Спешните предизвикателства пред НАТО
Повече от всеки друг президентът на Русия Владимир Путин зададе дневния ред за 65-ата среща върха на НАТО тази седмица, която определено може да се окаже най-значимата след края на Студената война.
В началото на тази година алиансът се бе задълбочил в една от периодичните си оценки за бъдещето в момент, когато ролята му в Афганистан е към края си. Сега Путин, който отдавна има силно желание да види НАТО отслабена, наложи на алианса нова и спешна цел, на практика нахлувайки в Украйна и демонстрирайки пълното си незачитане на международната система. Той изглежда изпитва удоволствие да се подиграва на Запада, включително, както се твърди, заявявайки на европейски представител, че може „да превземе Киев за две седмици“, според съобщение в италианския вестник „Република“.
Въпросът е дали НАТО е на висотата на предизвикателството да отблъсне експанзионистичните наклонности на Путин, започвайки с необходимостта от успокояване на източноевропейските страни, които се чувстват най-заплашени от руското навлизане в Украйна. Въпреки че лидерите на 28-те членки на НАТО се очаква да препотвърдят основния принцип на алианса за обща отбрана – нападение срещу един е нападение срещу всички – когато се срещнат в Уелс, между тях има сериозни различия, които биха могли да подкопаят инициативите, предназначени за Русия и други заплахи.
Централно място на срещата заема официално споразумение за нови сили за бързо реагиране от 4000 войници, способна да се развърне за 48 часа, за да защитят всеки член на НАТО от външна агресия, което според сегашните обстоятелства значи периферията на Европа – балтийските държави и Полша. Членовете на алианса решиха мъдро да се придържат към Основополагащия акт, споразумение от 1997 г., според което НАТО обещава да не разполага значителни сили в Източна Европа за постоянно, което би могло да втвърди нарастващите различия и може да направи дипломатическо решение за Украйна, ако такова още е възможно, по-трудно за постигане.
Няма планове за нови постоянни бази или развръщания, но военнослужещите ще бъдат изпращани в региона за период от три до четири месеца. Силите ще бъдат подкрепени с логистика и оборудване, включително оръжия и гориво, препозиционирани в източноевропейски страни по-близо до Русия. Това ще бъде подсилено с повече военни учения и въздушни патрули.
Всичко това ще изисква пари, което е причина за търкания сред членовете на НАТО. САЩ поемат около 75 процента от бюджета на алианса, докато вноските от повечето европейски страни намаляха. Така е отчасти поради икономическата рецесия и поради това, че Америка винаги е запълвала всякакви дупки. Те са разединени и по отношение на заплахите. Например, въпреки че НАТО е против действията на Русия срещу Украйна, Източна Европа се чувства по-директно заплашена и решена да действа, отколкото, да кажем, Италия, която бе по-склонна да прави отстъпки пред Путин.
Европейците очевидно трябва да направят повече, включително увеличавайки бюджетите за отбрана и налагайки санкции на Русия, които най-после биха могли да накарат Путин да промени опасния си курс в Украйна. Те трябва да използват срещата в Уелс, за да дадат да се разбере ясно, че са готови да подкрепят думите си с действия.
Но макар днес вниманието на НАТО да е погълнато от Русия, алиансът не трябва да се връща към ролята си от Студената война и основният му фокус да е върху Русия. Светът ще гледа към НАТО и за лидерство в справянето със сунитските екстремисти, Ислямска държава в Ирак и Сирия.
Поради други кризи Афганистан изглежда получава по-малко внимание на тази среща. Все още има хиляди американски и съюзнически войници на служба там, а НАТО трябва да използва влиянието и финансовата си помощ, за да накара съперниците за президентския пост в Афганистан да уредят спора си за изборите така, че да може президент да заеме длъжността.
НАТО е най-силна, когато членовете й са обединени в обща цел и ще е нужно лидерство – а не само приказки – от САЩ, Германия и другите за постигане на значим консенсус.
Още по темата: Опциите на НАТО за Русия са ограничени
Аликс Райкарт
Франс прес
Възможностите на НАТО да противодейства на Русия са ограничени при липсата на консенсус за пряка намеса в Украйна и срещата на върха на Северноатлантическия алианс утре и вдруги ден в Уелс ще бъде най-вече повод за препотвърждаване на основните принципи.
НЯМА ДА ИМА ВОЙНА
„Твърде малко вероятно е да бъде взето решение за открита военна намеса. Няма подкрепа за това в алианса и никой няма да тръгне сам“, подчерта Робин Ниблет от лондонския институт „Чатъм хаус“.
Юридически НАТО няма никакво задължение да се намесва. Украйна не е член на НАТО и следователно не може да се ползва с разпоредбите на член 5 от Устава на организацията. Съгласно него всички членове на Северноатлантическия алианс са задължени да отбраняват държава членка, ако бъде нападната.
НЯМА И ОРЪЖИЯ
Ако Украйна иска оръжия, не бива да се обръща към НАТО. Организацията на разполага пряко нито с оръжия, нито с войски. Държавите членки ги предоставят в зависимост от нуждите. „Украйна отправя в момента искания в редица области. По-скоро съюзниците, а не НАТО, могат да обмислят дали да ги изпълнят, на двустранна основа“, подчерта високопоставено длъжностно лице в организацията.
РАЗВРЪЩАНЕ НА ВОЙСКИ
„За да отговорят на агресивното поведение на Русия“, 28-те ръководители на страните членки на Северноатлантическия алианс ще приемат „План за готовност за действие“ (Readiness Action Plan). Той ще даде възможност за много бързо развръщане на „няколко хиляди“ войници (от военновъздушни, сухопътни, военноморски и специални сили) в Източна Европа. „Ще са необходими съоръжения на територията на НАТО и предварително разположено оборудване, както и експерти по логистика и командване. Тези сили ще бъдат лековъоръжени, но ще могат да ударят силно при необходимост“, обясни генералният секретар Андерс Фог Расмусен.
Новите въоръжени сили ще бъдат от около 4000 войници и ще могат да се развръщат в рамките на 48 часа според в. „Ню Йорк таймс“.
НАТО обмисля също „да подобри националните инфраструктури като летища и пристанища“. Събирането и споделянето на разузнавателна информация и плановете за отбрана ще бъдат подобрени, а учения ще се водят по-често и на повече места“.
„Това значи по-видимо присъствие на НАТО в Източна Европа за колкото време е необходимо“.
Но приемането на този план е на първо място политически въпрос. Военните детайли ще бъдат определени след срещата на върха, особено за броя на ангажираната жива сила.
ФИНАНСОВА ПОМОЩ
НАТО ще създаде четири фонда, за да увеличи помощта, която от няколко години отпуска на Украйна. Те ще бъдат предназначени за модернизирането на украинската армия в областта на логистиката, защитата срещу кибератаки, структурите на командването и грижите за ранени войници. Тези програми обаче са „средството в дългосрочен план“. ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА УКРАЙНА?
Украинското правителство иска да поднови процеса по присъединяване към НАТО, прекъснат през 2010 г. от проруския президент Виктор Янукович. Влизане на Украйна бе приветствано на срещата на върха в Букурещ през 2008 г., което предизвика гнева на Москва. Именно това формално решение позволява на Расмусен да остави отворена вратата за Киев.
Това присъединяване обаче зависи от „способността на Украйна да извърши нужните реформи“, при положение че военното оборудване на страната е от съветско време, „да се приспособи към стандартите на НАТО и да изпълни всички критерии“. Това е учтив начин да каже, че Киев няма никакви шансове бързо да доведе процеса докрай. ПРЕКЪСВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО С РУСИЯ
НАТО прекъсна всякакво практическо сътрудничество в Русия след анексирането на Крим през март. За да успокои страните от Източна Европа, през пролетта бяха взети мерки: броят на военните самолети, прелитащи над балтийските територии, бе удвоен, кораби бяха разположени в Черно и Балтийско море, както и самолети радари. Бяха засилени и военните учения в Източна Европа.
ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКА ВРЪЗКА
Държавните глави на 28-те ще потвърдят тържествено стабилността на връзката между Европа и Северна Америка, въпреки че САЩ по едно време отдаваха приоритет на Азия в политиките си по сигурността. „НАТО ще използва срещата, за да покаже волята си посредством няколко силни изявления по въпроси като Украйна и Русия“, уверява Зиния Уикът, анализаторка в „Чатъм хаус“.
БЮДЖЕТИ ЗА ОТБРАНА
Срещата на върха ще бъде повод да се припомни призивът към държавите членки да инвестират най-малко 2 процента от брутния си вътрешен продукт в отбрана, което е минималният праг за НАТО. Само четири страни спазват в момента този ангажимент.
БТА