Русия и Западът: Как да губиш приятели

Владимир Путин претендира, че може да направи Русия самодостатъчна и силна

„Изолация“, „укрепване“, „самоувереност“ са различни думи, използвани от политическия и бизнес елита в Москва за обозначаване на едно и също нещо. Изправена пред международни санкции заради подкрепата си за бунтовниците в Източна Украйна, а преди това и анексирането на Крим, Русия се готви да се затвори в себе си. Тя се подготвя за дълъг период на дипломатическа вражда и икономически трудности.

Този процес изглежда се ускорява. На 6 август Кремъл отвърна на натиска на Запада, обявявайки, че ще забрани или ограничи вноса на селскостопански продукти от страни, наложили санкции на Русия. Напрежението в Източна Украйна нараства. Украинските сили, на практика, отцепиха бунтовническия бастион Донецк чрез настъпление с често безразборен артилерийски обстрел. Ако Донецк падне, проруските бунтовници ще изгубят влиянието си.

Путин може да се изкуши да спаси авторитета си като изпрати там руски войски под претекст на „хуманитарна“ операция. Според НАТО на границата са струпани 20 000 руски войници. Те провеждат учения с бойна стрелба, включващи изтребители и бомбардировачи – маневри като тези, които преди са предвещавали инвазия. Дори войските да не прекосят границата, конфронтацията между Русия и Запада изглежда ще продължи през цялото управление на президента Владимир Путин, а може би и след това.

Увеличавайки подкрепата си за бунтовниците след катастрофата на малайзийския самолет миналия месец, Путин показа, че цени собственото си разбиране за историческата съдба на Русия повече, отколкото икономическото благосъстояние на страната си и нейната репутация пред света. Той рисковано разчита, че като отправи предизвикателство към световния ред от времето след Студената война, самият той ще спечели и ще компенсира спада в жизнения стандарт.

Да се мисли за Путин като за „меркантилен“ човек е грешка, казва депутат в Руската дума от прокремълската партия „Единна Русия“. Той по-скоро е „историческа фигура“, решен да направи Русия самодостатъчен център на властта. Миналия месец Путин каза пред своя съвет за сигурност, че „Русия, за щастие, не е член на никакъв съюз“, което според него било „гаранция за суверенитета на страната“.

Новият антагонизъм между Русия и Запада няма да бъде битка между свръхсили. На първо място днешна Русия не разполага с привлекателна отвъд границите й идеология. В интервю за „Икономист“ миналия месец американският президент Барак Обама каза, че предизвикателствата, които отправя Русия, са „в действителност регионални“.

Кремъл гордо твърди, че смята да замести западните стоки и услуги с родни, например високотехнологичните части за оръжейната промишленост. Заместването на вноса може да проработи, ако производителите работят с почти пълна мощност и не изпитват отчаяна нужда от нови инвестиции, които все повече ще намаляват, тъй като чуждестранното финансиране се свива. Резервният фонд на Русия от 173 милиарда долара, натрупан през годините на изобилни печалби от продажба на петрол, ще бъде намален, за да се стабилизира рублата и да се покрият задълженията на държавни банки и фирми. „Това няма да ни убие, но ще ни създаде проблеми“, казва депутатът от „Единна Русия“.

Путин ще трябва да мобилизира финансовите ресурси на страната до краен предел, ако иска да изпълни обещанията за социални разходи, които даде при връщането си на президентския пост през май 2012 г. (Тогава Русия прогнозираше растеж на брутния вътрешен продукт от 5 процента годишно, а сега МВФ предрича растеж от 0,2 процента за настоящата година). Путин вече предложи да се въведе данък върху продажбите от 3 процента като способ за попълване на дупките в регионалните бюджети. Правителството обяви също, че ще отклони вноските в частни пенсионни фондове към федералния бюджет, което накара заместник-министър на икономическото развитие да заяви, че се срамува от тази стъпка. Още на следващия ден той беше уволнен.

Подобни проблеми още не са засегнали Путин. В действителност той е по-популярен отвсякога и неговият пропаганден апарат се оказва високо ефективен. Огласено тази седмица допитване на московския мозъчен тръст „Левада-Център“ показва, че 74 на сто от руснаците имат отрицателно мнение за Америка – най-високия брой в постсъветската история на Русия. Конфронтацията със Запада заради Украйна даде възможност за „мощно освобождаване на фрустрацията“, трупана с години след разпадането на Съветския съюз, казва директорът на „Левада-Център“ Лев Гудков. А сега, когато Путин знае, че отношенията със Запада така и така са накърнени, той може би е готов да вдигне отново мизата.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.