Как Обама ще убеди Конгреса за удари по Сирия?

Асошиейтед прес

Барак Обама говори пред Конгреса. Снимка: Белия дом

Президентът Барак Обама се изправя пред познат въпрос, докато обмисля въздушни удари в Сирия – трябва ли Конгресът да има думата при неговото решение?

Миналото лято Обама се бе устремил към удари, когато внезапно обяви, че първо иска одобрение от конгресмените. Но Конгресът не склони на искането на президента за гласуване и операцията в крайна сметка бе изоставена.

Сега Белият дом предполага, че може и да не е необходимо Конгресът да дава съгласието си за въздушни удари. Макар и да предупреждават, че Обама не е взел окончателно решение, според длъжностни лица има разлика между миналогодишния опит за атака срещу сирийското правителство в отговор на употребата на химически оръжия и кампанията срещу въоръжените бойци от „Ислямска държава“, която в момента се обсъжда.

„Това, за което говорим сега, е да се изправим срещу терористична групировка, която потърси убежище в Сирия“, заяви говорителят на Белия дом Джош Ърнест, запитан за възможността Обама отново да поиска разрешение от Конгреса. „Това е групировка, която представлява заплаха за американците в региона и може потенциално, в бъдеще, да представлява по-широка заплаха за американските интереси и съюзниците ни по целия свят.“

По-рано този месец Обама разреши американски въздушни удари срещу цели на „Ислямска държава“ в Ирак. Въоръжените бойци се придвижват с лекота между Ирак и Сирия, на практика заличавайки границата между двете страни.

Досега лидерите на Конгреса не са настоявали Обама да търси одобрение от Капитолия, преди да продължи с военни действия в Сирия. И имайки предвид, че до междинните избори остават малко повече от два месеца, конгресмените може да са още по-малко склонни да предприемат политически рискован вот за военни действия.

„Не виждам никаква причина да идва в Конгреса, защото, ако го направи, това просто ще се превърне в цирк“, каза тази седмица Стив Коен, конгресмен от Демократическата партия в Камарата на представителите.

Все пак важни фигури и от двете партии призовават за вот, ако Обама иска да се намеси в Сирия. Сенаторът републиканец Боб Коркър, често критикуващ външната политика на администрацията, каза, че Конгресът трябва „непременно“ да даде одобрение за евентуална военна акция в Сирия. Сенатор Тим Кейн, демократ и съюзник на Белия дом, също призова да се постави на гласуване по-широката стратегия на президента за преследване на групировката „Ислямска държава“.

„Призовавам да се даде яснота на Конгреса, американския народ, както и на нашите мъже и жени в униформа за мисията и целите на сегашните значителни военни действия срещу ИДИЛ“, каза Кейн, използвайки един от акронимите за въоръжената групировка. „Конгресът трябва да гласува за или против.“

Изненадващото решение за Сирия на Обама от миналата година подчертава степента, в която динамиката във Вашингтон може бързо да се промени. Президентът в крайна сметка може да реши отново да потърси одобрението на Конгреса, а и повече конгресмени може да поискат той да предприеме тази стъпка.

Правни експерти казват, че Обама ще разполага с правомощия да започне въздушни удари срещу Сирия и без одобрението на Конгреса, но по думите им неговите позиции ще станат по-силни, ако обхватът и продължителността на атаките са ограничени.

„Конституцията дава право само на Конгреса да обяви война“, каза Иля Сомин, преподавател по право в Университета „Джордж Мейсън“. „Може да се каже, че малък брой удари за няколко дни не е война.“

Обама разреши сегашните удари в Ирак без одобрение от Конгреса. Белият дом приведе три довода в оправдание за едностранните действия – непосредствена заплаха за намиращи се в Ирак американски служители, отправеното от иракското правителство искане за помощ при отблъскването на въоръжените бойци и хуманитарната криза в Северен Ирак, където въоръжени бойци бяха хванали в капан религиозни малцинства.

Армията нанесе вчера нови три удара в Ирак, с което общият брой на американските удари стана 101 от 8 август. Длъжностни лица от сферата на отбраната заявяват, че САЩ също така обмислят операция за доставяне на хуманитарна помощ на шиитите туркмени в Северен Ирак, които от седмици са под обсада от въоръжени бойци.

Макар и Обама първоначално да беше против преследване на групировката „Ислямска държава“ в оперативната й база в Сирия, преценката му изглежда се промени, след като въоръжените бойци обявиха, че са убили американския журналист Джеймс Фоули.

Групировката заплашва да убие и други американски заложници, включително Стивън Сотлоф, чиято майка разпространи вчера видеозапис, в който моли похитителите да го пуснат.

Разширяване на въздушните удари в Сирия би изисквало също да се спази международното право. Най-ясната основа за военни действия би била резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Но Обама е малко вероятно да получи такова разрешение с оглед на това, че Русия, най-големият съюзник на сирийския президент Башар ал Асад, вероятно ще използва правото си на вето, освен ако военните действия не бъдат координирани със сирийското правителство.

Някои правни експерти казват, че въздушните удари могат да бъдат оправдани като самозащита. Обама може да каже, че „Ислямска държава“ представлява заплаха за САЩ и съюзниците им вътре в Сирия, чието правителство не желае или не може да я спре.

Антъни Кларк Арънд, преподавател по държавна администрация и дипломация в Джорджтаунския университет, заяви, че Обама може също да каже, че действа заедно с Ирак в интерес на „колективната отбрана“. Според тази теория ударите в Сирия са продължение на искането на Ирак към САЩ да му помогнат да се бори с групировката „Ислямска държава“.

Още една възможност – макар и САЩ да заявиха, че няма да се координират с Асад, сирийският диктатор може да даде тайно съгласие за американски атаки извън каналния ред. САЩ имат подобно споразумение с пакистанската армия за американските удари с безпилотни самолети, все че пакистански длъжностни лица публично осъждат американските действия.

Следва справка за правните обосновки, използвани от САЩ у дома за военни действия по света.

ИРАК

Конгресът прие Разрешение за употреба на военна сила в Ирак през 2002 г., което разчисти пътя за предвожданата от САЩ война в Ирак. Този акт все още е в сила, но президентът Барак Обама призова да бъде отменен.
Според Белия дом президентът има правомощията да разреши въздушните удари, които в момента са в ход в Ирак по силата на присъщите му правомощия на върховен главнокомандващ, които са записани в Конституцията. Длъжностни лица също така отбелязват, че суверенното правителство на Ирак е поискало военна помощ от САЩ, за да се бори срещу въоръжените бойци от „Ислямска държава“.

АФГАНИСТАН

В дните след терористичните нападения от 11 септември 2001 г. Конгресът гласува Разрешение за употреба на военна сила, което бе предназначено да даде възможност на президента Джордж У. Буш да преследва Ал Каида в Афганистан.

ПАКИСТАН, ЙЕМЕН И СОМАЛИЯ

Администрациите и на Буш, и на Обама използваха разрешението за употреба на сила от 2001 г., за да оправдаят ударите с безпилотни самолети срещу терористични цели в Пакистан, Йемен и Сомалия. САЩ също така имат и съгласие от пакистанското правителство, придобито извън каналния ред, както и по-открито споразумение с Йемен.

ЛИБИЯ

Обама не поиска одобрението на Конгреса, когато САЩ се присъединиха към съюзниците от НАТО при бомбардировките в Либия през 2011 г. Длъжностни лица заявиха, че естеството на мисията, която не включваше американски бойни части и бе под командването на алианса, не е изисквала разрешение от конгресмените.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.