Как Голямата война промени икономиката

Първата световна война доведе до смяна на модела на мислене в икономиката, който е в сила и досега. Там, където преди 1914 година господстваше либералното мислене, държавата иззе съществени функции. Оттогава Западът губи позиции.

Стоките и капиталите никога преди не са били толкова подвижни. Международната търговия изживява бум. Държавата осигурява правилните рамки, но иначе намесата й в икономическата политика е минимална. Растежът е висок и периодът на силно нарастване на икономиката изглежда скоро няма да свърши. Не, това не е описание на бъдещето, това е времето преди избухването на Първата световна война.

„Каква изключително въведение в икономическото развитие на човечеството бе епохата, която приключи през август 1914 година!“, заяви икономистът Джон Мейнард Кейнс. Думите му сочат последиците на войната за световната икономика, която преди това бе в абсолютна фаза на възход.

До 1914 година напредъкът почти без изключения се оценяваше положително. Техническите нововъведения, вярваха повечето хора, ще са от полза за всички и ще направят живота по-приятен. На границата между двата века потенциалът изглеждаше неограничен. Наложи се обаче хората да научат по болезнен начин, че напредъкът има и тъмни страни, а новите изобретения трябва да бъдат посрещани, ако не с ужас, то поне с предпазливост.

За нас сега се разбира от само себе си, че възможностите и опасностите трябва да бъдат внимателно претегляни. Това се вижда при интензивните дебати за безпилотните самолети, дигитализацията и защитата на личните данни. Ние знаем, че не всичко, което е изпълнимо и практично, трябва да бъде направено, тъй като последиците често са непредвидими. Никое друго събитие не ни е накарало толкова ясно да осъзнаем този факт, колкото атомната бомба над Хирошима. Тя стана възможна, едва след като Ото Хан откри разпадането на атомното ядро без никога да е искал да се стига толкова далеч.

Понякога вярващите в технологичния прогрес са твърде самоуверени, а често и слепи за страховете и опасенията на хората. Например Google – интернет гигантът събира милиарди лични данни, но какво точно се случва с тях до голяма степен остава неизвестно. В книгата си „Vernetzung der Welt“ („Свързването на света в мрежа“) ръководителят на концерна Ерик Шмид описва утопия, в която държавите принадлежат на миналото и само техниката може да разреши световните проблеми. Дали това не е ужасяващ сценарий?

„Кутията на Пандора“, за която историкът Йорн Лайънхарт говори в едноименната си книга, бе отворена през 1914 година и оттогава никога не е била напълно затваряна. Непрекъснато посягаме към капака, за да водим война или за да крадем икономически тайни.

Западът сам направи Изтока отново силен

Последиците на Първата световна война веднъж завинаги промениха световната икономика, пише Нийл Фъргюсън в основополагащата си книга „Войната на света“.

„Около 1900 година Западът господстваше над света. След едно столетие на модерни конфликти между европейските империи това вече не е така“, отбелязва той. Първоначално това твърдение звучи изненадващо. Нима Западът, най-малкото след края на Студената война, не се утвърди като победител?

Не, както се оказва. Западът губи силата и влиянието си, десетилетие след десетилетие. И всичко започна с Голямата война от 1914 година.

Кризата на Европа съживи азиатските сили през 20 век. Равновесието между Изтока и Запада, което за 400-те години след 1500 година бе загубено, се възстанови и изглежда бавно, но сигурно се измества към азиатските страни.

Какво обаче става със световната икономика? През войната държавата стана важен актьор на икономическата сцена, купуваше военни стоки и преустройваше производството според нуждите си. Същевременно даде на синдикатите повече сила, за да ги държи на линия. Така че след войната бе трудно да се ограничат отново влиянието на държавата и властта на синдикатите. Пренастройването на икономиката от военновременен към мирен режим пък бе изключително тежко. При това нямаше генерален план, както през 1945 година имаше „План Маршал“.

Когато в Европа се стигна до дефицит на селскостопански и промишлени стоки, други страни се възползваха от появилата се възможност и увеличиха производството си. А когато войната свърши и европейците отново започнаха сами да произвеждат необходимите им стоки, се появиха свръхкапацитет и натиск върху цените. Това неблагоприятно съчетание от високи държавни дългове и дефлационен натиск бе сред причините за световната икономическа криза от края на 20-те години на миналия век.

Най-тежки обаче се оказаха последиците от отказа на европейските страни от няколко важни либерални принципа – свободната търговия, ясното разграничение между държава и бизнес и продължителното съществуване без дългове. Първата световна война не само спря глобализацията с един удар. „Планът зае мястото на пазара, автаркията* и протекционизмът изместиха свободната търговия“, пише Фъргюсън.

Заплахата за благосъстоянието

Историкът Йорн Лайънхарт отправя фундаментална критика към либерализма и капитализма, която след войната става още по-основателна. „На този фон либерализмът, като субстрат на дългия 19 век, изпадна в идеологическа и политическа отбрана“, посочва той.

Много войни избухват заради икономически интереси. Това обаче не важи за Първата световна война.

Рудолф Хафенщайн, който при започването на войната е ръководител на Reichsbank (централната банка на Германия от 1876 година до 1945 година – бел. ред.) внася още по-голямо объркване с тезата си, че истинската причина за световната война е „ревността и недоброжелателността на Великобритания срещу икономическия ни разцвет“. Първо, финансовата сила на Великобритания и другите западни сили съществено допринесе за края на войната. Второ, за избухването й имаше и по-решаващи причини от икономиката.

Авторитетният историк Нийл Фъргюсън отбелязва: „Може да се застъпи тезата, че причините за войната не са свързани с икономиката“. Според него няма единна тенденция, която да сочи дали войните избухват в добри или лоши за икономиката времена. По-малко решаващо значение има колко добре се развива икономиката, отколкото честотата на колебанията. Това означава, че колкото по-чести (и по-силни) са периодите на възход и спад, толкова по-големи са социално-политическото напрежение и тежестите.

Предпазните мита, дълговете, обременителните данъци – всички те са фактори, които могат да засилят икономическите колебания. Последиците от икономическите колебания могат да се проследят като нишка през целия 20 век, като най-ясно се усещат преди избухването на Втората световна война.

Сега много европейски държави са мутирали в държави на общото благо. Съществена задача на правителствата изглежда е преразпределението на благата. Накрая въпросът защо те са били натрупани изглежда без особено значение. Те съществуват и ще стават все по-големи. Това е заплаха за благосъстоянието и сигурността ни. Времената от преди Първата световна война са далеч. За 100 години се случиха много неща. За съжаление никога не се върнахме към либералните основи на икономиката, които господстваха преди да избухне пожарът.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.