Руската информационна война в българския радиоефир

Иво Инджев

В деня на обобщенията за срещата на върха на НАТО, която всички наричат историческа, проруската българска програма на БНР посвети цели 30 минути на тази тема между 13 и 13.30 днес. С това държавното ни радио решително подкрепи първоначалния вариант на документа „Визия 2020” на Министерството на отбраната, в което се говореше за руска информационна война в (срещу) България, т.е. на територията на НАТО. Чу се ясно как звучи тя.

Не съм привърженик на удобната теза на презастраховащите се да не сбъркат нещо, според която плурализъм и баланс на мненията се постига като задължително в рамките на едно предаване се „вкарат” всички гледни точки. Една медия, особено с огромен ресурс от време, излъчваща денонощно и дългогодишно, може да намери и други начини. Ако ги търси обаче. Защото впечатлението за „Хоризонт” като част от руската информационна война срещу България и НАТО е резултат от също така дългогодишната окраска на тази медия.

„В този смисъл въпросните 30 минути бяха много представителни не само за тази доминираща нагласа от микрофоните на „Хоризонт”, но и за ретроспективната равносметка как се стигна до положението една формално членуваща в клуба на богатите западни държави страна да бъде до такава степен производна величина на руската пропаганда.

Обиграните водещи формално не взимат страната на Русия, но пък канят „когото трябва” и постигат по този начин много по-голям ефект от колегата си Волгин, който е оставен да си ползва собствено крайно левичарско-путинофилско кътче в националния радиоефир без конкуренция и опониране.

Изборът на събеседници, както знаем, е от решаващо значение. „Хоризонт” избра да ни осветли за значението на срещата на НАТО в Уелс чрез коментарите на бившия шеф на разузнаването Кирчо Киров и бившия министър на отбраната Димитър Луджев, който успя да изпревари решително очевидно русофилстващия Киров в острите приказки срещу западните ни съюзници. Тях Луджев нападна като „лицемери” в политиката им спрямо Русия, докато Киров се задоволи „само” да се възмути, че може да се говори за „сдържане на Русия” от НАТО, защото конфликтът в Украйна бил двустранен (ще рече едва ли не, че и Украйна праща войски на руска територия?!).

Това „благородно” постсоциалистическо съревнование по реверанси към Русия (завоалирани от страна на Киров и абсолютно откровени в случая с Луджев) в националния ни радиоефир освен всичко друго показа, защо и как се стигна до това председателят на Европейската Комисия Жозе Барозу да възкликне от сърце тази пролет, че по върховете на българската политика има руски агенти.

Щом може Киров да е бил натовски генерал начело на българското разузнаване години наред, а Луджев да е бил министър на отбраната в синьото правителство на Филип Димитров, то какво остава за генералите и министрите, които дори ни си правят труда да се прикриват с някакви западни камуфлажни мрежи!

Русофилският 30 минутен коментарен блок на държавното радио напълно логично приключи с реклама на русофилския събор, който се свиква на 13 септември край разположения край Казанлък язовир „Копринка”.

Платена реклама, ще кажат, какво толкова! Така е, платена е. Тя поне е видимо, демонстративно платена, а за невидимите траншове на путинофилията ни е позволено само да подозираме, но не и да опонираме- какво остава да изискваме да бъдат разконспирирани.

Но да се върна към началото на този текст с едно предложение: Министерството на отбраната определено може на края на годината да спази, ако желае, глупавата традиция българските ведомства да награждават журналисти и медии за най-добро отразяване на тяхната тематика, т.е. на тяхната министерска правда.

Защото „Хоризонт” наистина подкрепя с думи на дело твърденията за руската информационна атака, която според визията на военното ведомство се води като част от стратегията на Русия в рамките на нейната хибридна война.

Р.S. Реших да си направя експеримент – да не би пък ако си поискам също собствена коментарна рубрика в националния ефир, няма да ми се „отвори парашута”? Не че много ми липсва подобна изява, но понеже бяха поканен за разговор с предложение за завръщане в националния ефир (което не приех поради формата на евентуалното ми участие) проверих докъде е „позволено” да стигнат в свободното говорене на такива журналисти, като моя милост, които си позволяват дързостта да застават на проатлантически позиции в българската публицистика. Любезно ми беше отговорено, че контрапредложението ми е интересно и ще ми се обадят „скоро”.

Както по-скоро можеше да се очаква, не се обадиха…

Така че, когато говоря за руската информационна война в България, срещу която воювам от години (включително чрез книгите си „Течна дружба” (2011 г.) и „Течна дружба 2” (2014 г.)., за разлика от военното ведомство не съм голословен, а мога да дам много конкретни примери от личен опит.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.