Мигът на Давутоглу

Ахмет Давутоглу в ООН. Снимка: от тв екрана

Новият президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган избра лоялен министър-председател. На 10 август Ердоган стана първият пряко избран държавен глава с подкрепата на 52 на сто от избирателите.

На 27 август той се оттегли от председателския пост на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на конгрес в Анкара. Неговият грижливо избран наследник (и външен министър) Ахмет Давутоглу бе надлежно избран за новия лидер на ПСР и му предстои да положи клетва като министър-председател.

Ердоган очерта визията си за „нова Турция“ в прощалната си реч пред хиляди партийни членове. Много от идеите вече са добре познати: списък от безспорните успехи на ПСР и плановете на Ердоган за „нова ера“, която ще донесе на Турция повече просперитет, уважение и световно влияние.

Макар ролята на президента в момента да е церемониална, Ердоган даде да се разбере, че той ще продължи да управлява страната до парламентарните избори идното лято. Амбицията му е тогава да получи цялата власт. Това може да стане само ако ПСР спечели достатъчно места в парламента, за да може самостоятелно да пренапише конституцията.

Досега Ердоган печелеше, като поляризираше обществото (половината избиратели го презират заради неговата набожност като мюсюлманин сунит). Той има девет изборни победи от 2002 година насам. Изборът му на словоохотливия Давутоглу може да изглежда противоречив. Ученият, станал дипломат, е критикуван заради провала на политиката му на „нулеви проблеми със съседите“. А 49-те служители на консулството на Турция в Мосул, взети за заложници от бойците от „Ислямска държава“ в началото на юни, все още не са освободени.

Западните правителства стават все по-резервирани заради притока на радикални бойци в Сирия по „джихадистката магистрала“ на Турция. Макар Турция да отрича това, тя ще бъде все по-внимателно наблюдавана, казва дългогодишният наблюдател Фирдевс Робинсън. Бехлюл Йозкан, университетски преподавател, преподавал на Давутоглу казва, че той вижда себе си като безпогрешен, като някой, който твори история, но чиито мечти за изграждане на сунитска мюсюлманска държава с разпростиране на турското влияние в Близкия изток и на Балканите, са се оказали напразни.

Ислямистките корени и лоялността на Давутоглу към Ердоган предполагат лесно съжителство. Той се разбира с началника на разузнаването, който е доверен човек на Ердоган – Хакан Фидан. Обеща да продължи битката на Ердоган с бившия му съюзник, сега живеещ в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, чиито последователи в полицията и в съдебната система са обвинявани, че стоят зад скорошните обвинения в корупция срещу Ердоган и негови приятели.

Скандалът беше потушен с уволняването и преназначаването на нови постове на съдии, полицаи и прокурори. Абдуллах Гюл, бившият президент и съосновател на ПСР, бе грубо изтласкан от надпреварата за лидерството на партията. Основната опозиционна партия е, както винаги, в безпорядък. Отдавайки на Турция стратегическа значимост, западните правителства ще продължат да работят с Ердоган.

Неговото най-голямо главоболие вероятно ще е икономиката. Силният растеж, който съдействаше за нарастване на влиянието на ПСР, рязко намаля. Али Бабаджан, изключително уважаван икономист, се съгласи да остане в кабинета на Давутоглу, но само до юни. Без него Ердоган ще може по-лесно да упражнява контрол над централната банка. И ако продължи със скъпите си подаръци като втори канал на Босфора, Турция може да изпадне в още по-големи финансови затруднения.

Друго слабо място в бронята на Ердоган са кюрдите. Мирните преговори с лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан, който е в затвора, се движат със скоростта на охлюв. Командирите му стават все по-неспокойни. Но Ердоган е оцелявал и при по-големи заплахи, в това число опити за преврати. Конкурентът все още не се е появил.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.