Какво стана със скандала за Абу Гариб?
И така, скандалът около Абу Гариб приключва тук: в една ниска съдебна сграда в казармата на Форт Мийд, пред неподвижните погледи на бащата на държавата Джордж Вашингтон и освободителя на робите Абрахам Линкълн. Пожълтелите портрети на стената, естествено, са точно толкова долнокачествени, колкото и самото погребение на скандала, разиграло се в съдебната зала.
Минаха повече от три години, откакто светът шокиран видя ужасяващите снимки от иракския затвор Абу Гариб: голи затворници, наредени в пирамида от доволни американски надзиратели, принудени да мастурбират, бити, унижавани. И „девойчето с кучешката каишка“, редник Линди Ингланд, която, ухилена, влачи един затворник по пода през затворническото крило. Мъжът с качулка и електрически кабели, прикачени към тялото му…
След като през пролетта на 2004 година снимките от Абу Гариб станаха публично достояние, скандалът с мъченията беше последван от реакция на властите, която и до днес оставя много неизвестни и които някои смятат сама по себе си за скандал. Правителството на Буш демонстрира, че е ужасено и възмутено от случилото се, но настояваше, че става дума за отделни нарушители-дегенерати. Оттогава във военни съдилища бяха осъдени единайсет войници и подофицери от Блок Алфа 1, някои от които на дългогодишен затвор.
По-високите чинове се отърваха по-леко. Комендантът на Абу Гариб Джанис Карпински загуби генералските си звезди. На шефа на подразделението от военното разузнаване, отговорно за разпитите в затвора край Багдад, полковник Томас Папас, му беше отнето командването. Той беше порицан и наказан с парична глоба – защото позволил да се използват кучета за сплашване на задържани, без да поиска необходимото разрешение. Политическата отговорност за случилото се не беше поета от никой във Вашингтон.
При това още през март 2004 година първият ръководител на екипа следователи, генерал Антонио Тагуба, говореше в своя доклад за „системни и незаконни злоупотреби“. Тагуба все още е убеден, че войниците не са действали по своя инициатива. За него скандалът около Абу Гариб започва месеци по-рано, с препоръката на коменданта на Гуантанамо Джефри Милър, че в Ирак надзирателите също трябва да бъдат включени в „подготовката“ за разпитите. „Уверете се, че няма да прекарат добре нощта“ – осъдените по-късно военни полицаи се позоваваха многократно на указания като това.
Правозащитни организации като Хюман райтс уоч обвиняват правителството на Буш, че умишлено е насърчавало мъченията. Дори разследващата комисия, създадена от бившия министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, стигна до извода, че има „институционална и лична отговорност на по-високи нива“.
Къде точно трябва да се търси тази отговорност? На този въпрос не се опита да даде отговор и току-що приключилият процес за Абу Гариб, който вероятно ще е последният. Във Форд Мийд за пръв път офицер трябваше да отговаря пред военен съд за садистичните оргии. Това беше полковник Стивън Джордан.
За военния прокурор Джон Трейси нещата са ясни: „Полковник Стивън Джордан е създал атмосфера, която е довела до малтретиране на иракски задържани“. Джордан, който през есента на 2003 година е начело на Блок Алфа 1, бил занемарил служебните си задължения. Той не бил обучил и контролирал по подходящ начин охранителите при използването на техники за разпити, насърчавал събличането на затворници, търпял използването на кучета. В крайна сметка обаче обвинението срещу него гласеше, че той не е изпълнил заповед да не обсъжда разследването.
Според защитата Джордан е просто изкупителна жертва. Според нея в Абу Гариб той не е бил нещо повече от домакин, който поправял душовете и тоалетните и дори осигурил пелени за бебето на един иракски затворник. Той нямал нищо общо с ужасяващите снимки от затвора, които били „отделни прояви на войници с престъпни наклонности през нощта зад заключени врати“.
(по БТА)