Фъргюсън – как насилието на държавата породи насилието на улицата

Части за борба с безредиците във Фъргюсън. Снимка: от тв екрана

През 1966 г. Мартин Лутър Кинг започна кампания срещу сегрегацията в Чикаго, само за да види как усилията му биват проваляни от използващата насилие мафия и интригантстващия кмет. Маргинализиран от върхушката в града, той можеше да усети, че ненасилието, както като стратегия, така и като принцип, отслабва сред неговите поддръжници. „Имам нужда от помощ, за да проникне този метод в съзнанието“, каза той.

„Много хора са загубили вяра в управляващите. . . те са загубили вяра в демократичния процес. Загубили са вяра в ненасилието. Тези, които правят тази мирна революция невъзможна, ще направят насилствената революция неизбежна и ние трябва да преодолеем това, имам нужда от помощ. Имам нужда от победи, нуждая се от отстъпки“.

Никога не ги получава. През следващата година из цялата страна има над 150 случаи на размирици – от Минеаполис до Тампа.

Докато ситуацията ескалира във Фъргюсън, предградието на Сейнт Луис, Мисури, където полицията неотдавна застреля невъоръжен черен мъж, докато вървеше по улицата, мнозина очевидно губеха вяра. Докато първият ден от полицейския час приближаваше края си, стотици полицаи в екипировка за борба с безредиците минаха по улиците, използвайки сълзотворен газ, димки и гумени куршуми срещу все по-развълнуваната тълпа. По-рано днес губернаторът Джей Никсън разположи Националната гвардия.

Протестиращите настояват, че полицейската акция не е била провокирана от нищо. Полицията казва, че тя е била предприета след престрелки, запалителни бомби и грабежи и – което е от решаващо значение – след нападение срещу района, който те използвали за команден център.

Роналд Джонсън, капитанът на пътните патрули в Мисури, избран от губернатора да поеме командването над града и да успокои ситуацията, хвърли отговорността на „предварително замислени престъпни действия“. В края на миналата седмица Джонсън беше любимецът на тълпите, тъй като изрази разбиране за тяхната кауза и за недоволството им от тактиката на местния полицейски участък. Сега ситуацията отново изглежда поляризирана.

Джонсън заяви, че нападенията очевидно са провокации срещу полицията. „Трябваше да действаме, за да защитим живота и собствеността на хората“, казва той. В изявление, обясняващо решението му да разположи Националната гвардия, губернаторът Джей Никсън хвърли вината върху „предумишлените, координирани и засилващи се прояви на насилие“.

„Тази нощ“, каза той, „денят на надежди, молитви и мирни протести беше опетнен от престъпните насилствени прояви на организирана и нарастваща банда от индивиди, много от тях от извън общината и извън щата, чиито действия излагат на опасност жителите и магазините на Фъргюсън“.

Подобни изявления пренебрегват природата, мащаба и източника на проблема. Когато 18-годишен младеж е бил застрелян посред бял ден, защото е ходел по средата на улицата с вдигнати ръце, и когато стрелецът бе изведен извън града от щатските власти, жителите на Фъргюсън очевидно вече са били „изложени на риск“ от тези, които биха извършили „предумишлени престъпни деяния“.

Какво може да бъде по-„предумишлено“ и „координирано“ от това да се публикува видеозапис, за който се твърди, че показва как Майкъл Браун краде пурети и това става същия ден, в който полицията най-накрая съобщи името на полицая, който го застреля, при все че предполагаемата кражба няма нищо общо със стрелбата. (А дори да имаше, откога за кражба от магазин се налага смъртна присъда?)

Според предварителната аутопсия Браун е прострелян шест пъти, включително два пъти в главата. Доктор Майкъл Бейдън, бившият главен съдебен лекар на град Ню Йорк, извършил аутопсията по искане на семейството, заяви: „В качеството си на съдебен медик на Щатската полиция на Ню Йорк, бих казал: „От вас не се очаква да стреляте толкова много пъти“. Засега има прекалено малко информация за съдебномедицинска реконструкция на стрелбата“.

Затова според някои полицията е стигнала прекалено късно до идеята, че е там, за да защитава живота на хората. „Законът трябва да е мой слуга, а не мой господар, още по-малко мой изтезател или мой убиец“, пише Джеймс Болдуин. Тези, които призовават за закон и ред сега, трябва да разберат, че ред няма, защото мъже със значки са действали незаконно.

Същността на подобни бунтове с основание притеснява мнозина. Те привличат опортюнисти, мачовци и търсачи на силни усещания, редом с основателно възмутените и политически активните. Съпротивата срещу окупацията често се романтизира, но никога не е красива. А Фъргюсън – град с предимно черно население и полицейски час, в който цялата политическа структура на властта е бяла, с войнствена полиция, която уби черно дете – беше окупиран.

Бунтовете освен това поляризират. Те ограничават базата от хора, които биха подкрепили кампании, изпращат потенциални симпатизанти в обятията на държавата, искащи силни полицейски мерки. Хората питат: какво биха могли да постигнат насилствените протести? Това е добър въпрос. Но той е валиден само, ако освен това се запитат за природата на „мира“, който ги е предшествал. Тези, които призовават за спокойствие, трябва да зададат въпроса колко спокоен може да бъде някой, знаейки че неговия син, брат или любима може да бъде прострелян по такъв начин.

Хората имат право да се съпротивляват срещу окупацията, дори ако не винаги сме съгласни с всеки метод, който използват, за да направят това.

Никой трезвомислещ не иска повече протести, свързани с насилие. Но никой не иска и повече Майкъл Брауновци. А тези две неща – насилието на държавата и насилието на улицата – са свързани. „Размириците“, каза Мартин Лутър Кинг, „са езикът на тези, които са останали нечути.“

Хората на улиците не даряват хиляди долари за ничия кампания. Те не получават място на никоя маса, където се вземат решения и не се ползват с доверието на властимащите. Но с четирима чернокожи мъже, убити от полицията в страната през последните четири седмици, те имат много неща за казване, и малко средства, чрез които да ги изразят. Въпросът сега е кой слуша.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.