Неудържимият възход на Реджеп Ердоган

Реджеп Тайип Ердоган* положи днес клетва като първия пряко избран президент на Република Турция. Той официално встъпи в длъжност като 12-и президент на Турция на извънредно заседание на парламента.

Ердоган, който бе премиер на Турция над 11 години, бе избран с около 52 процента от гласовете на първите преки президентски избори в историята на републиката на 10 август.

Новият президент е роден на 26 февруари 1954 година в турския черноморски град Ризе. Кръстен е на дядо си Реджеп и е трето дете в семейството на Ахмет и Тензиле Ердоган. Баща му Ахмет Ердоган е бил служител в турската брегова охрана. Тайип Ердоган има трима братя и една сестра.

Ердоган е бил на 13 години, когато баща му решава семейството да се премести в Истанбул. Като тийнейджър той е продавал лимонада и симид по улиците на Истанбул, за да припечелва джобни пари.

Завършва религиозно училище „имам хатип“, а през 1981 г. завършва факултета по икономически и търговски науки в университета Мармара. Като студент играе професионален футбол.

Докато е в университета се среща с Неджметтин Ербакан, който в последствие става първият премиер ислямист на Турция.

Като студент започва да се занимава активно с политика, като през 1976 г. е избран за председател на младежкото крило на ислямистката Партия на националното спасение, сред чиито учредители е Ербакан.

Първият сблъсък на Ердоган със закона бил след военния преврат през 1980 г., докато работил за транспортна компания. Неговият шеф – о.р. полковник, му казал да обръсне мустаците си. Ердоган отказал и бил уволнен.

След преврата на 12 септември 1980 година е прекъсната политическата му дейност. През 1983 г. той се присъединява към Партията на благоденствието, създадена от Ербакан. Ердоган става неин ръководител за Истанбул през 1985 г.

На 27 март 1994 г. Ердоган е избран за кмет на Истанбул. Дори критиците му признават, че е свършил добра работа като кмет, като е направил мегаполиса по-чист и зелен.

През 1998 г. Ердоган е осъден на десет месеца затвор за подстрекателство към религиозна омраза. Осъден е заради рецитиране на ислямска поема на митинг през декември 1997 г.

След като Конституционният съд нарежда ислямистката Партия на добродетелта да бъде закрита заради „анти-светски дейности“, на 14 август 2001 г. е създадена Партията на справедливостта и развитието (ПСР). Ердоган е сред учредителите на формацията.

На 3 ноември 2002 година ПСР печели парламентарните избори в Турция с 34 процента. Ердоган не може да стане премиер, тъй като не е избран за депутат заради наложената му през 1998 г. присъда затвор за рецитиране на ислямска поема.

Той иска Абдуллах Гюл да изпълнява функцията във времето, докато организира собственото си избиране на частични местни избори в Сиирт, в които може да участва благодарение на поправките, приети от доминирания от неговата ПСР парламент. Ердоган става премиер през март 2003 г.

След създаването на Партията на справедливостта и развитието формацията има няколко последователни изборни победи.

Успехът на Ердоган през последните години се дължи на редица фактори, сред които постигането на политическа и икономическа стабилност.

Под управлението на правителството на ПСР турската икономика отбелязва растеж средно с по пет процента годишно. През последните 12 години доходът на глава от населението се утрои. Инфлацията и безработицата също намаляха.

Ердоган приема нов подход към кюрдския въпрос, извършва важни реформи, изисквани за процеса на присъединяване към ЕС. Опозицията го обвинява в авторитарен и ислямистки уклон и упреква в корупция режима му.

Правилата на ПСР ограничават мандатите му до три, но той изрази желание да продължи да управлява като държавен глава. На 1 юли ПСР го избра за кандидат-президент, след което на 10 август последва съкрушителната му победа на изборите с 52 процента.

БТА

* За съставянето на портрета са използвани материали от турския сайт бийографи.инфо, Би Би Си и световните агенции.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.