Да овдовееш заради компютърните игри

Докато мъжете им играят постоянно на компютъра, „овдовелите“ съпруги се обединяват в Интернет

Шели Куинтана рисува комикса „Отмъщението на вдовицата“ в отговор на пристрастяването на мъжа си към компютърните игри. Снимка: gamingsucks.com

Те не ходят облечени в черно и не ползват услугите на местните погребални агенции. И не очакват от теб да им пратиш букет с четен брой цветя или картичка със съболезнования. Но въпреки това са вдовици.

Техните съпрузи и приятели все още не са отишли в отвъдното, но пък се намират в свят, който е почти толкова далечен и недостижим. Някои са напуснали реалността заради играта „Counter Strike“, други са зарязали този свят заради „Second Life“, а трети са отнесени от „Lineage“, „EverQuest,“ или“World of Warcraft“ .

Редиците на хората, играещи компютърни игри – и главно на играещите масови онлайн игри – растат постоянно, а така расте и броят на онези, които наричат себе си „гейм вдовици.“

Те са съпругите, приятелките, а понякога и мъжете на геймърите, чиито онлайн навици са ги погълнали изцяло. Потърпевшите казват, че партньорите им са станали жертва на „дигитална смърт“, която е оставила от обичания човек единствено обвивката. Тази дигитална смърт, както и истинската, оставя близките с разбити сърца, уплашени и гневни.

„Имах чувството, че вече не съм омъжена,“ казва Шери Мироу, на 29 години, от Торонто. Нейният съпруг се е пристрастил към „World of Warcraft“, изключително популярната онлайн игра, която се хвали с деветте си милиона регистрирани потребители по целия свят. „Той нито ядеше, нито спеше. Вече и не готвеше – а той обожава да готви. Превърна се в личност, която вече не се интересува от живота, а само от „WoW.“

Ядосана, объркана и самотна, Мироу създава сайта GamerWidow.com – „за другата страна на геймърството“. Страницата се появява в Интернет през юни 2005 г. и Шери бързо разбира колко много други хора имат същите проблеми.

„До юли вече имах 400 активни потребители, а до края на година – 1000“, казва тя.

Днес GamerWidow.com има над 2000 члена, които си дават среща във форумите, за да споделят мъката и отчаянието си. Междувременно се оказва, че колкото и иронично да изглежда, Мироу не единствената, която ползва Интернет като средство за справяне с онлайн пристрастяването на съпруга си.

Дженифър Нюбъри звучи обезсърчена и уморена, когато говори за пристрастяването на мъжа си към „WoW,“ играта, на която той отделял по 18 часа на ден.

„Преди да започне да играе, той имаше много други интереси,“ казва Нюбъри. „Интересуваше се от музика и коли, беше активен, излизаше с приятели. Сега не излиза от сутерена.“

За да поговори със сродни души, през 2005г. Нюбъри се е присъединила към дискусионната група за подкрепа на „WoW“ вдовиците в Уаhoo. Тогава групата е имала 500 члена. Две години по-късно Нюбъри става модератор на форума, който днес има над 3000 члена.

„Все едно нямах връзка“, казва Шели Куинтана за живота с пристрастения си към игрите мъж. „Беше все едно да живееш със зомби.“

През март 2006г. майката на три деца Куинтана създава сайта GamingSucks.com и комикса „Widow’s Revenge“ (Отмъщението на вдовицата) в отговор на манията на съпруга си по игри като „Ultima Online“и „WoW.“ В началото идеята й била да подразни мъжа, когото обича. Но после проектът станал „адски популярен“.

Със сигурност, пристрастяването към компютърните игри е доста обсъждана тема в последно време. Това лято американска двойка беше арестувана, защото играейки компютърни игри остави двете си деца почти да умрат от глад. През юни Американската медицинска асоциация обмисляше да обяви пристрастяването към компютърни игри за официално психическо заболяване, но в последствие се отказа, поне засега.

Въпреки това, дори при бърз поглед в някой от гореизброените сайтове могат да се намерят много ужасяващи истории, разказани от живеещи с геймър, който не може да контролира навиците си. Например мъж изоставил жена си в болницата само два часа след като тя родила, за да се прибере вкъщи и да играе. Друг мъж пък не се грижел за прикованата си към леглото съпруга, защото бил твърде зает с игрите.

Това са най-крайните случаи, но именно огромният брой обикновени разкази за самота и отчаяние, причинени от пристрастяването към игрите прави този феномен наистина сърцераздирателен.

Съобщенията във форумите на GamerWidow.com често звучат така:

Той стои на компютъра до мен и играе WoW. 11 години заедно, 2 деца, а сега хиляда доларова сметка за терапия на брака, която не действа. Свършена съм. Не е само WoW, преди това беше Final Fantasy, преди това SOCOM… Аз съм невидимата жена вкъщи вече повече от три години…и честно казано съм свършена. Заслужавам мъж, който иска да прекарва времето си с мен, а не с глупавите игри.

Куинтана познава това чувство. Спомня си как веднъж отишла чак до Нова Зеландия, за да посети роднини и не била виждала мъжа си от седмици. Когато му звъннала, той не бил особено въодушевен.

На сайта GamerWidow.com могат дори да бъдат закупени такива фланелки, на които пише „WoW вдовица“.

„Ще трябва да ти се обадя по-късно, сега водя битка“, казал той, имайки предвид случващото се в „WoW“.

Потърпевшите не са само жени. Има много мъже, които са загубили съпругите и приятелките си заради игрите.

„Масовите онлайн игри поглъщат почти всеки“, казва Мироу и пресмята, че членовете на GamerWidow.com са 70 процента жени и 30 процента мъже. „Тези игри имат лесно управление и са толкова интересни, че дори новак в компютърните игри може да се запали.“

„Достигнах до точка, в която вече не ми пука“, казва Нюбъри. „Просто живея все едно нямам съпруг. Каузата е загубена. Не мога да го накарам да се промени. Няма рехабилитационни центрове, където да го изпратя. Ако имаше, той щеше да е първият записан.“

Д-р Хилари Кеш, психиатър от Редмънд, е една от малкото, които специализират в областта на Интернет и компютърните пристрастявания. Тя смята, че в бъдеще пристрастяването към игрите ще бъде обявено официално за психично заболяване. Докторката предлага и програма от 12 стъпки, която да промени навиците на геймърите. Но дотогава, казва тя, „вдовиците“ са обречени да водят неравна битка.

„В момента видео игрите са модерни и изглеждат като готин начин да си живееш живота“, казва Кеш. „Много трудно е да накараш хората да ги възприемат като вид пристрастяване.“

Междувременно „вдовиците“ се борят с пристрастяването на близките си както намерят за добре. Някои се опитват да ги принудят да спрат, някои им се молят отчаяно. Други чупят дискове, слагат пароли или направо разбиват компютъра.

Куинтана рисува комикси. Тя е започнала да рисува „Widow’s Revenge“ и да го публикува в GamingSucks.com като начин да излее гнева си и като опит да се надсмее над геймърите и поведението им.

„Наистина ми помогна това, че открих нещо забавно в цялата ситуация“, казва тя и обяснява, че днес съпругът й играе по-малко. „Ако само се караш на мъжа си и го обвиняваш, това не води до резултат. Когато вложиш хумор, правиш ситуацията по-безболезнена и така тя може да се дискутира по-трезво.“

Разбира се, геймърите не винаги разбират мъката на „вдовиците“. Куинтана е направила специална секция на GamingSucks.com, където публикува язвителни коментари, които геймъри са направили за сайта й.

„Мисля, че те ни смятат за ужасни старомодни лунатички, но това не е така“, казва Куинтана, която преди да остане вкъщи да гледа децата е била уеб дизайнер. „Ние сме нормални хора, които просто искат малко нормалност във взаимоотношенията си.“

„Вдовицата“ казва, че дори по-неприятни от обидните са тези коментари, които препоръчват на жените просто да зарежат мъжете си. Вече има много разводи заради компютърните игри, но повечето „вдовици“ смятат, че не това е най-доброто решение.

„Казват „Защо не се разведеш“ или „Защо изобщо се омъжи за геймър?“, казва Куинтана. „Но аз не се омъжиш за геймър, а за мъж. За мъж, когото обичам.“

(по MSNBC.com, със съкращения)

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.