Малайзийско грозде ощастливи Русия въпреки трагедията с малайзиския самолет

Иво Инджев

Не знам дали си спомняте, но имаше един Мичурин. Нямам предвид китното българско градче Царево, съседно на Китен, наречено в угода на СССР на съветския малоумник, а именно него- онзи „велик”съветски учен-експериментатор. За този „майстор” на кръстоските и „откривател” в областта на социалистическата селскостопанска наука имаше обилна реколта от вицове. Като анекдота, че Мичурин починал, защото паднал от една ягода или че причината да няма деца била в това, че кръстосал краката на жена си.

За него си спомних след радостното съобщение на ИТАР-ТАСС за появата на сръбски ябълки и домати в Калининградска област. И малайзийско грозде също! Досущ като някогашните съобщение в съветска България, когато ни информираха, че “корабът с бананите” наближава пристанището в Бургас.

Патосът на новината, според която самоналоженото от Путин наказание на Русия със забраната на вноса на селски стоки от вражеския ЕС, нямаше да ме зарази с желание за реплика, ако ентусиазмът на руската пропаганда не съдържаше едно наблюдение, което е напълно в духа на „откритията” на др. Мичурин.

Оказало се, че сръбските ябълки и домати, като и гроздето от Малайзия, били същите като аналогичните, които вече са забранени за руснаците! При това били същите на „външен вид”, преценила служителка на руските митнически служби, цитирана от ИТАР-ТАСС.

Горките! След толкова години на неспирен възход до пълен разпад в най-възходящата точка, след десетилетия на овладяване на космоса, на прекрасни (от мирни по-мирни) ядрени експерименти и т. н. доживяха да се убедят, че доматите, ябълките и гроздето, което не са в състояние да си произведат в държавата с най-голямата територия в света, доста си приличат навсякъде по света. Доматите си остават топчести и червендалести, дори и да са сръбски. А пък гроздето…

Дали няма да се окаже кисело?

Предстои да видим как ще се услади на руския потребител глупавата търговска война, която Путин обяви на производителите в половината свят, за да тръгне да търси производители от другата половина. С това свое постижение той онагледи още една истина от времето на съветската параноя срещу половината свят. Според поетесата Анна Ахматова, преминала през концлагерния режим на комунизма, половината жители на СССР са били по затворите, а другата половина ги охранявали. Имаше и малко по-различна „смешка” за двете половини на населението на СССР : „половина сидят, половина тресутся”- половината лежат по затворите, а останалите се тресат от страх.

Малко зловещо звучи радостта за гроздето, пристигнало именно от Малайзия. Интересно, дали е посмяло да прелети над райони, контролирани от руски сепаратисти в Източна Украйна? Може би това грозде е информационен „ трън в очите на американския империализъм” -знак за ИТАР-ТАСС, че далечната мюсюлманска страна не вярва нейният пътнически самолет да е свален с руска ракета от руски сепаратисти, въоръжени от Русия и в знак на несъгласие с тези твърдения поднасят своето грозде на руския анклав Калининград, който е анексиран от Москва много преди Крим?

Апропо, добре е, че Германия не е заразена от руския реваншизъм, на чиито криле полетя нагоре рейтингът на Путин в Русия след анексирането на Крим. Защото Кьонингсберг, преименуван от СССР на Калининград, е много повече изконно германска земя (дори и център на възхода на Прусия, гръбнака на обединението на германската нация), отколкото това може да се каже за Крим като руска територия.

Да, Путин създаде с анексирането на Крим прецедент в Европа на правата на (наследник на) победителите във Втората световна война, разчитайки, че както и досега, победителите няма да ги съдят. Остатъците от накърненото руско самочувствие на деградирала велика сила се крепят именно на мантрата за победата в тази война и за цената, която СССР плати за нея.

На тази основа империята обоснова правото да си присвои три балтийски държави, част от Полша и Румъния, а останалите държави, в Европа (с изключение на Австрия, която успя да се откупи от съветското робство), през които премина Червената армия, превърна в свои колониални васали. И то в историческата епоха, когато някогашните световни империи като Великобритания, Франция, а после и по-малките им европейски подобия, направиха точно обратното- прибраха се „у дома”, отказвайки от колониалното си наследство.

За САЩ дори не ми се говори- тези империалисти не щат да си уголемяват територията и това си е- напротив, на тяхна територия се натискат да живеят и работят стотици милиони хора от всички краища на света, а негостоприемните домакини, вместо да отворят границите си и да изпреварят Китай по население само за няколко години, възпират заблудените с своите проамерикански тежнения чужденци като им организират състезание чрез лотария! Как да не ги мразиш евразийски и то при положение, че в Сибир има такива простори за заселване, обезопасени срещу външни врагове с бодлива тел още от времето на мумифицирания за радост на поколенията Ленин! Но не, вместо към чистия сибирски въздух, стадата от стотиците милиони емигранти се натискат да населяват замърсената от фракинга и корумпираната от евтинията на шистовия газ американска земя!

Нещо повече, пустите американци упорито отказват да анексират (а и на доброволни самопредлагания не откликват!) и милиметър чужда земя точно в зенита на военното си могъщество след Втората световна война. Сигурно го правят нарочно, за им е зле на евразийците, които обичат да се сравняват за всичко с американците и да изтъкват реципрочните американски кривици всеки път, когато направят някоя беля или се изложат банално, регионално или глобално.

Изключителната подлост на американския отказ да анексират и да си присвояват цели държави или анклави е особена възмутителна поради факта, че САЩ също са победители във Втората световна война, но оставят руснаците сами на трапезата на поглъщането на чужди територии! Така и за най-простите наблюдатели във всяка точка на планетата е видно с просто око, че най – голямата по територия държава на света е лакома за още парчета земя, пребивавайки по манталитет в миналите векове, когато големината на територията е била сред основните параметри на държавното благополучие.

Сега Путин, по време на второто си провокативно посещение в анексирания през март тази година Крим, декларира, че Русия никога няма да се върне назад по въпроса за присъединяването на тези 5 процента от украинската територия. А докато трае това „никога”, руските граждани ще има все по-често поводи да си спомнят „радостите” на съветския начин на живуркане, когато появата на грозде или домати на пазара предизвикват превъзбудено от национална гордост съобщение на ИТАР-ТАСС.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.