„Файненшъл таймс“: Светът дава отбой от глобализацията

в. Файненшъл таймс

САЩ не виждат жизненоважен интерес в това да запазят световен ред, който измества силата към техни съперници.

В чужбина е разпространено схващане, според което историята ще запише, че санкциите срещу Русия са белязали началото на епохално оттегляне от глобализацията. Чух високопоставен представител на германското правителство да изказва тази мисъл на висок глас на Stockholm China Forum, организиран от German Marshall Fund.

Това бе интересна идея, но тя пропусна нещо по-важно. Санкциите са повече симптом, отколкото причина. Цялостното влошаване на обстановката започна още преди руският президент Владимир Путин да постави началото на своята война срещу Украйна.

Мотивите за отправяне на призиви да бъдат прекратени обичайните бизнес отношения с Москва са очевидни за всички, които смятат, че международната сигурност изисква държавите да не нападат своите съседи. Основателните критики срещу Запада са, че е реагирал прекалено бавно. При всяка стъпка руският президент се възползва безмилостно от колебанията на американците и разделението на европейците.

Той ще продължи да го прави, докато НАТО не възстанови позицията си на възпираща сила в основата на европейската сигурност. Иредентизмът на Путин изисква твърда дипломация, подкрепена с военна сила. Той ще спре, когато разбере, че агресията ще предизвика неприемлива ответна реакция. За да стане възпиращата сила правдоподобна, Алиансът трябва да изпрати войници на източния си фланг. Балтийските републики замениха Берлин като лакмуса за решителността на Запада.

Някои, особено в развиващите се страни, но не само, гледат санкциите през друга призма. Като наказват Русия икономически, САЩ и Европа подкопават отворената международна система. Икономиката, според тази гледна точка, трябва да бъде държана настрана от превратностите на политическите спорове. Защо новите сили да се ангажират с честно съревнование на международната сцена, ако САЩ и Европа я посипват с камъни в преследване на тесните си интереси?

Тези критици са прави да казват, че една интегрирана световна икономика се нуждае от политическа структура на сътрудничество. Санкциите заради Украйна обаче съответстват на една по-обща картина на отстъпване от глобализацията след финансовата криза от 2008 година. Те свидетелстват за дълбока промяна в поведението на САЩ. Системният отказ на Вашингтон от глобални ангажименти отива отвъд разпореждането на президента Барак Обама САЩ да спрат да правят „глупости“.

Архитектът на сегашната епоха на глобализация вече не желае да бъде неин гарант. САЩ не виждат жизненоважен интерес в поддържането на световен ред, който преразпределя силата към техни съперници. Колкото и да възразяват дребнаво срещу това, Китай, Индия и останалите не искат да излязат напред като пазители на мултилатерализма. Без защитник, глобализацията само може да навлезе в упадък.

Не чак толкова отдавна, финансите и интернет бяха най-мощните канали и видими символи на взаимосвързания свят. Свободните капитали и цифровите комуникации не зачитаха националните граници. Финансовите иновации (и откровени машинации) прехвърлиха огромните излишъци на развиващия се свят към „стиснатите“ купувачи на жилища в предградията на американските градове и Средния запад на САЩ и хитрите спекуланти на Коста дел Сол.

Господарите на банковия свят завъртяха рулетката в името на т. нар. Вашингтонски консенсус (бел. прев.: икономическите реформи, предписвани стандартно на разорени от криза развиващи се страни от международните финансови институции с централа в столицата на САЩ – Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка).

Тогава дойде катастрофата. Финансите отново бяха национализирани. Банките се оттеглиха, изправени пред нов регулаторен контрол. Европейската финансова интеграция тръгна наопаки. Глобалните капиталови потоци все още са едва наполовина на своя пик преди кризата.

Колкото до дигитализирания свят, идеята, че всеки, навсякъде трябва да има достъп до една и съща информация, падна жертва на авторитарни политици и безпокойства за личната неприкосновеност. Китай, Русия, Турция и други страни разпръснаха препятствия по цялата дигитална „магистрала“, за да задушат инакомислието. Европейците искат да се защитят от американските разузнавателни агенции и монополния капитализъм на дигиталните гиганти. Уеб пространството върви към балканизация.

Откритата търговска система се разпада на части. Провалът на кръга Доха от преговорите за либерализиране на международната търговия говори за края на глобалните споразумения за свободна търговия. Развитите икономики вместо това разчитат на регионални коалиции и сделки – Транстихоокеанското партньорство и Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство. Нововъзникващите пазарни икономики изграждат връзки по линия на т.нар. Юг. Огорчени от липсата на баланс в МВФ, страните от групата БРИКС ще създадат свои собствени финансови институции.

Вътрешната политика, Северът и Югът, засилват тези тенденции. Ако западните лидери започнаха да проявяват предпазливост към глобализацията, то много от техните избиратели се настроиха категорично враждебно към нея.

Глобализацията бе рекламирана в САЩ и Европа като проява на просветен егоизъм – всички ще са победители в един свят, премахнал финансовите граници. Едва ли това изглежда така за смачканата средна класа, при условие че най-богатият един процент от населението обира печалбите от икономическата интеграция.

Въпреки че Югът просперира при старите правила – приемането на Китай в Световната търговска организация (СТО) е най-важното геополитическо събитие от началото на века – новите сили не показват почти никакъв ентусиазъм за мултилатерализма. Старият ред е смятан от мнозина за инструмент на американската хегемония. Индия провали последния опит за даване на нов живот на СТО.

Глобализацията се нуждае от някой, който да я движи – хегемон, съгласувани сили или споразумения за глобално управление, достатъчни, за да гарантират честното прилагане на правилата. Без политическа архитектура, чрез националните интереси да намерят място в съвместни начинания, икономическата рамка е обречена на разбиване и фрагментиране.

Тесният национализъм избутва настрана глобалните споразумения. Санкциите са част от тази история, но презрението, с което Русия се отнася към международния ред, е по-важен елемент от нея. През 1914 година научихме, ще кажа с тъга, че икономическата взаимозависимост е слаба „крепостна стена“ срещу съперничеството на великите сили.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.