Ще създаде ли НАТО сили за бързо реагиране за Източна Европа?

Джули Дейвис
Стивън Ърланджър

След като украинските лидери предупредиха в понеделник за „голяма война“ с Русия, очаква се лидерите на НАТО да дадат на срещата си в Уелс тази седмица най-конкретния си  отговор досега на засилващата се руска военна намеса в Украйна, а именно да създадат сили за бързо реагиране, които могат да бъдат разполагани в кратки срокове в Източна Европа, казаха служители от алианса.

Новите сили с численост около 4000 военнослужещи, които при нужда могат да се придвижат за 48 часа, ще имат логистична подкрепа и ще разполагат с оборудване, предварително изпратено в близки до Русия източноевропейски страни. Те ще имат усъвършенстван график за военни учения и назначения, чиято цел е да направи ангажимента на НАТО към колективната отбрана по-надежден и да засили възпиращите способности на алианса.

Споразумението е планирано като важен централен елемент от срещата на НАТО, която ще се състои в четвъртък и петък. На нея ще присъства президентът Обама, който преди това ще се отбие в Естония. Негови сътрудници казаха, че пътуването има за цел да подчертае ангажимента на САЩ към НАТО и решимостта на алианса да защитава всичките си 28 членове от агресия – от Москва или някой друг.

„Срещата на върха е много важна, защото Русия си мислеше, че може да промени със сила границите на суверенна европейска страна, а това се случва не много далеч от границите на НАТО“, заяви един от гордите естонски домакини на Обама – министър-председателят Таави Рийвас. „Положението със сигурността се променя и е необходимо да преосмислим плановете си и да подсилим своите съюзници, така че да бъдем 101 процента сигурни, че всички държави членки са еднакво и силно защитени“, каза той.

Усещането за неотложност беше подсилено от събитията в Украйна в понеделник, когато президентът Петро Порошенко обвини Русия във военна агресия с цел промяна на обстановката на бойното поле. „Срещу Украйна се предприема пряка и неприкрита агресия от съседна държава“, каза той, цитиран от президентския уебсайт. „Това коренно променя ситуацията в зоната на конфликта“, заяви Порошенко.

Украинският министър на отбраната Валерий Хелетей се изрази по-силно. „Пред прага сме на голяма война – такава, каквато Европа не е виждала от Втората световна“, каза той в коментар във Фейсбук. А говорителят на Съвета за национална сигурност и отбрана полковник Андрий Лисенко заяви в понеделник, че украинските сили са се изтеглили от летището край Луганск, изправени пред танков батальон на руската армия, и че седем украински войници са били убити през последните 24 часа. Русия редовно отрича да изпраща войски в Източна Украйна.

За Обама това пътуване е шанс да покаже на европейците, че придава голямо значение на НАТО във време, когато Русия отправя предизвикателство към следвоенния ред в Европа, изграден върху принципа, че границите не могат да бъдат променяни със сила.

„Напрежението, което наблюдаваме между Русия и Запада, ще излезе наяве в Уелс, а президентът ще застане начело на тези усилия“, каза предишният американски посланик в НАТО Иво Далдер, който сега оглавява Чикагския съвет за световна политика. Той заяви, че Обама „иска да затвърди единството и силата на алианса“.

Лидерите на НАТО се опитват тази седмица да уверят съюзниците, че ангажиментът за колективна отбрана, съдържащ се в член 5 от учредителния акт на НАТО, е непоклатим. Алиансът иска да покаже, че е сериозен, когато казва, че ще бъде в състояние да защити най-уязвимите си членове от руска агресия – било то явна или по-прикрита, или „хибридна“ – съчетание от двете, както в Украйна.

„Иронията е, че една по-активна и по-силна НАТО е най-страшният кошмар на Владимир Путин, но именно неговите тактически действия доведоха до това“, каза Джеймс Ставридис, който беше командир на НАТО от 2009 до 2013 г., а сега е декан на Института за право и дипломация „Флечър“ на университета „Тафтс“.

Срещата в Уелс е и възможност за Обама, върху когото се стовари вълна от международни кризи, да обедини европейците в една „глобална коалиция“, както я нарича държавният секретар Джон Кери, за да се противодейства на засилващата се заплаха от „Ислямската държава в Ирак и Сирия“ (ИДИЛ) и други радикални ислямистки групи в Африка.

Въпреки че ИДИЛ не фигурира в официалния дневен ред на срещата на високо равнище, Кери и министърът на отбраната Чък Хейгъл ще се срещнат с европейските си колеги, за да разработят стратегия за противодействие на ИДИЛ.

Но ударението ще бъде върху Русия. В момента и американските, и европейските лидери обмислят допълнителни санкции срещу Москва, а в понеделник генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен каза в Брюксел, че новите сили за бързо реагиране „ще гарантират, че имаме точните сили и точното оборудване в точното място и в точния момент“.

Много лидери на страни от НАТО казват, че всякаква надежда за постигане на „стратегическо партньорство“ с Русия, каквото все още се предвиждаше на срещата на върха на НАТО през 1990 г., се е изпарила заради анексирането на Крим от Русия и нахлуването й в Източна Украйна. Въпреки това НАТО внимава да не наруши Основополагащия акт НАТО-Русия – споразумението с Москва от 1997 г. , съгласно което НАТО обеща да не разполага за постоянно значителни сили в Източна Европа.

Компромисът ще дойде от редовна ротация на войски и разполагане на оборудване и припаси, включително оръжия, муниции и гориво, в Източна Европа. Расмусен каза, че за това също така ще са нужни специалисти по командване, контрол и логистика, „така че тези сили да могат да се придвижват лесно, но да нанасят тежки удари, ако е необходимо“.

По думите му „агресивното поведение“ на Русия ще означава „по-видимо присъствие на НАТО на Изток толкова дълго, колкото е необходимо“. Засега изглежда, че НАТО не желае официално да се откаже от създадения през 2002 г. Съвет НАТО-Русия, въпреки че алиансът преустанови „сътрудничеството“ с Русия през май.

Тези ходове, съчетани с повече военни учения и засилени въздушни патрули над балтийските държави, Полша и Румъния, имат за цел да възпрат Русия и да успокоят по-новите членове.

„Тази среща на високо равнище е за вдъхване на доверие“, каза директорът на базирания в Лондон институт за изследване на политиката „Чатъм хаус“ Робин Ниблет. „Когато казваме, че можем да направим нещо, трябва да имаме политическата воля и способността да го направим“, заяви той. По думите му срещата на върха ще бъде оценена и според това как „правителствата я използват, за да накарат своите граждани да осъзнаят и да отчитат факта, че живеем в един все по-опасен свят с истински заплахи за нашето благоденствие и сигурност, и че трябва да бъдат отделени повече пари“.

Порошенко ще присъства на срещата на върха, за да обсъди начините, по които НАТО може да помогне на Украйна. Очаква се НАТО да създаде нови доверителни фондове, за да помогне на Украйна по-добре да се отбранява. Очаква се подкрепата да дойде под формата на материално-техническо обезпечение – от гориво до резервни части; защита от кибернетична война; подобряване на разузнаването, командването и контрола; и – което е важно – помощ за плащанията на ветераните.

Посланието на Обама към НАТО ще бъде: „Ние сме с вас, член 5 е непоклатима гаранция за вашата сигурност“, каза старши директорът за Европа в Съвета по национална сигурност Чарлз Купчан. По думите му посланието на Обама към Русия е просто: „Дори не си помисляйте да се месите в Естония или в някой от балтийските райони по същия начин, по който се месите в Украйна.“

Обама ще използва срещата в Уелс, за да призове европейците да отделят повече пари за отбрана и да използват тези средства по-ефективно. Това е доста по-натоварен дневен ред, отколкото Обама очакваше

.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.