След десетилетия на отлагане – ден на равносметка за Франция

Арно Монтбур. Снимка: от тв екрана

След две години на компромиси, президентът на Франция „Г-н Нормален“ стигна до своя момент на истината. Конфликтът между Франсоа Оланд, социалистическия държавен глава, и лявото крило на собствената му партия, който избухна този уикенд и доведе до чистка на левите противници на строгите икономии в правителството, има последици, простиращи се далеч отвъд непосредствената конфронтация.

Те ще повлияят значително и на начина, по който се управлява Франция, и на Европа. Има очевидна вероятност за период на хаос, отразяващ дълбоките тревоги, които са в корените на онази morosite (мрачност), която тегне над втората по-големина държава в ЕС.

Катализаторът сам по себе си не беше особена изненада. Арно Монтбур, безцеремонният икономически министър от лявото крило, каза в реч и в интервю за вестник, че конформизмът е враг и че неговият враг управлява. Той допълни, че Франция е свободна страна, която не бива да се отъждествява с фикс идеите на германската десница и призова за справедлива и разумна съпротива.

Монтбур следваше линия на съпротива срещу германската политика за мерки за икономии от президентските избори през 2012 година насам. Докато Оланд смекчи обещаните реинфлационни мерки за високи данъци, благодарение на които беше избран за президент, неговият министър изглеждаше все повече не в крак. Когато обаче Оланд назначи левоцентристът Манюел Валс за свой премиер през март след катастрофалните местни избори, Монтбур беше повишен заедно с неговия съюзник, министъра на образованието Беноа Амон.

Това бе типично за Оланд, който е прекарал голяма част от кариерата си като задкулисен партиен мениджър. Въпреки цялата институционна власт на поста му, той е по-слаб от своите предшественици, защото, за разлика от тях, той по-скоро е произведение на своята партия, отколкото да я моделира така, че да прави каквото той иска. Той е случаен президент, стигнал до сегашното си място благодарение на скандала около Доминик Строс-Кан, който иначе щеше да бъде естественият социалистически кандидат през 2012 г.

Валс бе популярен в страната (макар вече не толкова), а президент с рейтинг на одобрение под 20 процента има нужда от всяка помощ, която може да получи. Редовите социалисти обаче го възприемат като опасно социалдемократичен и застъпник на строгия ред и закон, от същата кръвна група с „черната овца“ на левицата, бившия президент Никола Саркози. В същото време антикапиталистическата и антигерманска реторика на Монтбур се харесват на партийните членове и на редовите депутати от партията в Националното събрание.

Сега Монтбур хвърли ръкавицата, а неговият съюзник Амон обяви по телевизията, че се оттегля. Бившият министър на икономиката каза, че Франция трябва да спре мерките за икономии, заради които икономиката потъва, а двамата с Амон твърдят, че в ЕС има мнозинство против политиките на германския канцлер Ангела Меркел. Оланд трябва да реагира, ако не иска да загуби изцяло авторитета си.

Той каза на Валс да състави правителство „в съгласие с насоките, поставени за страната“. Това означава съкращаване на бюджетния дефицит и облекчаване на данъците за фирми, за да се вдъхне малко живот на издъхващата икономика, да се съкрати двуцифрената безработица и да се елиминират структурните фактори, които правят Франция неконкурентноспособна.

Това е програма, която правителства от левицата и десницата са отлагали от срива на политиката за растеж по времето на Франсоа Митеран през 80-те, когато Оланд бе правителствен съветник. Залозите сега са по-високи заради политическата среда, която се влоши дотолкова, че някои се питат дали Петата република, основана през 1958 г., още може да функционира.

Валс ще състави кабинет с политици сс сходно мислене, вероятно търсейки съмишленици отвъд редиците на социалистите. Това, заедно с бунта на Монтбур и себеподобните му министри, претендиращи, че представляват истинския социализъм, би могло да разцепи партията, което да й коства парламентарното й мнозинство. Евентуални парламентарни избори биха били, на първо място референдум относно Оланд, който бе обещал тържествено да бъде „нормален президент“, но се представи ненормално неефективно. Освен ако не успее да инсценира чудодейно възкръсване, той ще донесе поражение за своите поддръжници. Основната дясна партия „Съюз за народно движение“ ще състави правителство в период на cohabitation (съжителство) между президент и неговите опоненти.

Такава широка коалиция може би е единственият начин да се постигне структурна реформа, но тя би се изправила пред сериозни практически проблеми в управлението. Традиционната десница е разделена между Саркози, който се завръща на сцената, и бившия премиер Ален Жупе, който този месец заяви амбициите си за президентските избори през 2017 година.

Марин льо Пен, лидерът на крайнодесния Национален фронт, се радва на най-висок персонален рейтинг. Поради избирателната система партията й вероятно би получила малко депутатски места, но това ще й даде възможност да засили атаките срещу системата. Междувременно разбунтувалите се социалисти ще сформират опозиционен блок на другата страна с гласовита подкрепа от твърдолинейната Лява партия на Жан-Люк Меланшон.

Това би предвещавало лоши неща за еврото и за сътрудничеството в ЕС. Тенденцията да се обвиняват външни фактори – предимно Меркел – за бедите на Франция, би процъфтявала, наред с нарастващата тревога за националната идентичност, която лежи в основата на morosite.

Още по темата: Арно Монтбур: неудобният социалист

Клод Кастеран
Франс прес

Критикуваният за арогантността си 51-годишен Арно Монтбур, който от пролетта ръководеше френското министерство на икономиката, не престана с шокиращите изяви и стигна дотам, че вчера предизвика падането на правителството.

Буйният министър на икономиката, съживяването на промишлеността и дигиталните технологии, известен с ораторския си талант, сам обяви, че няма да е част от новия правителствен екип след силно критичните си изказвания срещу икономическата политика на правителството и германската канцлерка Ангела Меркел.

Вчера той повтори, че „политиките за съкращаване на дефицита (…) са финансов абсурд, защото с възпирането на растежа те пречат на постигането на собствените си цели чрез спада на икономическата дейност“.

Това не е първият път, в който адвокатът по професия, с привлекателен външен вид и осанка, дразни хората от собствения си лагер. В социалистическата партия някои отдавна го критикуват за „нравоученията и крайностите в атаките“.

Опозицията не го щади. „Той се изказва толкова арогантно, дава акъл на цял свят“, заяви бившият десен премиер Франсоа Фийон.

През юни Арно Монтбур увери, че „се чувства добре“ в правителството след статия в „Нувел обсерватьор“, според която възнамерявал да подава оставка. „Много хора искат да подам оставка и то отдавна“, заяви иронично той и приписа тези слухове „на всички хора“, които се дразнят от интервенционизма му.

През 2011 г. той сравни германската канцлерка Ангела Меркел с авторитарния пруски канцлер Бисмарк. „Брюксел ли? Тъпанари“, заяви той за сп. „Монд“ през 2013 г. Похвали се, че „е ковнал един“ на шефа на металургичния гигант „Арселор Митал“ Лакшми Митал.

Веднъж избухна пред бившия премиер Жан-Марк Еро, който отхвърлил идеята за национализация на доменните пещи в Лотарингия. „Управляваш Франция все едно е общинския съвет в Нант“ – град, чийто кмет е бил Еро. Тогава Валс е казал, че ако е бил премиер, едва ли е щял да задържи такъв министър на поста му.

Монтбур е роден на 30 октомври 1962 г. в Кламси (Централна Франция), син на месар и преподавателка от алжирски произход. Става известен като адвокат с битката си срещу тогавашния десен премиер Ален Жупе по делото с апартамента му, взет от парижката община за символичен наем през 1995 г.

Активист на Социалистическата партия от 1981 г., избран за депутат в Сон-е-Лоар (Централна Франция) през 1997 г., той неуспешно се опитва през 2001 г. насред съжителството между социалисти и консерватори да изправи Жак Ширак пред извънреден съд.

Заедно с Венсан Пейон основава партийното течение „Нова социалистическа партия), което получава близо 17 процента от гласовете на партийния конгрес през 2003 г. с един основен принцип – повече власт на парламента. През 2005 г. гласува с „не“ на референдума за Европейската конституция.

Като говорител на Сеголен Роаял на президентските избори през 2007 г. е лишен за един месец от правото на публични изказвания след като казва, че единственият недостатък на социалистическата кандидатка е интимният й партньор, някой си… Франсоа Оланд. Също той дава на сегашния президент прякора „Фланби“, вид торта с крем карамел.

През 2011 г. на първичните избори на социалистите за президентските избори (на които е един от теоретиците) се издига на трето място като набляга в кампанията си силно наляво върху „деглобализацията“, което според противниците му е прикрит неопротекционизъм. Тогава държи остра реч по адрес на работодателите и стига дотам да каже, че Лакшми Митал не е добре дошъл във Франция.

„В период на криза и спад щяха да ме упрекват ако бях бездеен и мълчалив“, защитава се Монтбур и призовава към икономически патриотизъм. От 2012 г. неуморно и пламенно защитава „Произведеното във Франция“ и националната индустрия. Разведен, баща на две деца. Бил е интимен приятел на журналистката Одре Пюлвар.

БТА

*Писателят е автор на книгата „Франция на ръба“

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.