Войната на небостъргачите със Стария град в Прага

Наричат Прага града на стоте кули. Ако се осъществят плановете за застрояването на чешката столица обаче, небостъргачи може да скрият замъците и дворците в Стария град. Снимка: prague-pictures.cz

Прекрасната архитектура на Прага – готическите й катедрали, римските ротонди и ренесансови дворци – е оцеляла през векове на войни, нашествия и комунизъм. Но подобно на другите градове в Източна и Централна Европа, Прага се сблъсква с нова заплаха: развитието. Наскоро строителен предприемач огласи плановете си да построи четири офисни и жилищни сгради непосредствено до южния край на Стария град в центъра на града. Сред тях ще има и 31-етажна V-образна стъклена кула. Друг предприемач се е заел да вдигне на север „град на кулите” – два 42-етажни небостъргача, които, ако бъдат построени по план, ще станат най-високите сгради в града.

С архитектурната си история, датираща от хиляда години, Прага може да се похвали с един от малкото перфектно съхранени градски центрове в света. Плановете да се промени силуетът на града поставиха началото на може би най-разгорещения дебат за опазването на архитектурното наследство в Източна и Централна Европа. Някои от новите страни членки на ЕС като Чешката република, Унгария, Полша и Балтийските държави се радват на проспериращи икономики, а строителните предприемачи настояват, че старите (понякога и исторически) сгради трябва да направят място за нуждите на все по-забогатяващото население и увеличаваща се работна сила. Според защитниците на стария стил обаче, новите чешки кули-близнаци и други нови сгради представляват нежелана „манхатънизация“ на Прага. Те заплашват да унищожат Стария град, основната притегателна точка за туристическата индустрия, която съставлява 10 процента от чешката икономика. „Ако позволим да се появят подобни небостъргачи, връщане назад няма да има”, казва Рихард Бигел, изпълнителен директор на Клуба на Стара Прага – лоби за съхраняване на Стария град. „Тези кули ще разрушат силуета на града и ще го променят завинаги.”

Катедралата Св. Вит е един от символите на Прага. Старият град пък е един от малкото съхранени градски центрове в света. Снимка: czechinvest.org

Прага е в разгара на тези битки, защото промените в икономиката са всеобхватни, а Старият й град е сред най-големите и най-добре съхранените в Европа. Той е разположен върху 866 хектара, а заобикалящите го квартали вече са осеяни с модерни и реконструирани сгради, с блестящи стъклени конструкции, които увеличават височината на историческите сгради, и с барокови фасади покрити със стъкло и метал. Пространството за развитие е доста ограничено, а градът, разположен близо до пазарите на Германия, Австрия и Полша, привлича регионални представителства на мултинационални компании като Sun Microsystems и Hewlett-Packard.

Сега строителните предприемачи превръщат военните сгради от 19-ти век на края на Стария град в огромен мол. Те са променили изцяло вътрешността им, но са запазили екстериора, като са го боядисали в крещящо розово. Така той се отличава драматично от сградата на кметството в стил ар нуво – една от най-красивите постройки на Прага, разположена на отсрещната страна на улицата. Досега обаче не достигаше политическа воля да се спрат проекти като този. През миналата година градът глоби предприемач, който при строителството на хотел разруши архитектурни обекти в два барокови двореца, издигнати през 14-ти и 15-ти век. Максималната глоба за подобно нарушение обаче е едва 5000 долара.

Първоначално градските власти одобриха строежа на V-образните кули с мотива, че ще подобрят изгледа на квартала, който сега е изпълнен с грозни постройки от комунистическата ера. Когато в началото на тази година жителите започнаха да протестират, кметството пренасочи плана към чешкото министерство на културата, където се очаква за бъде взето решение. Противниците на новото строителство казват, че за разлика от други градове, в Прага няма ясна политика за развитието с нови проекти, одобрени един по един от градските власти. Едно от възможните решения, приложени успешно в Париж, е най-малкото да се ограничи строителството на небостъргачи в покрайнините на града.

Танцуващата къща беше построена в средата на 90-те години. За разлика от много други нови постройки, тя се вписва в заобикалящия я пейзаж. Снимка: czechinvest.org

Друга идея е новото да се впише по-плавно в старото, за да се създадат модерни сгради, които сами по себе си са привлекателни (като например пирамидата пред Лувъра на И.М.Пей). Странната, обвита в стъкло „Танцуваща къща” – известна и като сградата на Фред и Джинджър, проектирана от Владо Милунич и Франк Гери – е построена в средата на 90-те години и е предизвикала доста подигравки. Но офиссградата с луксозен ресторант на покрива се вписва сред заобикалящите я постройки. Тя се намира непосредствено до центъра на града и привлича и много хора, които преди време не я харесваха.

Друго сгради обаче като че ли не се вписват в пейзажа толкова добре. Ян Каплики, лондонски архитект, роден в Прага, известен с безформените си сгради, проектира новата национална библиотека. Тя представлява постройка с площ 40 000 кв м  за 160 млн долара, поставена върху платформа от бял неполиран мрамор. През 2011 година, когато бъде завършена, нейната фасада ще бъде покрита с плочи от алуминий в цвят шампанско, които ще променят цвета си – в основата ще бъдат тъмни, а към покрива – светли. Каплики казва, че необичайните извивки са свързани с бароковите сгради в града, и твърди, че „ще е огромна грешка Прага да бъде превърната в музей”. Да, но наскоро представеният проект за сградата прилича на огромна медуза, която предизвика още повече спорове в града на стоте кули.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.