Законът на отмъщението в Украйна

На 8 декември 1991 г. ръководителите на Русия, Украйна и Беларус подписват Беловежките съглашения за радпускането на СССР и създаването на ОНД. Снимка: архив

Миналата седмица мнозинството във Върховната Рада и  правителството в Киев дръзнаха най-сетне да изпълнят едно от  ключовите искания на Майдана – стартираха лустрацията. Трябваше да го сторят рано или късно, защото лустрационен орган вече е  предвиден в апарата на новата украинска власт.
Трудно представим е мащабът на предстоящото прочистване в  политическия елит и силовите структури. То ще обхване хората,  работили навремето в компартията, комсомола, тайните служби, а  най-вече във властовата вертикала на Янукович – или участвали някак в потушаването на скорошните зимни размирици. Актуалният характер на документа – търсят се враговете на днешния ден, обаче подсказва, че с тях нещата може да приключат. Тогава  лустрацията по украински няма много да наподобява  мащабните събития в Полша, дори по-скромните в Унгария и Балтика.
Докато политическият елит в Украйна е главно с произход от Съветския съюз, изглежда просто невъзможно да бъде разфасован на  черни и бели. Съдийската роля ще поемат хора, виновни досущ  като бракуваните от тях. Първият президент Леонид Кравчук е бил  секретар на украинския ЦК; Леонид Кучма, вторият – секретар на  партийния комитет в „Южмаш“, най-голямото предприятие в  страната; Петро Порошенко беше министър в кабинета на Янукович. Революцията отгоре, каквато се случи в постсъветското  пространство, изобщо не предполага лустрация. Тук се използват  по-меки, но и по-изтънчени инструменти за политическо отмъщение.
Най-голямата заслуга на Борис Елцин е тъкмо там, че той  преведе Русия през бурната революционна река без голяма  гражданска война. Впрочем всеки можеше да отмъщава на когото си  ще без никаква лустрация – това обаче не стана. Елцин склони на  компромиси, но не и на кръв: Мавзолеят си стои, компартията  също, все така без да представлява интересите на трудещите се, а  „ремонтът“ на КГБ само го посви, преименува и събори паметника  на един палач.
Дали Елцин не е искал лустрация или просто трезво си е  пресметнал силите? Той си отиде; отнесе и отговора. Макар че  дори човек с направо животинска политическа интуиция като Борис  Николаевич едва ли би могъл да подозира, че седем години след  смъртта му Русия ще дири своето бъдеще в отхвърленото от него  съветско минало.
Но да се върнем на Киев. Местните управници сякаш за пореден  път действат против логиката на собственото си оцеляване. Точно  когато тече гражданска война и страната трябва да се сплоти,  властта под натиска на лумпени зарежда страховито оръдие на  раздора. Бъдещата ситуация косвено е разчертана на оригинална  карта, рисувана от местни специалисти. Те отбелязват с червени  точки всички властови учреждения в Украйна, разположени на някоя  улица „Ленин“. Източно от полско-украинската граница от 1939 г.  червеното е почти без пролуки; западно от чертата червени  обриви почти няма. Не се ли скъса мрежата, с която киевската  власт се кани да лови бивши комунисти, чекисти и назначенци на  Янукович, отсега е ясно къде ще набира нов елит: Лвов, Тернопол,  Ровно, Иваново-Франковск, Черновци . . . Точно те захранват и  днес „Свобода“ и „Десния сектор“.
Онези в Украйна, които настояват днес за лустрация по полския модел, явно зле са проучили опита на тази страна. Нищо че архивите на полските тайни служби са запазени почти изцяло, а  в Украйна е точно обратното. Някои в Киев се гордеят може би,  че първата стъпка по пътя на Полша вече е направена – съдът  всеки момент ще забрани компартията. Едва ли обаче днешните  украински власти ще продължат с аналогиите – а нали щом бе  забранена, комунистическата ПОРП веднага се преименува на  социал-демократическа и се нареди сред най-влиятелните  политически сили в страната.
Лустрацията беляза Полша с крайно тежки сътресения.  Най-силното бе „нощта на папките“, хвърлила в криза цялата  полска власт. Помолен полуневинно от Сейма да даде сведения за  хората във властта, сътрудничели с тайните служби, шефът на МВР  изпрати два плика. Първият, адресиран до Сейма, съдържаше  имената на трима министри, осем зам.-министри, трима служители  от президентската канцелария, 11 сенатори и 39 депутати от  долната камара. Вторият бе изпратен до президента, премиера и  председателите на двете камари; там имаше само две имена – на  президента Валенса и на Хвашновски, маршала на Сейма. Същата нощ Сеймът гласува оставка на кабинета, а Лех Валенса се оправдава  до ден-днешен. Което не му е лесно, след като Институтът за  национална памет издаде за него книга – „Агентът Болек“.
Украйна със сигурност няма да успее да създаде такъв орган  като полския Институт за национална памет, където работят 2000  експерти, и то не само върху архиви и история. Институтът  разследва и поляците, сътрудничели с комунистическия, и  помагачите на нацисткия режим. А колкото до отношението към  нацизма (кое е национална гордост и памет, а кое –  престъпление), властите в Киев има още дълго да разсъждават.
В Полша се чуват днес различни мнения и за цялата  лустрационна кампания, и за Института за национална памет. Едни  се гордеят с обществото си, узряло дотам, че близките на  жертвите са решили да не мъстят на потомците на палачите. Други  казват, че декомунизацията не била много ефективна, а  лустрацията – по-скоро инструмент за уреждане на сметки. И  станала възможна, чак когато комунистическата власт окончателно  слязла от сцената.
През 2006 г. Полша прие закон, задължаващ всеки кандидат за  ръководен пост да информира дали е сътрудничел някога с тайните  служби. Укриването на тези данни автоматично води до  десетгодишна забрана да се заемат изборни длъжности. Така след  политически войни и чистки Полша стигна до извод, естествен за  демокрацията: щом бъде информиран възможно най-пълно, нека  избирателят сам да реши.
Бих казал, че в решенията за лустрация политическият текст в  Украйна и в Полша е различен, затова пък съвпада подтекстът.  Полша разработи, а Украйна явно замисля инструмент срещу руското  влияние върху елита. През управлението на братя Качински Полша  изживя лов на „руски вещици“, граничещ с шизофрения. И тайните  служби, и комунистите, и независимата журналистика – всичко се  натъкмяваше така, че да сочи руска следа. Това разбиваше съдби,  съсипваше кариери. С оглед гражданската война Украйна има всички  шансове не само да повтори в държавен мащаб тази мания за  преследване, но да я разшири и да вдигне градуса й. Остава да се  надяваме, че всичко ще приключи с нова подялба на собственост и  кресла.

(БТА)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.