Как мълчанието на оръжията помогна да се повдигне Желязната завеса

Промяната невинаги зависи от големите лидери, които взимат политически решения. Понякога тя се случва, когато обикновените хора просто отстъпят встрани пред събитията, помитащи всичко по пътя си

Мемориалът на Паневропейския пикник край унгарския град Шопорн. Снимка: панорамио

Преди 25 години правилата, които трябваше да спазват унгарските граничари, умряха. Но те още са живи в паметта на пенсионирания подполковник Арпад Бела. На 19 август 1989 г. Бела – по това време офицер от унгарските гранични войски – и австрийският му колега Йохан Гьолтел позволяват на близо 700 източногерманци да избягат през границата между двете им страни.

Този случай допълнително отслабва Желязната завеса, разделяла тогава Европа, и помага за последвалото падане на Берлинската стена през ноември същата година. Бела седи в кухнята на селската си къща в Чапод, близо до границата, и гледа на екрана на компютъра си сканиран документ от онова време. „Виждате ли? Тук е написано. Наистина бях длъжен да стрелям“, казва високият 69-годишен мъж, разказвайки за деня, наричан днес Паневропейският пикник.

Това е събитие, планирано от опозиционните тогава партии Унгарски демократичен форум и Съюза на свободните демократи, заедно с Паневропейския съюз – продемократично движение, водено от депутата в Европейския парламент и императорски потомък Ото фон Хабсбург. Идеята е била около 100 унгарци и австрийци да се срещнат за барбекю и разговори, като за събитието бъде отворен временен пропускателен пункт в унгарското градче Шопронпуста.

През предишните месеци Желязната завеса вече бе започнала да пропуква. Унгария започна да демонтира оградата от бодлива тел през май 1989 година. Съветският лидер Михаил Горбачов нито изрази одобрение, нито порица това. През юни министрите на външните работи на Австрия Алоис Мок и на Унгария Дюла Хорн символично прерязаха оградата.

Паневропейският пикник стана със знанието на унгарското правителство, той бе поредният опит да се изпробва дали Москва е склонна да отслаби юздите на властта в комунистическата си сфера на влияние.

Бела и Гьолтел казаха пред ДПА, че тогава не са знаели, че стотици източногерманци, информирани за пикника с листовки и по финансираното от САЩ радио „Свободна Европа“, вече са чакали в царевичните полета, готови да използват възможността да избягат в Западна Германия.

„Всички крещяха, и деца, и възрастни. Бебета падаха от детските колички, които родителите им бутаха по неравната горска пътека“, каза Гьолтел, който по онова време е бил старши митничар. „Моля, спрете“, изкрещял той, но всъщност не спрял никого.

Бела получил унгарски и германски отличия за това, че съзнателно е пренебрегнал правилата и благодарение на това не е бил произведен нито един изстрел. Така е предотвратил жестоко ескалиране на инцидента. „Няма какво да направиш срещу такива маси. Щеше да е катастрофално, ако се бяхме намесили“, каза той.

Унгарски асоциации на граничарите и някои бивши опозиционни активисти обвиняват Бела, че се прави на герой, защото по онова време вече не е имало нареждане да се стреля по границата.

Наистина, документът на компютъра на Бела показва, че наредбата е била променена, но все още не е била еднозначна. В нея се казва, че граничните служители могат да стрелят, ако бъдат нападнати или ако им се попречи да изпълняват задълженията си.

Два дни преди Паневропейския пикник Министерството на вътрешните работи в Будапеща е изпратило на Бела неясна телеграма. В нея се говори, че е възможно да има нарушенията на границата и се призовава към предпазлив подход.

Въпреки това 40 минути след масовото бягство на източногерманците от Будапеща идва заповед да се затвори границата. В подкрепа на граничарите са разположени войници с автомати „Калашников“.

Три дни по-късно източногерманският архитект Курт-Вернер Шулц е убит, докато опитвал да мине унгарско-австрийската граница. При сбиване с унгарски граничен служител е произведен изстрел.

В началото на септември 1989 г. Унгария отваря за постоянно границите и така позволява на около 15 000 източногерманци да ги преминат през първите 72 часа. По-късно през годината рухна и мрачният символ на Студената война – Берлинската стена.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.