Руска мина в гръцката икономика

В момент когато икономиката на Гърция се опитва да стъпи на крака и показва първите признаци на живот след шест години на рецесия, се задават редица външни фактори, които поставят под съмнение процеса на нейното възстантовяване.

Такъв катализатор за негативни последици, който би могъл да дойде отвън, е ситуацията в Русия и Украйна, но в икономическия екип на правителството вече открито се изказват тревоги и по отношение на цялостното развитие на икономиките в Европа.

Във връзка с това прогнозите за бъдещето на гръцката икономика се следят изкъсо от финансовото министерство в Атина, както и от тройката международни кредитори на Гърция. Съгласно средносрочната програма на кабинета тази година гръцката икономика се очаква да се развива с темп от 0,6 на сто, който ще расте до 2,9 на сто през 2015 г.

За 2014 г. се преценявва, че геополитическите процеси няма да повлияят на икономиката, въпреки факта, че руското ембарго върху доста земеделски стоки вече е в сила. Няма същата увереност обаче и за 2015 г. В икономическия екип на правителството не смятат, че гръцката икономика ще бъде засегната непоправимо, но представители от финансовото министерство признават, че редица фактори излагат на риск постигането на такъв темп на развитие, какъвто е бил предвиден.

За Гърция най-значимите източници на риск са четири:

Първият е в областта на експорта. След руското ембарго редица износители на земеделски стоки понесоха значителен удар. Тук не става въпрос само за стоките, които е било планирано да стигнат тези дни до Русия, а за онези, които все още стоят в складовете. Тяхното производство предварително е било предвидено да стигне в следващите месеци до Русия.

Освен пряката негативна последица от ембаргото върху гръцкия износ, има и косвена опасност проблемът да придобие нови размери поради факта, че руският пазар няма да остане без праскови, например, а ще ги доставя от други държави. В същото време съвсем не е сигурно, че когато руснаците вдигнат ембаргото, те ще се завърнат към първоначалните си доставчици. Конкурентни на Гърция страни в производството на плодове и зеленчуци вече се активизираха, за да запълнят вакуума, възникнал на огромния руски пазар. А това може би е и най-голямата опасност за гръцките износители и за гръцката икономика.

Вторият източник на риск за Гърция е в енергийния сектор. В момента няма нужда от природен газ, но зимата наближава и Гърция доставя 60 на сто от синьото гориво през Украйна. Очевидно е, че ако кризата между Украйна и Русия ескалира, доставките на природен газ ще бъдат замразени. Тогава гръцкият пазар ще изпита нужда от газ и ще трябва да търси по-скъпи решения. Потреблението най-вероятно ще се увеличи заради високата цена на природния газ, като това ще се отрази негативно върху търговския дефицит на Гърция.

Третият източник на риск се отнася до икономическата среда в еврозоната. Преди няколко дни бе оповестено, че германската икономика се е свила през второто тримесечие на 2014 г. с 0,2 на сто, а наред с това икономическият растеж от предишното тримесечие е бил ревизиран малко надолу. Става дума за един очакван развой на икономиката, който тревожи кабинета Самарас.

Във финансовото министерство се изказват опасения, че икономиките на страните от еврозоната вероятно няма да се развиват съгласно прогнозите и че от това ще бъде засегната и Гърция. При това евентуална газова криза ще има негативни последици за доста страни от Европа, представляващи основни дестинации за износ на гръцки стоки.

Гръцкият туризъм е четвъртият източник на риск. Сигурно е, че геополитическите сътресения в Европа ще въздействат и на туристическия поток в Гърция. Защото напълно е възможно европейците да решат да не посещават Гърция. Същото важи и за руските туристи, които представляват значителен дял от чуждестранните гости на Гърция. Тази година изчисленията показват, че руснаците, които ще почиват в Гърция, ще възлязат на около 1,3 млн., а това означава, че те ще похарчат над един милиард евро.

Очевидно е, че процесите на европейската шахматна дъска имат пряко въздействие върху гръцката икономика. Една негативна последица за брутния вътрешен продукт би могла да предизвика верижен ефект и да се отрази върху редица икономически показатели, като например върху дефицата и дълга на Гърция.

Ако прогнозите за ръст на БВП не се потвърдят, това би могло да създаде трудности на водените от Атина преговори с тройката международни кредитори ЕС, ЕЦБ, МВФ , на които се търсят възможности за постигане на финансова консолидация и за осигуряване на по-голяма устойчивост на гръцикя дълг. От тази гледна точка, очакваната ревизия на БВП през септември или октомври би могла да се разглежда като контрапункт на един такъв негативен развой на нещата.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.