Мандатът на Ердоган – въведение към еднопартийна система

Реджеп Тайип Ердоган, първият президент на Турция избран от народа, пое най-високия пост. В Турция разпалено се обсъжда дали страната се превръща в еднопартийна държава.

След изборната победа на Ердоган на 10 август 2014 г. с почти 52 процента от гласовете пристигнаха задължителните, политически коректни поздравления от Европа, като например от канцеларията на Ангела Меркел. Тя на преден план изтъкна „голямото значение на Турция в един тежък район“. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой едва ли могат да се надяват, че ще се изпълнят техните очаквания за президента Ердоган в ролята на вътрешнополитически помирител.

В обръщението си непосредствено след изборната победа Ердоган обяви, че иска да започне „нова ера“ и да се превъзмогнат „неразбирателствата от миналото“. Тези думи досега не са подкрепени с дела. Преди официалното поемане на поста той се закани, че няма да присъства на тържеството по повод началото на съдебната година 2014-2015 на 1 септември в Анкара, когато там реч ще произнесе председателят на Съюза на адвокатските колегии Метин Фейзиоглу. Преди три месеца Ердоган с негодувание напусна церемония, на която Фейзиоглу дръзна да критикува неговия стил на управление.

Председателството на Касационния съд като представителна инстанция на справедливостта в Турция, не взе решение, съобразявайки се с желанието на Ердоган. Ако не позволим на Фейзиоглу да говори, тогава ще действаме в противоречие с Европейската конвенция за човешки права и принципа, залегнал в турската конституция, за свобода на изразяване на мнението, отговарят на въпрос на Дойче веле членове на Касационния съд, които все пак пожелали да останат анонимни.

В момента експертите спорят за това кой текст на турската конституция би нарушил Ердоган, ако вместо да бъде вътрешнополитически неутрален като президент, продължи да се ангажира в дейността на Партията на справедливостта и развитието, която оглавява от 2002 г. и която разполага с абсолютно мнозинство в парламента. Неговият предшественик Гюл тълкуваше президентските задачи като представителни. При това той се дистанцираше от ПСР и полагаше усилия за добри отношения с парламентарните опозиционни партии.

При Ердоган е по-различно, смята професорът по конституционно право Ибрахим Кабоглу от университета Мармара в Истанбул – той говори за „конституционен преврат“. Функцията на Ердоган като премиер завърши на 15 август с официалното оповестяване на изборните резултати от страна на Висшата избирателна комисия, казва Кабоглу. Той остро критикува това, че Ердоган е продължавал да агитира от една страна като новоизбран президент, от друга страна като премиер и с това е извършил „преврат против конституцията от 1982 г“.

В управляващия лагер категорично се отхвърлят обвиненията за заобикаляне и дори нарушаване на конституцията. Говорителят на ПСР Хюсеин Челик казва, че водещите органи на партията не са намерили никакви правни пречки за това, че Ердоган, и след неговото избиране за президент, е продължавал да бъде премиер. Той ще работи хармонично със своя наследник на премиерския пост Ахмет Давутоглу, казва Челик.

Бурхан Кузу, председател на парламентарната конституционна комисия, говори за психологическата тежест на Ердоган. Той е харизматичен политик и ще засенчи своя наследник Давутоглу. Но това не означава, че ще ограничи неговия обсег на действие.

НОВИЯТ РЕД НА ЕРДОГАН

Политологът Айше Айата от техническия университет „Мидъл Ийст Текникъл Юнивърсити“ МЕТУ говори за „законите на Ердоган“. Той прави каквото си иска и изобщо не го е грижа за конституцията, казва Айата. Тя очаква продължаване на обтегнатото положение в държавното ръководство. Турция е повече авторитарен режим, който, все пак, се подпира на мнозинството. На опозиционните партии са им вързани ръцете. Ердоган няма да смята, че трябва да дава отчет за своите действия и ще продължи в рамките на своя авторитарен режим да управлява страната и хората, казва тя.

В парламента управляващата ПСР има 313 от 537 места. След една година обаче предстоят нови парламентарни избори. За да се промени конституцията според представите на Ердоган и да се въведе очевидно подкрепяната от него президентска система на управление, на ПСР са необходими 330 места в парламента, за да може да инициира референдум за конституцията, а 367 места биха били нужни за директни конституционни промени от мнозинството на пленарно заседание. Докато Ердоган се подготвя за президентския пост за най-малко пет години, в Турция се поставят въпроси за съдбата на партията и 62-ото правителство на Турция. Депутатът Берхан Кузу успокоява:

Изявлението на Ердоган, че ще бъде „президент, който ще бяга и ще се поти“ не би трябвало автоматично да означава, че той ще поеме всички отговорности на правителството. Голям отпор обаче не се очаква. Обвиненията за корупция в неговото семейно и политическо обръжение, които преди изборите предизвикаха голямо внимание сред обществеността, засега са под килима. Опозиционните партии в Меджлиса също така са слабо застъпени, както и гражданското общество. Те може само безсилно да гледат как Турция се превръща в еднопартийна държава под ръководството на Ердоган.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.