САЩ и Иран се обединяват срещу „Ислямска държава“

От юни голяма част от международното внимание е съсредоточено върху Ирак, където транснационалното джихадистко движение „Ислямска държава“ завзе обширни територии в населени предимно със сунити области на страната и обяви възстановяване на халифата. Въпреки световното внимание към страната, особено с оглед на военните операции на САЩ срещу „Ислямска държава“, американско-иранското сътрудничество срещу джихадистката групировка, което е значително развитие, остава до голяма степен незабелязано.

Заради съвпадение на интереси, особено по отношение на иракското централно правителство и кюрдските регионални власти, за Вашингтон и Техеран става необходимо най-малкото да съгласуват своите действия. Това сътрудничество обаче ще продължи да бъде възпрепятствано от недоверие и вътрешна съпротива.

Въпреки 35-годишната взаимна враждебност САЩ и Иран са си сътрудничели в миналото срещу общ джихадистки враг – например когато работеха заедно за сваляне на талибанския режим след нападенията от 11 септември. Отношенията бързо се влошиха отново, когато правителството на президента на САЩ Джордж У. Буш обяви, че Ислямската република е част от „ос на злото“, и когато избухна спора за предполагаемата програма за ядрени оръжия на Техеран през 2002 г.

Тези напрежения обаче не попречиха на двете страни да си сътрудничат отново, когато САЩ предприеха действия за смяна на режима в Ирак през 2003 г. За Иран решението на Вашингтон да свали баасисткото правителство в Ирак беше божи дар; то превърна най-голямата заплаха за националната сигурност на Техеран в сериозна геополитическа възможност. Иранците направиха всичко възможно, за да съдействат за сваляне на иракския президент Саддам Хюсеин.

При тези усилия иракските партньори на САЩ, например шиитите и кюрдите, отдавна бяха нещо като подставени лица, чрез които действаше Иран. Тези две общности, които бяха лишени от избирателни права в продължение на десетилетия при доминирания от сунитите ред, получиха подкрепа от Вашингтон и Техеран – първо да свалят стария ред и после да изградят доминирана от шиитите държава, в която кюрдите имаха значителна автономия.

Иран и САЩ участваха в дълга и сложна игра на сътрудничество и съревнование по време на почти деветгодишното американско военно присъствие в Ирак. В един момент контактите по тайни канали станаха недостатъчни и Техеран и Вашингтон започнаха преки открити преговори за бъдещето на иракската република след баасизма.

Сега, когато държавата, съвместно оформена от американците и иранците, е изправена пред най-сериозното си предизвикателство от края на сунитския бунт през 2007 г., е напълно естествено двете страни отново да обединят усилията си, за да посрещнат общата заплаха. Тревогата на Техеран и Вашингтон от „Ислямска държава“ излиза извън границите на Ирак и засяга общи интереси на други места в региона. Продължаващият процес на сближаване улеснява подобни съвместни действия. Затова геополитическият контекст на американско-иранското сътрудничество е доста благоприятен.

Главните преговарящи, които участваха в тайната дипломация в Оман, след като иракската армия рухна пред лицето на „Ислямска държава“, бяха иранският заместник-министър на външните работи по арабските и африканските въпроси Хосейн Амир-Абдолахиан и съветникът на американския вицепрезидент Джо Байдън Джейк Съливан. САЩ и Иран работеха зад кулисите за смяната на досегашния иракски министър-председател Нури ал Малики, който според Вашингтон и Техеран е отговорен за политическата криза в Ирак. Техеран и Вашингтон също така работят заедно за отслабване на напреженията между шиитите и сунитите, както и между Багдад и Ербил.

Вашингтон и Техеран обаче знаят, че уреждането на политическите вражди между трите основни етнорелигиозни групи в Ирак, макар и необходимо, няма да е достатъчно. „Ислямска държава“ представлява военна заплаха за Ирак и нито иракската армия, нито кюрдските сили пешмерга са в състояние да й се противопоставят. За да бъдат ефективни операциите срещу „Ислямска държава“, ще е необходимо Вашингтон и Техеран да подкрепят общите си съюзници в Ирак и да се включат в преки военни действия.

Макар че работят заедно, между Вашингтон и Техеран не може да се види открито сътрудничество. Правителствата на американския президент Барак Обама и иранския президент Хасан Рохани вече се сблъскват със значителна съпротива у дома, насочена срещу трудните им преговори по ядрения въпрос, но проблемът не се изчерпва с тази съпротива. Между двете страни има истинско недоверие, което ограничава степента, до която те могат да си сътрудничат срещу „Ислямска държава“, особено във военната и разузнавателната област. Нито една от двете страни не иска да разкрие на другата своите предимства или ходове.

Това недоверие прави много трудно например силите Кудс – подразделението за действия в чужбина на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция – и министерството на разузнаването и сигурността да работят спокойно с Централното командване на американската армия и ЦРУ. Затова двете страни вероятно ще съгласуват своите ходове, вместо да работят в близко сътрудничество. Всъщност Стратфор научи, пише агенцията, че Вашингтон и Техеран са се съгласили ограничените сили на Кудс, разположени в иракската провинция Диала, да се бият заедно с кюрдските сили пешмерга срещу „Ислямска държава“.

САЩ изпратиха неколкостотин военни съветници в Ирак, след като Мосул падна в ръцете на „Ислямска държава“, но силите Кудс отдавна поддържат присъствие в Ирак, което се увеличава, откакто започна възходът на „Ислямска държава“. Тъй като американските и иранските военни работят със същите иракски действащи лица, двете страни от време на време взаимно се засягат. За да бъде засилена способността на иракчаните за справяне със заплахата, е нужно американците и иранците да си съдействат за избягване на подобна ситуация.

Макар че иранците извършват ограничен брой въздушни атаки в Ирак, повечето усилия на Техеран ще бъдат по земя, независимо дали става дума за участие на войски в същински бойни действия и в оказване на подкрепа на иракските сили или за мобилизиране на милиции. САЩ до голяма степен ще бъдат ангажирани във въздушни операции, като се има предвид неприязънта в Америка към изпращането на сухопътни войски. Това е в полза и на двете страни; иранците нямат въздушните предимства, които имат американците, а съсредоточаването на вниманието на иранците върху сухопътни операции е в интерес на САЩ.

Това не означава, че тези работни отношения ще бъдат удобни за която и да е от двете страни. Обстановката в Ирак обаче тласка САЩ и Иран към сътрудничество. Това вероятно ще остане тактическа уговорка по много причини, особено когато дойде време за изправяне срещу „Ислямска държава“ в Сирия, където интересите на двете страни не съвпадат.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.