„Синдромът Елена Чаушеску“ – има ли шансове жена на президентските избори

Министърка по румънски
Елена Удря, скандално известна в Румъния с разголените си фотосесии, беше и министър на регионалното развитие. Снимка: политикон

Две жени – Моника Маковей и Елена Удря, обявиха до момента намерение да влязат в надпреварата за най-високия пост в държавата.

Въпреки това, в сегашния парламент на Румъния жени спечелиха само 68 мандата от общо 588, тоест 11,5 процента. В сравнение с първия законодателен орган след падането на комунистическия режим, процентът на мандатите, заети от жени, се е удвоил. Дори и така, в сравнение с останалите европейски държави, тези данни поставят Румъния на шесто място по процент на жените в парламента.

От една страна, обяснява Елена Бордяла, изследовател на проблема за равенството на половете в Румъния, си имаме работа със „синдрома Елена Чаушеску“, според който жените имат само негативно влияние в румънската политика, както Елена Чаушеску е имала върху политиката по нейно време, и жените не биват избирани на политически длъжности. От друга страна, изглежда че равенството на половете започва да бъде възприемано като европейска ценност в румънското общество, а румънците могат и искат да гласуват за жени.

В този контекст какъв шанс има една жена да бъде избрана за президент на Румъния през 2014 г.? „Зиаре“ задава този въпрос на Елена Бордяла, изследовател по проблема на равенството на половете в Румъния от Европейския университетски институт във Флоренция. Бордяла е изследвала правото и проблематиката на равенството между половете в миналото и в Университета в Осло, в Университета „Лучиан Блага“ в Сибиу и в Университет в Исландия.

Половата дискриминация в Румъния е изключително тревожен аспект, а слабото представяне на жените в политиката представлява само върхът на айсберга, посочва Елена Бордяла. В последния доклад на Световния икономически форум за неравенството между половете Румъния е поставена на 70 място от общо 136 държави, след много азиатски или африкански държави, като Уганда, Намибия или Казахстан. От проучване на Европейския институт за равенство на половете става ясно, че Румъния има най-ниско ниво на равенство на половете в ЕС. Според Елена Бордяла това говори много за предразсъдъците и стереотипите, които съществуват в румънското общество, и е малко вероятно тези предразсъдъци и стереотипи да не повлияят на избирателите, когато става дума за избиране на жена за президент.

В допълнение, трябва да се има предвид това, че на практика упражняването на правото на глас от страна на жените е относително ново в историята на Румъния. Ако правото на глас бе дадено на жените през 1938 г. по времето на Карол Втори, първите свободни избори, на които жените са можели да избират, са се състояли след падането на комунизма през 1990 г. Изхождайки от този факт, 11,5 процента жени в парламента представлява най-високият процент представителство в посткомунистическата история на Румъния. Според Бордяла тази слаба традиция е друг аспект, поради който жените все още нямат равни шансове да бъдат избрани за президент.

Изследователката обръща внимание на факта, че ако в парламента на Румъния жените не са силно представени, то в Европейския парламент винаги са имали по-добро представяне. Например между 2009 г. и 2014 г. процентът на жените, които са представлявали Румъния в Европейския парламент, е бил дори по-висок от средния за ЕС – 35,1 на сто. Това показва една двойственост на електората спрямо жените-кандидати за политически длъжности, смята изследователката.

От една страна, най-вероятно си имаме работа с това, което политолозите и социолозите в Румъния наричат „синдромът Елена Чаушеску“, а от друга – румънското общество започва да възприема равенството на половете като европейска ценност, посочва Елена Бордяла.

Ако през 2014 г. жена бъде избрана за президент на Румъния, тя би станала третата жена президент на държава членка на ЕС, редом до Далия Грибаускайте, президент на Литва, и Мари-Луиз Колейро Прека – на Малта. „Така че в каква степен има шансове жена да стане президент на Румъния, зависи от степента на европейско съзнание на румънския народ, което е достатъчно трудно да бъде измерено“, посочва изследователката.

По думите й политиката е сфера, която в много по-голяма степен от други, е засегната от феномена „омраза към жените“, а онези, които влизат в политиката, трябва да се адаптират към това, включително самите жени. В повечето случаи да бъдеш жена в политиката означава да имаш поведение и отношение, смятано за „мъжко“.

За съжаление, в цялост и не само в Румъния, политическата среда е била изградена от мъже по мъжки модел, което изначално изключва жените и атрибутите, асоциирани с жени, отбелязва Елена Бордяла. Ценностите и качествата, от които се нуждаеш, за да успееш в политиката, са ценности и качества, традиционно свързвани с мъжкия пол. Това означава, че за да успее една жена в политиката, тя трябва да овладее характерни за мъжете качества, а наред с това трябва да бъде готова да се изправи срещу нападките, дължащи се на факта, че е излязла от ролята си на жена.

Тоест една жена, която иска да успее в политиката, трябва да поеме две роли в публичния живот и в личния, като в личния живот трябва да прави добро впечатление пред обществото. Това е така, защото румънското общество има все още двойни стандарти при оценяването на жена политик и мъж политик. Жените, занимаващи се с политика, винаги ще бъдат оценявани по-строго от колегите си мъже.

Освен критиките, които ще търпят заради ролята си в политиката, жените винаги ще бъдат оценявани по начина, по който се обличат; по начина, по който изпълняват ролята си на майки и съпруги и т.н. Така че, докато успеем да променим румънската политическа култура, за да успеят в политиката, жените трябва да бъдат готови да бъдат веднъж „мъже“ и после жени, посочва изследователката Елена Бордяла.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.