„Ислямска държава“ – враг номер едно и на исляма

Шериатът се налага с оръжие в ръка. Кадър от филма на Вайс нюз

Зловещата власт на „Ислямската държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) се разпростира вече в източните сирийски провинции и северните райони на Ирак. Укрепването й е съпроводено с дълга поредица от екзекуции, разпъвания на кръст, обезглавявания и какви ли не още наказания за „равнодушните“, не твърде склонни да следват повелите на един архаичен ислям. Там, където царства той – да речем, например в сирийската провинция Ракка, е забранено да се преподават философия и химия, защото „погазвали законите на Аллах“. Жените вече нямат никаква роля в публичното пространство.

При все това ИДИЛ разгръща пропаганда и в интернет. По поръчка на Рафик Абу-Мусаб, „пресаташе“ на ИДИЛ, бе изработен, например, репортаж, който ще е добре всеки да види, за да разбере как мракобесието покварява хората, търсещи в него убежище.

Показани са функционери на „Ислямска държава“, които упражняват на местна почва средства за контрол върху населението, напомнящи нацисткия режим: наказанието „реабилитира“ провинилия се, а осъдените на бой с камшик трябва да заявят, че заслужават мъчението. Как се е стигнало дотам?

През април 2013 г. Ал Багдади, днес „халиф“ на ИДИЛ, е само дребен бандитски главатар като стотици други в Сирия. Обединил насила своето формирование с друга групировка, водеща битки в Сирия, той хвърля ръкавица на Ал Каида. Амбицията му е да сплоти възможно повече бунтовници не само за борба срещу сирийския режим, а най-вече за да се утвърди като водач на сунитите чрез своите завоевания. Целта му е да властва над известна територия и постепенно да я разширява, прибягвайки до най-ужасяващо насилие.

С насилието Ал Багдади е запознат твърде добре – „кариерата“ му започва в една от най-безмилостните групи, застанали срещу американското присъствие в Ирак. Тъкмо затова другите иракски движения обръщат гръб на въпросната мрежа и голяма част от нея е унищожена.

Изтеглянето на американците през 2011 г. дава на групата възможност да се възстанови и да привлече нови участници. Приключенията под знамената на харизматичен водач са нещо наистина съблазнително и Ал Багдади въплъщава мечтите за завоевания – смазва победените без жал, сред плячката заграбва и жените им.

Символ на обединението, ислямът става претекст за грабежи и убийства – десетилетните войни са съсипали региона, така че богатствата, изтръгвани насила или чрез банкови обири, по-специално след превземането на Мосул, са голямо изкушение.

Да не забравяме и месечните възнаграждения от по няколкостотин долара, логично подмамващи младите безработни. Според оценки ИДИЛ разполага с около 20-30 хиляди бойци, а наскоро в редиците й са се влели още 6000, включително 1000 чужденци.

Освен лесно печелещите богатства ще споменем и финансовите инжекции от чужбина от май 2013 г., които подпомагат Ал Багдади да започне унищожителната си авантюра и да събере сили. Чрез посредници „меценати“ сунитските арабски петролни монархии от Персийския залив подкрепят мощно тогава ИДИЛ, за да си набави необходимото за настъпление. Методите й не ги интересуват особено, стига Ал Багдади да се включи в битките срещу шиитите – значи и срещу Иран – за регионално господство.

Ал Багдади разпраща тук и там въоръжени банди – напада, когато има повече бойци от противника, и се изтегля, щом усети, че е по-слабият. ИДИЛ се възползва и от разпадането на властта, било то в Сирия – заради гражданската война, или в Ирак, където политиката на бившия премиер Ал Малики, пропита с корупция и връзкарство, разгневи част от сунитските племена в северните райони. В Кюрдистан той атакува слаби места от противниковата отбрана (кюрдските отбранителни съоръжения са разтегнати в дъга на близо 1000 километра и е по-лесно защитима вдлъбнатата им, плоска част) и умело използва ред пропуски на кюрдското командване, накарали впрочем президента (на полуавтономния регион Масуд) Барзани да уволни редица висши военни.

Така – в унес от своя успех и безспорно жертва на своите крайности – Ал Багдади минава границите. Мъченичеството на християните и язидите (разказват, някои били погребвани живи), съчетано с нападението срещу Иракски Кюрдистан, променя същината на конфликта: международната общност не може да се примири с такива зверства, по-специално с масовите кланета на цивилни. Именно ужаси от този род накараха навремето европейци и американци да се намесят в Сърбия по времето на Милошевич.

Какво да се прави?

Уместно би било ислямските авторитети във Франция и Европа да се присъединят към осъдителните гласове срещу „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, наистина извратила ценностите на исляма. Бележити нравствени авторитети заклеймяват вече без заобикалки „Ислямска държава“ – сред тях са папа Франциск и великият мюфтия на Саудитска Арабия, шейх Абделазиз Ал ал Шейх, обявил ИДИЛ за „враг номер едно на исляма“.

На второ място, Франция, Великобритания и САЩ трябва да започнат, за начало в Кюрдистан, а и другаде, безмилостна борба срещу ИДИЛ. И същевременно да заявят пред съответните общества, че битката ще е продължителна, трудна и далеч по-различна от тази, все още водена с Ал Каида.

На трето място, ИДИЛ – макар да използва специфична тактика (висока мобилност на силите, при нужда човешки щитове, щом зачестят въздушните удари…), има многобройни уязвими места – част от населението, включително сунитите, са враждебни към нея, също и други въоръжени групи; нейният личен състав е разсредоточен от Алепо до Тикрит; атаките й тръгват от постоянни и уязвими бази; всеки момент има риск въздушен удар или командоси да убият водачите й.

Тъй че международната общност не е безсилна да се справи с ИДИЛ. Тя трябва ясно да заяви, че се стреми да изкорени групировката наред с нейните лидери, и да действа в тази посока.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.