Балканите въвеждат по-нисък ДДС, за да подобрят жизнения стандарт

На Балканите ДДС-ставката за вестници вече е намалена в Хърватия, Сърбия, Черна гора, Кипър, Румъния и Гърция. В България тя все още е 20 на сто. Снимка: p-w-p.de

За да подобрят жизнения стандарт на населението, балканските държави облагат с по-нисък данък върху добавената стойност (ДДС) основните хранителни стоки и продуктите от широка необходимост. За да са по-достъпни за хората, с ниски ставки по ДДС на Балканите се облагат и туристическите услуги, вестниците, списанията, компютрите, билетите за кино, театър, спортни прояви, зоопаркове. В балканските страни не е изключение редуциран ДДС да се прилага и върху не толкова често използвани стоки и услуги. Така например, в Македония за стимулиране на използването на слънчевата енергия като алтернативен енергиен източник, слънчевите батерии се облагат с пет процента ДДС.

Освен че прилагат диференцирани ставки по ДДС, балканските страни си приличат и по това, че именно тази година много от тях извършиха промени в данъчната си политика, като увеличиха броя на стоките и услугите, които се облагат с редуциран данък върху добавената стойност.

В ХЪРВАТИЯ от август са в сила поправки към закона за данъка върху добавената стойност (ДДС), според които ставката по ДДС за вестници и списания вече е десет вместо стандартната за страната от 22 процента. „Тези промени в данъчната система, заедно с преди това въведения ДДС от 10 процента за туристическите услуги, допълнително ще подобрят жизнения стандарт на хърватските граждани и ще направят вестниците по-достъпни за обществото“, заяви хърватският премиер Иво Санадер.

Данъкът върху добавената стойност е косвен данък, при който данъчно задълженото лице по ЗДДС може да „прехвърли“ данъка върху потребителя чрез включването му в цената на стоката или услугата. Така тежестта от облагането с ДДС се понася от потребителите, а не от производителите или търговците. С данъка се облага потреблението на всички стоки и услуги на определена територия, с изключение на тези, освободени от облагане със закон.

От началото на юни потребителите в ТУРЦИЯ почувстваха 10-процентно намаление на цените в магазините за хранителни стоки, след като тогава влезе в сила понижаването от 18 на осем процента на ДДС за хранителните продукти. С осем процента ДДС от догодина в Турция ще се облагат и шоколадите, шоколадовите изделия и газираните напитки.

От 1 януари 2008 година данъкът върху добавената стойност за туристическите услуги ще бъде осем, вместо сегашните 18 процента. Експерти в Анкара смятат, че намаляването на ДДС с десет пункта може да доведе до нарастване на търсенето в туризма с над 20 на сто. Международният валутен фонд (МВФ), под чийто надзор се намира турската икономика, изказва несъгласие с това решение, опасявайки се, че то ще има негативни последици и ще предизвика спад на постъпленията в хазната.

Турският министър на финансите Кемал Унакътан заяви, че понижаването на коефициента на ДДС не е в разрез с депозираната от правителството в МВФ програма за стабилизиране на икономиката. Министърът определи решението на правителството за намаляване на ДДС в туризма като естествена реакция, за да може Турция да бъде конкурентна на другите държави.

За да са достъпни за повече хора, с по-ниски ставки ДДС в повечето от балканските страни се облагат и компютрите, компютърните части и софтуера. Снимка: Ройтерс

Един от плюсовете, които бяха посочени по повод 100-те дни от работата на сръбското правителство миналия месец, е премахването на ДДС при покупка на първо жилище и намаляването на ДДС при компютърното оборудване от стандартната ставка за страната от 18 процента на осем процента. С 8 процента ДДС в СЪРБИЯ се облагат и хранителните продукти, някои лекарства, протези и ортопедични помощни средства, средства за диализа, медицински продукти като имплантанти. С редуцираната ставка от осем процента се облагат и учебниците, вестниците, хотелските услуги, комуналните услуги. От облагане с ДДС са изключени образователните, медицинските, културните услуги, даренията, наемите, финансовите услуги на банки и застрахователни компании, земя, услуги при организиране на лотарии и залагания, транспорт. Очаква се пълното премахване или най-малко намаляване на данъка върху добавена стойност за бебешките храни, дрехи и стоки.

МАКЕДОНИЯ, където стандартната ставка по ДДС е 18 процента, реши през август да намали данъка върху добавената стойност на лекарствата и на медицинските и ортопедичните помощни средства, включително инвалидни колички, на пет процента. „Решението на македонското правителство е съгласувано с МВФ“, каза премиерът Никола Груевски. Според него намаляването на ДДС на лекарствата ще намали приходите в бюджета с 11 милиона евро.

От края на август с редуцираната ставка от пет процента ДДС в Македония се облагат и компютрите, компютърните части, софтуер и слънчеви батерии. Според македонското правителство крайният ефект от намаления ДДС за компютрите е понижаване на цената им и повишаване на тяхното използване от гражданите. Намаляването на данъчната ставка за слънчевите батерии ще стимулира използването на слънчевата енергия като алтернативен енергиен източник. По-ниското облагане на компютрите ще струва на бюджета около 156 милиона денара (2 милиона и шестстотин хиляди евро), а на слънчевите батерии – 49 милиона денара (близо 817 хиляди евро).

В края на август правителството на Македония реши да намали и ДДС за обществения транспорт от 18 на пет процента.
В ЧЕРНА ГОРА стандартната ставка по ДДС е 17 процента. В страната има и редуцирана ставка от 7 процента, с която се облагат основни хранителни продукти, туристическите услуги, лекарствата, учебниците, книгите, транспортните услуги, вестниците и списанията, входните билети за изложби, театри, зоологически градини, спортни прояви.

На 1 юли 1996 година АЛБАНИЯ въведе данък върху добавената стойност със стандартна ставка от 20 процента. Продажбата на книги в страната обаче не се облага с ДДС.

Стандартната ставка по ДДС в БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА е 17 процента.

Данъкът върху добавената стойност се прилага във всички страни от Европейския съюз. Според директивите на ЕС задължителната минимална ставка за ДДС е 15 процента.

КИПЪР прилага допустимата най-ниска стандартна ставка – 15 процента. В страната се прилагат и две редуцирани ставки – от пет и осем процента, за хранителните продукти, книгите, вестниците и транспортните услуги. С пет процента ДДС се облага и туризмът.

ГЪРЦИЯ се стреми да следва гъвкава данъчна политика по отношение на прилагането на данъка върху добавената стойност. В страната стандартната ставка е 19 процента, но храните и лекарствата се облагат с 9 процента ДДС, а книгите и вестниците – с 4,5 на сто. Въпреки опитите на гръцките власти да търсят пътища за намаляване на данъчната тежест, бягството от налози продължава да е национален феномен и две от всеки пет фирми продължават да не си плащат ДДС. Според данни от местния печат размерът на санкциите заради неплатен ДДС само за последната година е надхвърлил шест милиона евро.

В СЛОВЕНИЯ стандартната ставка е 20 процента, но страната има и редуцирана ставка от 8,5 процента ДДС. Годишните приходи от ДДС в Словения са в размер от близо девет на сто от БВП и възлизат на 22 на сто от общите постъпления от данъци в бюджета.

Стандартната ставка по ДДС в РУМЪНИЯ е 19 процента. С девет процента ДДС обаче се облагат лекарствата, хотелските услуги, вестниците, книгите, ортопедичните помощни средства, билетите за кината и музеите. Неотдавна румънската опозиция призова ДДС за хляба, млякото, месото, олиото и захарта да бъде намален на пет процента. Финансовият министър на Румъния Варужан Восганян заяви, че намаляването на данъка върху добавената стойност на основни хранителни продукти е възможно, но че първо трябва да се анализира въздействието от въвеждането на подобна мярка. „В бъдеще ще работим за намаляване на ДДС на продуктите за широко потребление“, обеща Восганян.