Що е жива бира и има ли тя почва у нас?

Среща се тук-там по някои заведения, но не е съвсем сигурно какво е това

Живата бира е малко или повече по-мътна от стандартната. Снимка: Бирен блог

Някои наричат жива бира непастьоризираната, други наричат някои видове мътна бира също жива.
Какво е живата бира наистина?

В нея са живи дрождите, които са извършили ферментацията. Но не само. Както вече е ставало дума тук, бирата се кваси като киселото мляко. Накратко казано, сварения разтвор от малц (покълнал ечемик) и вода се заквасва с бирена мая – подбрани щамове дрожди, които изяждат захарите и така се получава около 4% алкохолен разтвор. Това вече е бира, още недовършена. Тя се филтрира и се оставя да се довърши ферментацията и да отлежи.

След това, преди да се бутилира или зареди в кегове, минава през един филтър от силициеви съединения, който задържа над 90% от дрождите в бирата. После се пастьоризира, а в зависимост от бирата се добавят и някои стабилизатори. Така се гарантира, че в бутилката дрождите няма да продължат да се развиват, да се развият и други съпътстващи микроорганизми. Затова бутилираната бира, в зависимост от вида си, има трайност между 6 месеца и една, дори две години.

При живата бира няма такова нещо – тя не е филтрирана, поради което е леко по-мътна, не е и пастьоризирана. Дрождите в нея са живи, както в истинско кисело мляко. Трайността на живата бира е много малка – до 1-2 седмици, в зависимост от сезона и съхранението. Вкусът й се променя с дни, тя е жив продукт. Но живата бира е по-вкусна, съдържа и повече полезни вещества, ензими, витамини.

Някои правят такова сравнение между обикновена и жива бира – все едно да ядеш компот от ягоди и направо ягоди.

Затова някои по-стари пиячи у нас изпитват носталгия по социализма – не политически, а чисто алкохолно. Оказва се, че технологичната изостаналост на социализма хармонично съответства на класическите технологии за правене на бира. Бирените фабрики са следвали старите чешки пивоварни традиции. Години наред до към 80-те години обикновената бира, наричана още „светланка”, въобще не е била пастьоризирана и е имала трайност една седмица. Тя все пак е била филтрирана и не съответства напълно на изискването за жива бира, но вкусът е друг.

Пиячите помнят, че често такава бира помътнява, на дъното се образува утайка от парцали и купувачът първо вдига бутилката да я види на светлината (за бирата при социализма виж тук).

Най-ясно разликите във вкуса между жива и обикновена бира може да видиш, ако сравниш нефилтрирана и непастьоризирана бира със същата, минала през пълния цикъл на производството. Това няма как да го опита всеки пияч, трябва да иде в пивоварна. И у нас поне не може да се намери заведение, което предлага една и съща бира като жива и като филтрирана и пастьоризирана.

За пръв път у нас жива бира е произведена в ресторант „Монтанезиум” в ресторанта в езерото в центъра на Монтана. Един немски търговец на метали, д-р Рудолф Колгрюбер, имал бизнес с завода за фитинги в Монтана. И през 1996 г. купил на търг от общината ресторанта на островчето в езерото в Монтана, в съдружие с българин. После немецът докарал с един тир от Германия инсталация за правене на бира с капацитет 1000 литра на денонощие. Наел за работа и хора от „Ломско пиво”. Наредил бира да се прави само по строгата немска Заповед за чистотата на бирата, която е издадена от баварския херцог още през 15 век и по-късно е влязла в немските закони за бирата. Тоест – бира се прави само от малц, хмел и вода. Нашенци веднага казали на германеца – „Много скъпо ще излезе”. Свикнали да мешат малца с немалциран ечемик. Но немецът ги научил как да правят хубава жива бира. Няколко години наред в този ресторант можеше да се опита истинска жива бира, и добре направена. Дори Дипломатическият клуб в София се снабдяваше от ресторанта в Монтана, също и малко заведение в София. Но германецът по-късно продава участието си в ресторанта. По-късно той е купен от прочутата депутатка от ГЕРБ Искра Фидосова, един от двамата нотариуси в града по онова време. И сега в ресторанта не се продава жива бира. Какви са причините, само Фидосова знае. Но инсталацията за бира на германеца сега е в едно заведение във Варна.

Междувременно на много места у нас са внесени подобни малки инсталации за бира, поне в няколко столични заведения има такива. И се предлага жива бира, но кой как я прави, не е ясно.

Фирма у нас произвежда малки инсталации за варене на бира и предлага доставка на жива бира по заявка из цялата страна.

В Западна Европа и САЩ все повече се разрастват малките пивоварни, наричани още микропивоварни, които са към едно или няколко заведения. В повечето от тях се предлага жива бира или поне непастьоризирана.

По-нататък в e-vestnik ще представим всички малки пивоварни, т. нар. микропивоварни в България.

Нашенският пияч може да си състави погрешно впечатление за живата бира, ако опита някоя зле направена, преседяла повече, заради слаба посещаемост в съответното заведение. Или пък предлагана за жива, но всъщност обикновена.

Може да е истинска жива бира, но ако не е направена както трябва, само от малц, хмел и вода, или ако не е спазена технологията на производство, вкусът може да разочарова.

Много пиячи у нас с лека ръка са се отказали от живата бира, защото са случили на кофти. Не трябва да спират да опитват, само така ще се развива биреното производство и ще се появяват все по-качествена наливна бира, особено жива.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.