Турция и ЕС имат нужда от ново начало

в. Хюриет дейли нюз

Снимка: Юръп юнайтед

Премиерът Ахмет Давутоглу казва, че перспективата на Турция за членство в ЕС остава една от стратегическите цели на правителството. Фактът, че Волкан Бозкър, бивш посланик, който добре познава Европа, бе назначен за министър за ЕС, е добър знак в това отношение.

Изборът на Давутоглу за външен министър може да се разглежда в същата светлина. Като Бозкър и Мевлют Чавушоглу, бивш председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), също познава Европа добре.

Обещанията за ангажимента обаче не са достатъчни. Връзките на Турция с ЕС са сериозно изостанали и има нужда да им бъде даден нов тласък с конкретни стъпки.

ЕС, разбира се, не е невинен по отношение на попарването на турския ентусиазъм за членство в ЕС. Студенината и открито обезсърчителното отношение на някои държави-членки не помага. Турция обаче също не е невинна, като не само забавя процеса с изискваните реформи, но и започва да се връща назад по отношение на демократичния напредък, постигнат през изминалото десетилетие.

Това означава, че Давутоглу ще трябва да докаже, че перспективата на Анкара за ЕС наистина е стратегическа цел за Турция. За съжаление обаче не е ясно как точно ще се случи това, като се има предвид политическият дневен ред на Реджеп Тайип Ердоган.

Дори изборът на Ердоган за главен икономически съветник се добавя към съмненията по този въпрос. Бившият журналист с остър език Йигит Булут си изгради репутация с язвителните си антиевропейски коментари и твърдения, че ЕС е решен да съсипе Турция.

Ясно е, че Давутоглу ще се съобразява с Ердоган, заради което някои се чудят как той планира да постигне напредък със „стратегическата“ цел на Турция за ЕС при тези условия. Въпреки това тази перспектива остава на масата и нито една от двете страни не знае какво ще я замени заради значението на ЕС за Турция и обратното.

Хората, които имат усет, разбират, че прекъсването на тези връзки по начин, желан от десните в Европа, и от тези, които мислят като Булут в Турция, няма да бъде полезен за никакви цели в исторически контекст, и в крайна сметка ще бъде неизгодно за двете страни.

Също толкова ясно е обаче, че сегашният формат на преговорите на Турция за членство в ЕС не може повече да се смята за валиден. Икономическата криза засегна сериозно Европа и тя е на път да промени начина, по който са организирани работите в ЕС между държавите-членки, да не говорим пък за позициите на страните-кандидатки.

Заради това зависи и от Турция, и от ЕС да излязат с нови и функциониращи отношения, които накрая може да доведат до непълноправно членство, но което да не е лишено от важни нива на взаимодействие, които носят характеристики на пълноправно членство.

Това обаче няма да бъде привилегированото партньорство, за което Германия говори. Това предвижда място във втора група за Турция. Видът партньорство, предлаган тук, е базиран на пълно равноправие в сферите, в които страните решат да задълбочат отношенията си, докато същевременно бъде запазен пълен суверенитет и независимост в сферите, в които предпочитат да не си сътрудничат.

Сега е времето за нови и оригинални начини на мислене, като се има предвид, че турците изобщо не са ентусиазирани от варианта за пълноправно членство не само заради обезсърчаването, което дойде от Европа, но също тъй като те видяха през последните няколко години, че членството в ЕС не е магическият отговор на всичко.

Турците също така виждат, че много европейци съжаляват за деня, в който страната им се е присъединила към ЕС, и открито изразяват това отношение на избори.

Все пак ЕС продължава да съществува, дори да придобива нов облик. Заради това Турция и ЕС ще трябва да създадат нов „начин на съществуване“ (modus vivendi – лат.), независимо от това дали го харесват или не.

Това ще бъде една от задачите на екипа Ердоган-Давутоглу, когато те разкрият плановете си за това, което окачествяват като „Нова Турция“. Все пак като се има предвид претовареният им вътрешен дневен ред остава да видим дали те ще имат време да мислят за това.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.