Британските партии се надпреварват в реториката срещу имиграцията

в. Газета виборча

На Запад “полски водопроводчик” е синоним на нископлатен емигрант. Снимка: plumbertrainer.com

Миналата седмица консервативният премиер на Великобритания Дейвид Камерън каза, че ще съкрати от шест на три месеца периода, през който се полагат помощи на новите безработни от страни от ЕС. Тази негова поредна атака не учуди никого, защото той отдавна се бори да спечели избирателите на еврскептичната Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП).

Но вчерашните думи на вицепремиера Ник Клег от партията Либерални демократи са сигнал, че в британската политика нещо се променя. Досега коалиционният партньор на Камерън подчертаваше само ползите от миграцията. Наистина вчера подчерта, че все още мечтае за Великобритания, която да е „с открито сърце и ум“, но предложи Брюксел да позволи на страните членки „да натискат спирачките“, когато пришелците от съюза станат прекалено много. Спомена и за борба с нелегалните имигранти.

Това със сигурност е реакция на евроизборите, в които триумфира популистката ЮКИП, а либералдемократите заеха унизителното пето място, изпреварени даже от Зелените. А също реакция на ефектното поражение на Клег в състоялия се наскоро телевизионен дебат с Найджъл Фараж, лидера на ЮКИП.

Сърди се и Лейбъристката партия – главната опозиционна сила и фаворит в планираните през май 2015 г. парламентарни избори. Рейчъл Рийвз, министър на труда в правителството в сянка, намекна в неделя, че лейбъристите по принцип са готови да лишат от социални помощи имигрантите, които не са внесли в бюджета нито един пенс. А кандидатът за канцлер на държавното съкровище (министър на финансите) Ед Болс каза, че Европейският съюз трябва да се погрижи за „справедливо, а не свободно движение на лица“.

На какво се дължи това изостряне на тона? Доскоро се смяташе, че Фараж отнема избиратели главно от консерваторите. Затова и те плашеха: „Гласувай за ЮКИП и ще получиш правителство на Лейбъристката партия“. Докато лейбъристите критикуваха относително вяло противоречивия евродепутат.

Но публикуваните сега предизборни анализи на известния политолог Матю Гудуин показват, че ЮКИП диша във врата на Лейбъристката партия в пет избирателни окръга, които досега бяха нейни бастиони. Например така е в Ашфийлд, графство Нотингамшър, където наскоро депутатски мандат спечели изгряващата звезда на лейбъристите Глория де Пиеро. Това доказва, че нарастващата сила на Фараж не произтича само от проблемите на главния му съперник, а от по-широка тенденция: неговият екип привлича част от работническата класа, която гледа на лейбъристите, като на „хора от елита“.

А дали това, че ЮКИП издига крайни лозунги за свободен пазар не смущава работниците? Все пак сега не са времената на Тачър, през които тогавашният трудов народ се гневеше на суровите икономически реформи. Днес британците повече се безпокоят от културните напрежения.

Икономистите може да предупреждават за последиците от затварянето на пазара на труда – наскоро на страниците на престижното списание „National Institute Economic Review“ – и да доказват, че имигрантите по-рядко прибягват до социални помощи от родените на Острова (през годините 2004-2009 помощи са получавали 12,4 процента от мъжете и 23,7 на сто от жените имигранти, докато за британците тези показатели са съответно 24,2 и 55 на сто). Но за хората са по-разбираеми снимките на лагеруващи в Хайд парк румънци, публикувани неотдавна от „Дейли мейл“.

Затова в предизборната кампания неведнъж ще чуваме за имигрантите. Въпреки че тези предложения на политиците е малко вероятно да се осъществят, защото другите страни, вкл. Полша, няма да се съгласят с ограничаването на движението на хора.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.