По-полека с оценките за Израел (или за сблъсъка на цивилизациите)

Над 1600 цивилни жертви, от които 300 деца – това цитират световните медии като резултат от приключилата операция на израелската армия в ивицата Газа. За унищожени ракети, тунели и боеприпаси не се говори толкова.
Общественото мнение по света преобладаващо е настроено против Израел.
Самите жители на Израел, колкото и да са поддържали своята армия в началото на операцията, в края усещат чувство на вина. Подкрепата за премиера Бенямин Нетаняху падна няколко пъти.

Събитията дават повод Израел да бъде наричан агресор, действията му – геноцид, политиката – расистка и колониална, нов фашизъм и др. Събуждат се стари пропагандни клишета от времето на Студената война. Но по-полека с оценките в тази пропагандна война.

Ако общественото мнение в европейски страни не е на страната на Израел, тогава на чия страна е? В сегашния конфликт съюзници на Хамас – групировката, която управлява Газа – се оказаха само Турция и Катар (за Иран е ясно). Няколко големи арабски държави отказаха да подкрепят Хамас, за разлика от предишни конфликти. Получава се така, че за някои европейци Хамас са жертви, а за някои правителства на ислямски държави те са терористи.

Кой проявява расизъм? Израел, на чиято територия живеят 1,6 млн. араби, някои от тях на високи позиции в обществото, дори в армията? Или Хамас, на контролираната от когото територия няма нито един евреин?

Геноцид? Колкото и да е ужасно, че има цивилни жертви в ивицата Газа, израелската армия не е имала тях за цел. Докато не може да се каже същото за бойците на Хамас. Те извършват не случайни, а целенасочени атентати срещу цивилно население, включително деца. Изстрелват ракети (някои от които с обсег до 160 км) съвсем съзнателно срещу цивилно население, а жертвите са незначителни само защото Израел има добра противовъздушна отбрана.

Лидерите на Хамас имат като официална идеология унищожението на Израел. Целта им е джихад до смърт и изтребване по религиозни и етнически причини. Възпитават деца от малки да убиват евреи, като цел в живота.

Може ли да се каже същото за израелците? Някой може да посочи отделни случаи, но това не е официална идеология и държавна политика.

Ислямският джихад е култура, морал, идеал. Палестинската жена, извършила атентат в Ерусалим, при освобождаването си от израелски затвор, се усмихва, като научава, че е убила 8 деца и казва, че пак ще го направи (виж тук).

Колко от бойците на Хамас наистина са войници, колко са цивилни паравоенни формирования? Израел не използва деца и цивилни като жив щит в бойни действия, Хамас използва. Използва и граждански обекти като бази за стрелба и като складове за оръжия.

И винаги при такива сравнения изтъкват исторически причини – израелците са взели от територията на палестинците. Демек – тероризмът е оправдан, Израел да си трае, като му изстрелват ракети. Израел е изкуствено създадена държава върху територия със смесено население. Но заедно с нея е създадена и държава Палестина. За да я няма още като реална държава, причината не е само в Израел.

„Ако арабите оставят оръжията си, утре ще имаме мир, ако евреите оставят оръжията си, утре няма да има Израел”, казва Бенямин Нетаняху. Кой ще се закълне, че не е прав?

В този конфликт най-ясно се вижда това, което един харвардски професор нарече „Сблъсък на цивилизациите”. Няма рецепта за излизане от този сблъсък. Войната и силата няма да решат проблема. Това важи и за двете страни. Нито пък западната религиозна толерантност и политкоректност може да предотврати сблъсъка с ислямския фундаментализъм.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.