Кремъл подцени рокадите в европейското ръководство

Росбалт

Доналд Туск, Херман Ван Ромпой и Федерика Могерини. Снимка: ЕПА/БТА

Москва не остана доволна от лидерската среща на ЕС, тъй като форумът обсъди нови антируски санкции. Същевременно Кремъл е толкова зациклил, вгледан в самия себе си, че подцени важни рокади в европейското ръководство.

* * *

Русия и ЕС полагат все повече усилия, за да се разбират взаимно. От една страна, руският външен министър Сергей Лавров се оплаква от „санкционна инерция“ в съзнанието на Европа. Москва се преструва, че недоволства от новата дискусия за санкции, при все че европейците не успяха да вземат никакви решения. „Вчерашните решения на Евросъвета показват, че санкционната инерция все още е много, много силна“, каза Лавров в понеделник пред студенти от Московския държавен институт за икономика и международни отношения.

Дори шефът на руската дипломация обаче практически подмина без внимание факта, че председател на Европейския съвет става сегашният полски премиер Доналд Туск, а за комисар по външната политика и политиката за сигурност на ЕС бе избран външният министър на Италия г-жа Федерика Могерини. Инерцията на съзнанието в самата Русия стига дотам, че Москва все още напълно игнорира кадровите рокади в Брюксел – преструва се, че напълно я задоволяват двустранните контакти с ръководствата на страните, и пренебрегва на практика изцяло наддържавните структури.

Случва се това да подейства. Както стана примерно със словашкия премиер Роберт Фицо, заявил преди срещата на Евросъвета, че страната му няма да подкрепи нови санкции срещу Русия, които според него са контрапродуктивни. По-често обаче се стига до обратния резултат, както със споменатата Могерини. Осланяйки се на една само нейна среща с Владимир Путин, Москва без основание я „назначи“ за проруски кандидат за главния външнополитически пост в ЕС. С което още на следващия ден след избора й Москва си издейства твърд отговор. Новият еврокомисар по външната политика и политиката за сигурност заяви, че „Путин никога не е зачитал дипломатическите договорки“, и че Русия „вече не е стратегически партньор“ за Европа.

Другият европейски „назначенец“ – полският премиер Доналд Туск, ще следва навярно още по-твърда линия спрямо Русия. Москва може колкото си ще да разправя, че председателят на Евросъвета бил „английската кралица“ на ЕС, фигура без реални пълномощия. Че президентският пост така и не бил въведен, а предшественикът на Туск – Херман ван Ромпой, бил само жалка пародия на истински ръководител. Цялата власт оставала в ръцете на председателя на Еврокомисията – досега такъв бе Жозе Мануел Барозу, а занапред на този пост ще бъде бившият премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Ако ще градиш отношения с някого в Брюксел, трябва да е с него, казват мнозина руски аналитици. Забравяйки изобщо, че Ван Ромпой бе назначен за председател на Евросъвета, тъкмо защото постът потенциално е много силен и държавните глави от ЕС в стремеж да се защитят избраха видимо слаб кандидат.

Доналд Туск е личност, противоположна на своя предшественик. Освен че е силен политик, оглавявал доскоро една от най-големите, макар и посткомунистически страни в ЕС, той разполага и с пълната подкрепа на Ангела Меркел, канцлера на ФРГ – прочее, с цялата мощ на германската дипломация. Развил и собствени, съвсем нелоши отношения със САЩ, бившият полски премиер ще разчита и на тяхната подкрепа. Накрая, през последните години той бе неформален лидер на т. нар. Вишеградска четворка (Унгария, Полша, Словакия, Чехия); официална Прага неслучайно действаше в подкрепа на кандидатурата му. Туск би могъл да използва и този ресурс във вътрешнополитическите борби в ЕС, за да засили влиянието си.

Русия все още се тревожи заради санкциите, които европейците засега се отказаха да въвеждат и твърде вероятно ги отложиха далеч не за седмица, както заявиха на форума на Евросъвета, а за доста по-дълго време. В днешните условия заслужават внимание съвсем други резултати от европейската среща. „Меката“ Могерини и по-твърдият (в отношенията с Русия естествено) Доналд Туск са осезаемо по-опасни за Кремъл от ритуалните танци около санкциите. Полското ръководство не криеше тези дни, че според него руски редовни войски участват пряко в бойните действия в Украйна. Сега тази позиция неизбежно ще стане официална и за евробюрокрацията.

Да не говорим, че в самата Полша оттеглянето на Туск от вътрешнополитическата сцена в навечерието на парламентарни избори ще предизвика истинско земетресение. Възможно е в крайна сметка премиер да стане сегашният външен министър Радослав Шикорски, а руските лидери вече имат твърде негативно отношение към него. И чувствата им, ще добавим, са взаимни.

А може би впрочем Москва с право не обръща внимание на рокадите в европейското ръководство. Толкова ли е важно с кого се налага да контактуваш, щом все едно имаш нулеви шансове да убедиш в нещо европейските политици?

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.