Първата световна война: промишлени иновации и подозрения

Първата световна война оставила милиони жертви по бойните  полета, но ускорила научни открития в редица области и донесла  на някои огромни печалби.

Смъртта, шовинизмът и безизходицата са темите на учебниците за  Първата световна война. Като се абстрахираме обаче от калта в  окопите, напредъкът в науката и промишленото производство е  помогнал за решаването на изхода от войната. Някои икономически  сектори са просперирали, докато други са съзрели необходимостта  да се променят кардинално. Само че на фона на вълненията от нови  и нови открития някои хора били подозрителни към парите, които  се правели, докато телата на загиналите се трупали.

Водещите изобретения – танковете и самолетите – често оставяли  в сянка други открития, които са ни най-полезни днес. Сред тях е  напредъкът в комуникационните технологии, припомня историкът от  Университета на Лийдс Елизабет Брътън.

Пътя проправила Marconi Company, която била основана от  Гулиелмо Маркони, италианския изобретател, осъществил първото  трансатлантическо радиопредаване, и чиято компания по-късно се  обединила с други, за да стане Cable&Wireless.

„Радиостанциите Marconi първи съобщили за избухването на  войната“, разказва Брътън. „Те освен това предавали глас по  безжичен път – най-важното технологично постижение през Първата  световна война“.  Marconi била достатъчно умна, за да осигурява оператори на  британското правителство, които да му помагат в използването на  радиооборудването на компанията, отбелязва Брътън. „Те искали договори, но те искали и правителството да гледа на  тях с добро око“.

„Последният милион лири“

Като оставим новите технологии настрана, най-големият напредък  е бил в производството, твърди Марк Харисън, преподавател по  икономика в Университета Уоруик. Това, че страните от Антантата произвеждали повече от Германия  и нейните съюзници, „било основата на победата“, обяснява той.  „(Тогавашният британски премиер Дейвид) Лойд Джордж казал, че  войната ще бъде спечелена от последния един милион лири“,  разказва Харисън, и той бил достатъчно умен, за да „хвърли  максимална бойна мощ на фронтовата линия“ чрез харчене на пари –  стратегия, която в крайна сметка била печеливша.

Компаниите, които получавали държавни поръчки, включително  производителите на ботуши, обувки и дрехи, били най-добре,  посочва Тери Чарман, историк от Имперския военен музей в Лондон  и автор на книгата „Първата световна война на домашния фронт“. Самолетостроенето също се разраснало значително. „В началото то  било маргинален сектор, но накрая постигнало огромен растеж“,  обяснява Чарман.

Последната война?

Успехите обаче не дошли, без да предизвикат полемика на  времето. Мнозина възприемали Първата световна война като войната, която  ще сложи край на всички войни. Но неколцина съзрели нечисти  финансови интереси.

Смедли Бътлър бил генерал-майор от Морската пехота на САЩ,  който по-късно подел кампания срещу милитаризма, виждайки как  биват жънати печалби едновременно с появата на нови и нови  надгробни камъни и всички други ужасяващи атрибути на войната.

Той написал като злокобно предвещание през 1935 година, че  войната е прекалено доходоносна, за да бъде невъзможно да се  повтори, като изтъкнал огромната сума пари, спечелени от  стоманодобивните компании и производителите на оръжия в САЩ.

„Струва ли си войната?“

Бътлър дал пример с производителя на муниции DuPont, чиито  акции поскъпнали, според в. „Ню Йорк таймс“, с 374% от 1915 до  1918 година и който раздал дивиденти на стойност 458% от цената  на всяка акция. „Печалбите скачат ли скачат и се извисяват до небето, и се  прибират безпрепятствено в джоба“, написал той. „Струва ли си  войната? За тях си е струвала“.

Компаниите, занимаващи се с търговско корабоплаване, също били  подложени на критики. Тогавашният министър на финансите и бъдещ  премиер Андрю Бонар Лоу казал пред парламента, че от 8100 лири  (близо 600 000 лири в днешни пари) инвестиции в различни корабни  компании са му били изплатени дивиденти в размер на 44,7% през  1915 година и 47,5% през 1916 година, за ужас на колегите му  депутати. Като той не пропуснал да уточни, че е получил тези  пари, след като платил съответните данъци.

Намалени разлики във възнагражденията

Трупането на печалби по време на войната било повод за  безпокойство сред политиците. В резултат били въведени редица  данъци, включително върху прекалено големите печалби.
И все пак, като се тегли чертата, работниците спечелили повече  от инвеститорите, заключава Марк Харисън. „Имало пълна заетост и  голямото търсене на работна сила не само гарантирало повече от  прилични възнаграждения за работниците, но и разликата в  заплащането намаляла“. Военното време било белязано и от  необуздана инфлация, допълва той.

Само че повечето търговски интереси били против войната, твърди  Харисън. „През 20-те години (на 20-и век) навсякъде, но най-вече в  Германия и САЩ, се разпространил митът, че войната е  предизвикана от плутократите, които просто искали да направят  пари от продажбата на оръжия на всички желаещи“. „Щом войната завършила обаче, те били толкова слаби, че не  могли да спрат политиците почти навсякъде да орежат военните  разходи, свеждайки ги близо до равнището, на което били преди  войната“.

Глобени спекуланти

Откровената спекула, за която се смятало, че вреди на хората,  била наказвана сурово. В. „Уестърн дейли прес“ съобщил през ноември 1917 година, че  Хенри Томпсън от Линкълншър бил глобен с 1800 лири (около 90 000  лири в днешни пари) за продажба на картофи над максималната  разрешена цена.

От тази заплаха извлекли полза тогавашните кооперативи. Един  пуснал през януари 1918 година във в. „Единбург ивнинг нюз“  реклама, която гласяла, че „кооперативното движение е заклетият  враг на спекулата“. Други промени в търговските практики във Великобритания били  по-националистически или странни, коментира Тери Чарман.

Уволнен персонал

„Да имаш германски звучащо име като Schweppes било лошо за  бизнеса и много фирми излизали с декларация, че са 100 процента  британски“, отбелязва той. „Lyons Tea съдила Liptons за това, че намекнала, че шефовете й  са германци. Bovril споменавала изрично в своите реклами, че е  изцяло британска и винаги е била британска“, а хотели и  ресторанти обявявали, че са изгонили своите германски и  австрийски сервитьори.

Промени в имената

Хотел Coburg, наречен по-рано на Сакскобургготския принц,  станал The Connaught. Най-известният пример е когато през 1917 година британското  кралско семейство се прекръстило от Сакс-Кобург-Гота на Уиндзор.

Що се отнася до работниците в САЩ, войната помогнала на някои  да получат по-добро отношение от страна на властите, казва Хю  Рокоф, преподавател по икономика в Университета Рътгърс. „Много афроамериканци успели да се преместят от север към  Средния запад, за да намерят работа в промишлеността – голяма  благодат за тях, въпреки че се натъквали на силна враждебност,  която понякога водела до размирици“. „Организираната работна ръка била включена в определянето на  политиката на заплащане и престижът на организирания труд  нараснал“.

И така до Уолстрийт

Тъй като Великобритания хвърлила повече пари във войната,  първоначалните опасения на управителя на централната банка  Уолтър Кънлиф за Лондонското Сити се оправдали. В дните преди  влизането на страната в конфликта той казал на премиера Лойд  Джордж, че финансовият район е „изцяло против“ войната. И така, най-много от войната спечелил финансовият сектор отвъд  Атлантика и САЩ запазили своята доминираща позиция дори след  краха на Уолстрийт през 1929 година.

„Преди войната САЩ били държава длъжник и световният финансов  център бил Лондон“, припомня Хю Рокоф. „След войната САЩ станали кредитор и световният финансов център  вече бил Уолстрийт“, допълва той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.