Руското ембарго засяга и Гърция

Атина е обърнала поглед към Москва в очакване на „черния списък“ на руското правителство, след като президентът Владимир Путин подписа указ за налагане на ограничения и даже пълна забрана за една година на вноса на земеделска продукция, храни и суровини, идващи от страни, наложили икономически санкции на Русия.

Последствията от руското ембарго върху гръцкия износ за Русия бяха тема на специално съвещание в гръцкото външно министерство с участие на представители на браншовите организации.

По-рано тази седмица руските власти дадоха уверения на гръцкото правителство, че няма да налагат ограничения върху вноса на гръцка селскостопанска продукция.

Въпреки това обаче, ембаргото е факт и земеделските производители са крайно обезпокоени. Те хранят известни надежди, че в крайна сметка Гърция ще понесе по-малки загуби от ембаргото. Атина очаква от Кремъл да публикува окончателния списък на стоките, които Русия ще забрани да се внасят в продължение на една година.

Оптимизмът се базира на устните уверения, дадени от представители на външното министерство, които разговарят с руската страна, че въпросният очакван списък ще бъде „селективен“. Засега обаче е неизвестно как ще бъде формулирана тази „селективност“.

Москва за момента се въздържа от коментар за това дали сдържаният оптимизъм на Атина е основателен. Гръцки представители, разговарящи с руснаците, отбелязаха обаче, че позитивната атмосфера при тези контакти е реална.

Източници от външното министерство казват, че се признават усилията, които Атина полага, за да бъде смекчена възникналата агресивност спрямо Русия от страна на ЕС във връзка с украинската криза. Смята се, че за това е допринесъл и начинът, по който Атина реагира, за да овладее ситуацията във връзка с блокираните руски туристи в Гърция заради фалита на руски туроператори.

Гърция реагира сдържано и след изявленията на премиера Медведев. Вицепремиерът и външен министър Евангелос Венизелос отбеляза, че решенията на Москва засягат целия западен свят. „Ние сме в непрестанни контакти, за да можем да понесем възможно най-малки последствия“, каза Венизелос и добави: „ние като страна от ЕС сме последователни по отношение на поетите от Съюза ангажименти и се опитваме да поддържаме най-добри отношения с всички страни и да защитим гръцките селскостопански производители“.

Оценката на политическото ръководство на външното министерство е, че ситуацията с търговската война между ЕС и Русия не може да продължи дълго. Все пак реакцията на Комисията на съобщенията на Медведев е знак за голямо притеснение.

Европейската комисия изтъкна, че ембаргото „съдържа ясни политически подбуди“. Тя заявява, че ще обсъди мерките и предупреждава, че „си запазва правото да действа подходящо, след като приключи оценката на последствията“.

От своя страна, руснаците посочват, че това е първи тур на санкциите, които обявяват в отговор на трите тура търговски санкции, наложени на Москва от страна на ЕС, САЩ и други западни държави.

Ситуацията буди тревога сред икономическите фактори, които констатират необходимост от диверсификация на износа. Това бе и предметът на съвещанието, състояло се вчера в гръцкото външно министерство с представители на експортните организации, на което бе съгласувана програма за действие в следващите три месеца.

Евентуалните загуби за гръцкия износ се изчисляват на 238 млн. долара или 178 млн. евро. Оценката за загубите се прави въз основа на данин от 2013 г. Русия поема едва 1,5 на сто от гръцкия износ. Има обаче цели гръцки отрасли, които са зависими от руския пазар. Русия поглъща 50 на сто от гръцкия износ на ягоди, 25 на сто от износа на праскови, 45 на сто от износа на кожени изделия. През 2013 г. общият износ на Гърция за Русия е възлязъл на 406 млн. евро.

На този фон е налице тенденция, която показва, че страни, които не са предприели санкции срещу Русия и не са попаднали под ударите на руското ембарго, се готвят да увеличат износа си за този огромен пазар.

Сръбски производители оценяват като голям шанс ембаргото, за да увеличат износа си за Русия. Търговско-промишлената палата на Сърбия вече е поискала от регионалните ръководства в страната да изготвят списъци на компаниите, които биха могли да извършват доставки за руския пазар.

Пазарни експерти предварително бяха предупредили както гръцкото правителство, така и Брюксел за възможни последици. Всъщност тези последици от руско-украинската криза проличаха още в началото на годината, тъй като по данни на Асоциацията на гръцките износители за първата половина на тази година гръцкият износ за Русия е паднал в сравнение със същия период на 2013 г. с 23,9 на сто от 82,9 милиона евро миналата година на 63 милиона евро тази година.

Асоциацията обяви, че ще настоява пред гръцкото правителство да поиска от Еврокомисията да бъде задействан Кризисният фонд на ЕС.

Освен гръцка земеделска продукция, Гърция изнася за Русия и стандартизирани храни, които са включени в списъка на руското правителство, като фета, кисело мляко и мармалади.

Има и една възможна алтернатива за изход от ситуацията, в която се оказват гръцките стоки, а тя е те да бъдат изнасяни през трети страни, като например през Турция. Руските власти обаче вече взимат мерки, за да предотвратят подобен реекспорт от други страни, като например през Беларус.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.