Според „Независимая газета“: Плановете за Новорусия се посрещат вече по-меко от Запада
в. Независимая газета
Версии за мотивите на войната в Югоизточна Украйна
Жителите на Мариупол копаят окопи от страх, че ще пристигнат опълченците от Донецк, информират медиите в региона. Украинската армия укрепва подстъпите към града. „Донецките сили си проправят път към Крим – по азовското крайбрежие, през Запорожка и Херсонска област. Това е най-прекият сухопътен маршрут към полуострова“, обясниха местни хора за „Независимая газета“.
* * *
Според Валентин Бадрак, директор на украинския Център за изследвания на армията, конверсията и разоръжаването, Русия разширява зоната на действията си в Югоизточна Украйна, поставяйки си поне три оперативно-стратегически цели.
„Първата е да прокара по суша път към Крим (през територията на Луганска и на Донецка област, после през Запорожка и Херсонска), за да подсигури до зимата полуострова с доставки на горива, вода и храни.
Втората – да повлияе на изборите за Върховна рада, като съдейства в парламента да влязат сили, на които Русия би могла да заложи. Накрая – третата, стратегическа цел: постепенно, стъпка по стъпка, да води Запада към мисълта, че територията на Украйна е зона на руските интереси, където Кремъл смята да прави собствена политика и занапред“.
Щом признава официално Крим за своя, но временно окупирана територия, Украйна няма да му отреже снабдяването с енергийни ресурси, вода и провизии – „дори да ореже доставките, няма да ги спре“, смята военният експерт.
Забулени под хуманитарно прикритие, плановете за изграждане на Новорусия се посрещат вече по-меко от Запада. „Всичко става постъпателно: отначало в Русия казваха, че хората в Донбас се вдигат на въстание, после признаха, че в региона има руски доброволци, а след това – че в бойните действия участват руски военни „в оставка или в отпуск“.
Сега навярно ще бъдат вкарани военни формирования под претекст, че са миротворци – преди две седмици ген.-майор Александър Вязников, зам.-командващ Въздушнодесантните войски по миротворческите операции и Колективните сили за оперативно реагиране към Организацията на договора за колективна сигурност, съобщи, че са формирани миротворчески сили, включващи 5000 десантчици“, каза Бадрак.
По думите му, при всеки нов етап от дейността на Русия в Украйна Западът реагира с емоционални пориви, които не приключват с решения реално да подпомогне Киев. „Фактически Владимир Путин натрапва на западната общност виждането си как да бъде преправен световният ред. САЩ, Германия, Франция се възмущават, но не предприемат нищо. И продължават сътрудничеството с Русия в сферите, където им е изгодно – санкциите им остават главно на хартия“, посочи експертът.
Шефът на Института за украинска политика Костянтин Бондаренко смята, че днешната ситуация няма връзка с Крим. „Засилва се натискът по Запорожкото и Днепропетровското направление – там се събират главните сили за антитерористичната операция на изток“.
Според Бондаренко „се създават условия, които Москва да използва, за да принуди Киев да преговаря“. „В преговорите може да бъдат поставени две условия: Украйна да запази своя извънблоков статут, тоест да не влиза в НАТО – и федерализация на страната“, каза експертът. Владимир Путин заяви вчера, че украинските власти трябва да започнат преговори, засягащи държавността на Югоизточна Украйна.
Тези дни украинският премиер Арсений Яценюк заяви, че Украйна трябва да се откаже от извънблоковия статут, и предложи въпросът да бъде решен от Върховната Рада. Макар и разпуснат предизборно, парламентът има право да се събере и да постави въпроса на гласуване, съобщи Бондаренко.
Но отбеляза, че Украйна няма перспективи за членство – поне за момента: „Решенията в НАТО се вземат с консенсус, а се знае, че Германия не го смята за целесъобразно, при все че според САЩ е необходимо Украйна да получи шанс“. А има и технически причини нещата да се проточат.
На 4 и 5 септември предстои среща на върха на НАТО в Уелс – това е според Бондаренко поводът да се изостри положението в Източна Украйна. „Страните искат да фиксират статуквото преди форума на НАТО. И устремът на донецките сили към Мариупол, и изявлението на Яценюк са ориентирани точно към това събитие“, твърди експертът.
Ето и коментара на руския военен аналитик Виктор Литовкин, полковник в оставка: „С настъплението срещу частите от украинската армия в Мариупол опълченците си поставят поне две основни задачи.
Да отклонят от Донецк и Луганск значителен дял от въоръжените сили на страната, улеснявайки опълченските отряди в стремежа им да отдалечат украинската артилерия и системите за залпов огън най-малко на 20-25 км от крайните градски квартали, за да им отнемат възможността да обстрелват мирните жители и да разрушават жизненоважни обекти – водоразпределителни кули, газо- и електроразпределителни станции, канализационни системи…
А от друга страна, да лишат киевските власти и собствениците на мариуполското пристанище от излаз на Азовско море, да ограничат редовните доставки на товари, крайно необходими на страната и войската й“.
„Колкото до желанието на Украйна да стане „специален съюзник на САЩ извън НАТО“, този статут не обещава на Киев никакви сериозни изгоди освен моралните.
Такъв статут вече имат Австралия, Аржентина, Бахрейн, Египет, Израел, Йордания, Кувейт, Мароко, Нова Зеландия, Пакистан, Тайланд, Южна Корея, Филипините, Япония и Афганистан.
Той обаче не дава предимства в покупките на американски оръжия, а главно възможност за участие в командно-щабни тренировки и тактически учения, провеждани от Пентагона. И естествено да набавя свои войници за експедиционните операции на американската армия“, коментира експертът.
Според него този статут не би доближил Украйна и до членство в НАТО. „Сред най-сериозните изисквания за страните кандидатки е да нямат териториални спорове със съседните държави. Руският Крим може да стане бариера, препречваща този път.
Освен това е необходима военна реформа и други мерки, за да отговаря Украйна на стандартите на Северноатлантическия алианс. При оскъдните финанси на Киев това на практика не може да стане за година-две. Има и друг важен аспект.
За приемане в НАТО е необходим консенсус по въпроса между всичките 28 членки на пакта. А далеч не всички държави от блока искат да видят в редиците си Украйна, да споделят така противоречивата й политика и да отговарят за нея“, отбеляза Виктор Литовкин.
Още по темата: Федерална Украйна или независимост за сепаратистите иска Москва?
Невъзможно е да се предскаже колко ще трае конфронтацията в Украйна – така смята Владимир Путин според „Росийская газета“. „Това до голяма степен зависи от политическата воля на днешното украинско ръководство“, цитира официозът снощно интервю на руския президент за телевизия „Първи канал“.
В Украйна „проблемът е и там, че страната е в навечерието на парламентарни избори – на всички участници в започналата вече парламентарна надпревара им се ще да демонстрират колко са яки. Во все пак се надяваме на най-доброто“, казва Путин.
Вестникът свързва тази надежда отчасти и с преговорите, проведени от Путин на 26 август в Минск с украинския президент Петро Порошенко. Печатът изтъква, че руският лидер нарича Порошенко „партньор, с който може да се води диалог“.
„Президентите са се разбрали ситуацията в Украйна да бъде решена мирно, чрез преговори, а грешките като силовото заграбване на властта (в тази страна, б. р.) никога да не се повторят“, посочва „Росийская газета“.
„Ведомости“ откроява призива на Путин към преговори „за политическата организация на обществото и държавността на Югоизточна Украйна“.
Вероятно Москва вече настоява не за федерализация на Украйна, а за фактическа независимост на отцепническите Донецка и Луганска област, настоява те „да получат статут на самоуправляеми територии с всички атрибути на държавност, без обаче да се отделят“, коментира руският политолог Алексей Арбатов.
„ООН няма да ги признае, нито ще бъдат приети в Шанхайската организация за сътрудничество и в БРИКС. Но иначе ще бъдат независими, дори със собствена валута, или с руската рубла. Като Иракски Кюрдистан например“, пояснява той.
Владимир Путин разказа при какви условия може да бъде спряна войната в Украйна. Той се надява на мирно уреждане, но същевременно сравнява украинската армия с „фашисти“, а за Югоизточна Украйна иска „държавност“, отбелязва „РБК дейли“.
В допълнителни разяснения говорителят на държавния глава Дмитрий Песков уточни, че не е ставало дума за държавна независимост на Донецка и Луганска област, а само за диалог на украинските власти с представители на Югоизтока – „преговори вътре в Украйна, отнасящи се до вътрешноукраинското устройство“. Песков обаче нарече югоизточните украински земи „Новорусия“; „същият термин бе използван и на сайта на Кремъл в официално обръщение на Путин към опълченците през нощта срещу петък“, пише изданието.
Според него Путин е признал, че т. нар. опълченци имат право на въоръжена съпротива, а пред участници в младежки лагер е сравнил в петък украинската армия с „немско-фашистките окупатори“. Путин разшири коридора от възможности за изход от конфликта, но диктува условия от позицията на силния, заявяват за всекидневника руски експерти.
Донецката и Луганската народни републики не биха склонили да приемат статут на обикновени области в Украйна; след всичко станало естествено не става дума за банална „федерализация“ на страната. Хипотетично страните в конфликта биха могли още да договорят широка автономия на двете републики в състава на обща държава, но за целта трябва да спрат бойните действия и да седнат на преговорната маса, както всъщност настоява Москва, резюмира експертът Алексей Чеснаков.
Киев няма да преговаря със самопровъзгласените републики; диалог за уреждане на конфликта може да има само с Москва, твърди украинският аналитик Володимир Фесенко. Веднага след срещата Путин-Порошенко в Минск въоръжените сили, воюващи с украинската армия, започнаха настъпление, забелязва той. Според експерта телевизионното интервю на Путин е идеологическа обосновка за въоръжено налагане на мир в Украйна.
„Участието на Русия в украинските събития до голяма степен е свързано повече с вътрешната политика, отколкото с външната“, заявява пред „Независимая газета“ Николай Петров от Московския център „Карнеги“.
„По-нататъшна ескалация на руското участие може да предизвика много сурови санкции, което Кремъл естествено би желал да избегне. От друга страна, трябва да държим високо знамето и да демонстрираме успехи – сега Путин стана заложник на това“ съображение, пояснява наблюдателят.
„Въоръжените сили на самопровъзгласилата се „Донецка народна република“ се укрепиха в Новоазовск, но не бързат да развият настъплението в посока Мариупол. Градът обаче все едно се готви за обсада“, коментира „Комерсант“ бойните действия между киевските сили и сепаратистите в Източна Украйна.
Междувременно Москва и Киев размениха помирителни жестове, добавя вестникът. „Украйна върна 10-те руски десантчици, попаднали на нейна територия, Русия – 63 украински военни, минали границата“, пояснява той.
Никоя страна не разкрива подробности от преговорите, довели до този резултат – зам.-командващият Въздушнодесантните войски само подчерта, че преговорите не са били „никак лесни“, констатира „Комерсант“.
Високопоставен източник от руския Генерален щаб казва пред вестника, че размяната е станала възможна едва след личната намеса на Путин. Преди срещата на руския лидер с Петро Порошенко в Минск украинските силови структури са избягвали контактите и са блокирали възможността за преговори – „явно не е имало политическо решение“, твърди събеседникът на „Комерсант“.
БТА