75 години след пакта Молотов-Рибентроп сферите на влияние не са забравени

Франс прес

Външният министър на СССР Вячеслав Молотов подписва Пакта за ненападение с Германия на 23 август 1939 г. в Москва. Зад него са Сталин и Рибентроп. Снимка: Национален архив на САЩ

По повод кризата в Украйна Западът и Русия се обвиняват взаимно в експанзионизъм в Европа – тема с дълбоки исторически резонанси 75 години след подписването на германско-съветския пакт, чрез който двете велики сили си поделиха част от континента.

На 23 август 1939 г. съветският министър на външните работи Вячеслав Молотов и германският му колега Йоахим Рибентроп подписват пакт за ненападение. Документът съдържа секретна клауза, предвиждаща разделение на Източна Европа между двете подписали държави.

Две седмици след подписването на пакта Хитлер изпраща войските си срещу Полша, принуждавайки Франция и Великобритания да се включат във войната. СССР навлиза в Източна Полша на 17 септември.

Въпросът за предполагаемите сфери на влияние на една или друга сила в Европа се завръща с първостепенна важност заради двубоя между Запада и Русия за съдбата на Украйна.

Според Сузана Хаст, изследовател в Института за международни теоретични изследвания и развитие в Женева, „де факто съществуват сфери на влияние” заради диспропорцията във възможностите на великите сили и техните по-слаби съседи. „Важно е да се знае за какъв тип влияние говорим”, допълва тя.

Разпространението на демократичните идеали е една от главните цели, които Европейският съюз преследва чрез т.нар. “Политика на добросъседство”, която предлага споразумения за асоцииране на страни, които не членуват в ЕС и провеждат демократични и антикорупционни реформи.

Украинската криза се разрази след като ЕС предложи на Украйна и на още няколко страни от ОНД търговски споразумения.

Украинският президент по това време Виктор Янукович отказа споразумението през ноември и предпочете финансова помощ от Русия на стойност 15 милиарда долара. Последвалите протести доведоха до свалянето му от власт през февруари и до идването на власт на проевропейско правителство.

Руските власти реагираха на смяната на властта в Украйна, като видяха в нея заплаха за интересите им в региона, който в Русия е прието да се нарича „близката чужбина” – непосредствените съседи на Русия и някогашните й фактически васали от съветската епоха.

„На руските управници не е необходимо да консолидират зоната си на влияние, докато никоя друга сила не упражнява влияние в региона”, твърди Сузана Хаст.

През февруари руският външен министър Сергей Лавров откри размяната на обвинения като заяви, че „упражняването на натиск върху Украйна с твърдения, че тя трябва да е или с ЕС, или с Русия е опит за създаване на сфера на влияние.”

Германският му колега Франк-Валтер Щайнмайер отвърна, че “Украйна не е геополитическа шахматна дъска”. Въпреки това изглежда, че Москва възприема ситуацията точно по този начин.

Владимир Путин обоснова анексирането на Крим през март с руското минало на полуострова и предимно руското му население, но освен това и с аргумента, че руската военноморска база в Севастопол не бива да попада в ръцете на НАТО след смяната на режима в Киев.

„НАТО остава военен съюз и ние не желаем да наблюдаваме как един военен съюз се настанява в задния ни двор, нито върху наша историческа територия”, декларира руският президент на 18 март, приветствайки връщането на Крим в границите на Русия.

В същото изявление Владимир Путин призова новите власти в Украйна да защитават интересите на рускоговорещите в Украйна, предупреждавайки, че сигурността на това население представлява “гаранция за стабилността и териториалната цялост на Украйна”.

Вече четири месеца проруски сепаратисти се сражават с украинската армия в Източна Украйна, където мнозинството от населението е рускоезично. Киев обвинява Москва, че снабдява бунтовниците с оръжия.

Москва отрича да оказва такава подкрепа и поиска да бъде предоставена хуманитарна помощ на населението в рускоезичната Източна Украйна, като използва аргумент, използван много пъти от САЩ за оправдаване на намесата им в чужбина – критикуван, впрочем, от Москва.

„След като бяха обвинявали САЩ в провеждане на политика на двойни стандарти, самите руснаци се ориентираха към интервенционизъм, най-напред с Южна Осетия (сепаратистката област в Грузия), а сега с Крим и с Източна Украйна”, посочва Сузана Хаст.

Но според Дмитрий Тренин, директор на изследователския център „Карнеги” в Москва, заради безпрецедентните икономически санкции, наложени от Запада на Москва, вече не става дума само за руската сфера на влияние в чужбина.

„Кремъл смята, че истинската цел на САЩ вече не е излизането на Русия от Донбас или дори връщането на Крим на Украйна, а свалянето на режима на Путин чрез предизвикване на икономическа стагнация и обществено недоволство”, смята Тренин. „Това вече не е схватка за Украйна, а битка за Русия.”

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.