Бездомните кучета – опитът на Букурещ

Една година след трагедията с четиригодишно дете

Кучета и музиканти в софийските подлези
Кучета и уличен музикант в подлеза край хотел „Плиска“ в София. Снимка: e-vestnik

Година след драматичната смърт на едно дете, разкъсано от бездомни кучета в Букурещ, какви са мерките, взети от тогава насам за решаване на проблема с бездомните кучета и за наказание на виновните.

Преди година, на 2 септември, едно нещастие разтърси цялата страна. Момченце на само четири годинки от Букурещ беше разкъсано от бездомни кучета в близост до столичния парк Тей. Тези, които разследваха случая и най-вече съдебните медици, останаха вцепенени, виждайки как изглежда телцето на Йонуц Ангел, разкъсано от зъбите на животните.

Трагедията дойде на фона на стари проблеми, които никой не опитваше да реши до 2013 година, а именно – че Букурещ е град, пълен с бездомни кучета. Вярно е, че след смъртта на Йонуц имаше и хипотеза, че той е намерил смъртта си от зъбите на кучета, които имат стопанин.

В глутницата кучета, разкъсали детето, имаше и едно, което предизвика вниманието на следователите. Животното имаше кръв по муцуната, но преди това е било стерилизирано, а след това осиновено от неправителствена организация.

Така излезе наяве един механизъм, за който не се е говорило прекалено много и който е бил прилаган до смъртта на Йонуц. Кучетата са били събирани от улицата, стерилизирани, а след това връщани обратно на улицата. Но не на същото място, от което са били взети.

На журналистически сигнал от 2011 година относно три глутници бездомни кучета около жилищен блок, които предизвикваха ужас сред хората, преминаващи в района, от Органа за наблюдение и защита на животните обещаха да дойдат на посоченото място, да заловят кучетата и да ги стерилизират. А след това да ги върнат обратно на улицата.

Този начин на работа е започнал на 6 септември 2010 година, на базата на одобрена стратегия за прибиране от улицата на агресивните кучета и връщането обратно на тези, които не представляват опасност за обществото, след като бъдат стерилизирани, идентифицирани и ваксинирани.

Възможно е това да е станало и с това бездомно куче от парка с кръвта по муцуната. Веднага след трагедията от 2013 година в пресата се появи доста информация за това куче, според която то е живеело в квартал в западната част на Букурещ.

След това е преминало през етапите на залавяне и стерилизиране, за да бъде открито по-късно до парка Тей, в североизточната част на Букурещ. Това, което са правили столичните власти няколко години поред, е да „разкарват“ кучетата от една в друга част на града. Кой е приел тази стратегия от 2010 година? Никой не е казал досега.

Трябваше да умре Йонуц, през 2013 година, за да си дадат сметка столичните власти, че стратегията, одобрена през 2010 година, не е нищо друго освен заплаха за обществото. И така от есента на миналата година се възприе друга тактика, а улиците започнаха да стават, ама наистина, свободни от бездомни кучета.

Най-новите статистики показват, че са били заловени над 34 000 бездомни кучета за една година, а почти половината от тях са умъртвени, останалите осиновени. Това означава, че по улиците на столицата сега има 20 000 бездомни кучета.

Това, което се случи в последната година, начинът, по който се решава проблемът с кучетата по улиците, има като база нов закон в тази сфера. Макар той да беше оспорван в съда от защитниците на животни, властите в Букурещ засега показват решителност да продължат с програмата за освобождаване на улиците от кучета.

Година след трагедията, в парка Херъстръу ще бъде организирано събиране, в което ще участват родителите на Йонуц и други хора, които искат да кажат, че момченцето, завършило земния си път само на четири години, не е забравено.

Така се нарича и това събиране – „Йонуц, Румъния не те е забравила“. Бих прибавил обаче, че не е точно така. Тези, одобрили „разкарването“ на бездомните кучета от една в друга част на Букурещ между 2010 и 2013 година искат всичко да бъде забравено възможно най-бързо.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.