, довела до войната, е била колективната сигурност, но през 1914 г., по-късно през 1945-а, та дори и през 2014 г., това не изглеждаше и не изглежда лесен и ясен отговор. Припомнят се думите на историка Адам Туз за гигантската и незавършена задача „да се управлява многомерната и тромава динамика на съвременния свят“. Тази задача все още изглежда далече от решаване както в Близкия изток, така и в Тихоокеанския басейн, та дори и в Европа, отбелязва той.

„Ню Йорк таймс“ публикува съвместна статия на двама бивши външни министри на Русия и Великобритания – Игор Иванов и Малкълм Рифкинд. Тя е показателно озаглавена „Рискът от нова Студена война“.

Руското и западното виждане на кризата в Украйна е нормално да се разминават, но трагедията на полет МН17 на Малайзийските авиолинии трябва да ни обедини. Това е необходимо не само защото ние можем да оценим и сме дълбоко покрусени от мащабната загуба на човешки живот, но и защото този инцидент вещае по-големи опасности, пред които се изправяме, отбелязват двамата автори.

Особено дълбока е загрижеността ни от риска за непредумишлена ескалация на конфликта в Източна Украйна до пряка военна конфронтация НАТО-Русия. За да избягнат такова развитие, тези, които определят политиката, трябва да си припомнят някои важни уроци по кризисен мениджмънт от историята, подчертават те.

Двамата отбелязват с тревога резкия спад на взаимното доверие между Русия и Запада още преди трагедията със самолета. „Руските и натовските военни сили се разполагат все по-близо и по-близо едни до други. Редица замразени конфликти, като например Приднестровския, мъчат Европа. Те имат потенциала да разширят театъра на възможната конфронтация между Русия и Запада извън Украйна.

В допълнение към това, разменя се твърде малко информация какво вършат военните от двете страни, а съществуващите механизми за управление на кризи – между НАТО и Русия и между ЕС и Русия – са неадекватни. Макар и на заден план, винаги е налична и заплахата от големия брой ядрени оръжия във висока степен на готовност и от двете страни“, пишат бившите външни министри на Русия и Великобритания.

Те изразяват тревога, че много потенциално полезни механизми за диалог, като например Съвета НАТО-Русия, който в нормална обстановка се събираше практически всеки месец, предлагайки форум за обсъждане на сложни въпроси, са в процес на ликвидация. Така сегашната криза се задълбочава, а взаимните възможности за дискусия, управление и контрол над нея се стесняват с всеки изминал ден или изобщо вече липсват, подчертават двамата.

За да се избегне непреднамерена военна конфронтация и да се помогне за стабилизиране на обстановката, Иванов и Рифкинд предлагат комплекс от спешни мерки в допълнение към усилията да се продължи търсенето на някакво разрешение за самата Украйна. Излагайки тези мерки, те подчертават, че са ги обсъдили с авторитетни европейски и руски мозъчни тръстове.

Първата от тях е съгласувано и съзнателно усилие от всички страни за спазване на военна и политическа сдържаност не само вътре в Украйна, но и извън нея. „Историята ни учи, че един от най-трудните аспекти на процеса на управление на кризи между Великите сили е запазването на контрола над събитията“, подчертават те в „Ню Йорк таймс“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.