Пацифизмът на поколения украинци падна убит

в. Новая газета

Бежанци от Украйна. Снимка: от тв екрана

Честно казано, не очаквах от себе си подобна реакция. Но тя дойде по-стремително от мисълта, че някак не е редно, меко казано, да ръкопляскаш на средства за убийство.

В този Ден на независимостта по Крешчатик напредваше нова и ремонтирана бронирана техника; след приключване на парада щеше да замине право в района на антитерористичната операция. Сиреч на война, ако наричаме нещата с имената им. Всъщност президентът Порошенко вече го стори – в речта си нарече събитията „Отечествената война от 2014 г.“. Щом на уличното платно, приютявало съвсем доскоро палатките на Майдана, се показаха острите конуси на ракетните комплекси „Точка-У“, досущ огромни подострени моливи, зрителската овация стана гръмовна.

„Обсег – до 120 километра, площ на поразяване – до 70 хектара (…способни да унищожат оръжията и живата сила на противника“), обяви жената диктор. Незнайно защо запомних гласа й. В него звучеше страховитото тържество на жена и майка, която се надява, че най-свидните й мъже вече няма да са мишени и сами ще могат да превърнат доста врагове в „товар 200″*.

Противникът (така ни е по-лесно да мислим) няма човешко лице. Той напира с тежест и желязо, та да нахлуе през границата, съзнателно неделимитирана и недемаркирана, никога неохранявана сериозно. Оттук нататък е невъзможно да смятаме многото кръв и жертви в Донбас само за последици от вътрешен, светогледен, граждански конфликт – дори заради международните преговори за уреждане. Детинските определения за срама – „зелените човечета“, „учтивите хора“, останаха в миналото, когато бе анексиран Крим. Агресорът трябва да бъде наричан така, както е прието сред възрастните: това е армията на Руската федерация. Армията не напада самоволно – просто изпълнява заповед.

Да воюваме с Русия? Как така? Няма ли да се срути небето, щом поставим въпроса така? О, не, небето си е там.

Преодоляваме една бариера, базова „Точка-У“ в собственото си съзнание. Пацифизмът – религия на най-старото и на средното поколение украинци, падна убит. Младежта (на първо място ранените в битки, присъстващи на парада) вече знае: борбата за мир ще изисква модерни оръжия, най-различни, и добре екипирани войници. Няма как и без доброволци, без партизани, без хора, готови да окажат първа медицинска помощ, да организират дейността на тила, информационната подкрепа. В отделни графи ще очертаем модернизацията на самата армейска структура: чевръсто и непродажно командване, съвременни учебни центрове за бойна подготовка, професионално външно разузнаване и контраразузнаване.

Трябва ни военна доктрина, в която да посочим без хитруване и стратегическите си партньори, и вероятните противници. Трябва да реанимираме отбранителните си предприятия въз основа на западни технологии, да проведем обществена дискусия за сближаването с НАТО. Трябват ни много, твърде много бюджетни средства, дори прословутите „топове вместо масло“** – и няма значение какво ще кажат извън пределите на страната ни. Защото за жалост няма друг начин да запазим и защитим тези предели.

Родените в СССР са наясно, че досега и Русия, и Украйна разполагаха с фрагменти от армия, съветска в същината си. Ако реформираме един аспект от своя отбранителен потенциал, няма само да съдерем тъканта. Скъсаното вече никога не ще може да се зашие обратно. Новата част ще го отхвърли като чуждо тяло – и ще молим Бога поне след поколение страните ни да станат просто равнодушни една към друга.

Засега обаче украинското общество с право гледа към неизбежната милитаризация. Премерваме един след друг различни модели – кой да изберем? Министърът на отбраната Хелетей убедено заяви: армията ще бъде изградена по швейцарски образец, най-близък до националния манталитет.

Не може обаче министърът, както се е случвало преди, безнаказано да мечтае по телевизора за реформи. Не му дават – не друг някой, а хора, съвсем буквално помирисали вече барут в Донбас.

„Чудесна идея! Само дето украинската държава харчи за войската 2 процента от БВП, а Швейцария – 20. Министрите искаха да свалят летвата, но хората с референдум отказаха – сигурността преди всичко.“

„Швейцарският модел предвижда резервистите да си пазят леките оръжия у дома. Ама стиска ли й на нашата власт? Нали повече ги е страх от въоръжен народ, а не от агресор!“

„Трябва просто да станем член на НАТО и да създадем нормална професионална армия.“

„Хелетей да вземе да почете история: в Швейцария двеста години не е имало войни, а защо? Не защото всички спят с автомати, а защото страната си гледа главно финансовите операции, пази парите на цял свят. Там хората са богати и щастливи, а не злобни и бедни като в Донбас. Направете украинците богати – никой Путин няма да припари у нас!“

„Именно – първо народът у нас трябва да забогатее. В Украйна трябва да потекат пари, но не заеми за правителството, а средства от инвеститори. Швейцарски устав при днешната система – това или ще е банален пиар, или планини от пушечно месо.“

„Точка-У“ и опорната точка за развитие на страната засега не съвпадат напълно.

БТА

* Кодово обозначение за пратки с тела на мъртви войници в руската армия – б. р.
** Лозунг от предвоенната пропаганда на нацистка Германия – б. р.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.