Защо футболът буди атавистична агресия
Конрад Паул Лисман обяснява тънкостите на живота
„Какво доминиране над нещата: можеш да им раздаваш ритници, при това без да си помръднеш височайшите ръце” – Петер Хандке за същността на футбола.
Цитира го Конрад Паул Лисман във „Вселената на предметите” (изд. „Изток-Запад”). Словото и ръката са символ на еволюцията на човека, припомня Лисман. Футболът е „игра с атавистични изразни форми… Най-унизителното, което може да се причини на човек – да го риташ с крака, в ритането на топката е запазено в сублимиран вид.
Преобръщането на играта в агресивно поведение на и извън игрището е свързано с изкушенията на такива атавизми”.
Футболът е тема на едно от 12-те есета на австрийския философ. Той е по-мислещият, защото вижда в това, което всички виждаме, повече от всеки. Той вижда обезсмислянето на понятието „кич” в днешната свръхкомерсиализация. Която превърна живота в кич по формулата „всичко трябва да може да се купува от всички”.
Лисман вижда в тоталното продуциране на медийни идоли отказ от стойности и авторитети. „Идолът е измамен образ на божеството, който само симулира истината, фигура, която само дава вид, че е наместница на съвършеното, фалшификат, който се кичи с атрибутите на светостта”. Проблемът е, че „идолите се почитат, като се наподобяват”. И „хората се превръщат в репродукции, които се считат за оригинали”.
По-мислещият напомня: „Защо трудовите правоотношения трябва да стават по-жестоки, пенсионната възраст да се удължава, след като за все по-малко време могат да се произвеждат все повече стоки с все по-малък разход? Този въпрос се докосва до едно от действащите табута на съвременния обществен строй: ползите от рационализацията и автоматизацията са неприкосновени. Човешкото достойнство не е”.
Мислещият е опозиция на живота, на обществото и на себе си, не на определена партия. Изживелите се като мозък на ланшните софийски протести бяха водени от биографични комплекси, дребнобуржоазни инстинкти и странични интереси. Конюнктурата ще работи все по-срещу им и те ще намаляват.
От Книжен Ъгъл