Йенс Столтенберг – посредник при постигането на консенсус

ДПА

Йенс Столтенберг. Снимка: официален сайт

Бившият премиер на Норвегия Йенс Столтенберг премина успешно изпитанието, когато страната му беше разтърсена от бомбеното нападение в Осло и стрелбата на остров Ютойя от крайнодесния екстремист Андерш Брайвик.

Сега Столтенберг е изправен пред нови предизвикателства като следващ генерален секретар на НАТО.

От март насам, когато назначението му беше обявено, Столтенберг посети ключови натовски столици като част от подготовката си за поста, който официално ще поеме на 1 октомври.

Столтенберг освен това посещаваше уроци по френски, за да засвидетелства уважение към втория официален език на алианса. Той обаче изрази съмнение, че някога ще започне да го говори свободно.

Петдесет и пет годишният Столтенберг има значителен управленски опит като член на Норвежката работническа партия, която има своя дял във вътрешнополитическите битки и силни личности.

Този опит ще му е полезен в 28-членния Алианс.

Столтенберг не е смятан за експерт по въпросите на отбраната, но той може да претендира, че военните разходи на Норвегия не са били намалявани през последните години за разлика от някои други страни членки на алианса.

Норвегия има обща граница с Русия и е член на НАТО от формирането на военния алианс през 1949 г. Страната беше част от ръководените от НАТО операции в Афганистан, а през 2011 г. правителството на Столтенберг се съгласи норвежки сили да патрулират в обособената от НАТО забранена за полети зона над Либия.

„От Норвегия ще донеса това, което сме натрупали като опит – че силата и предсказуемостта са основата за диалог“, заяви Столтенберг пред норвежката агенция НТВ след назначаването си.

Роден в Осло през 1959 г., Столтенберг произлиза от семейство със силни корени в Работническата партия. Баща му Торвалд е бил министър на отбраната и на външните работи, а също така и посланик. Майка му Карин е работила в различни правителствени служби и министерства и е изиграла роля при разработването на семейните политики в Норвегия.

Столтенберг става член на младежкото крило на Норвежката работническа партия, когато е на 14 години, и е негов лидер от 1985 г. до 1989 г. През тези години той се жени за Ингрид Шулеруд, която му ражда две деца. Столтенберг е завършил икономика в университета на Осло.

През 1993 г. той беше избран в парламента и беше министър на търговията и на енергетиката в кабинета на тогавашната премиерка Гру Харлем Брунтланд. През 1997 г. беше назначен за министър на финансите от приемника на Брунтланд – Турбьорн Ягланд.

На 41-годишна възраст Столтенберг стана премиер. През 2002 г. замени Ягланд като лидер на Норвежката работническа партия, след като партията гласува да излезе от правителството.

Като член на опозицията в парламента между 2001 г. и 2005 г. Столтенберг беше част от комисията по външна политика.

Способността му да постига консенсус и да сътрудничи извън рамките на партията си и в международен план често пъти са сочени за силни страни на Столтенберг.

Красноречив пример беше неговата реакция на шокиращите събития от 2011 г., които отнеха живота на 77 души. Неговото държавническо поведение беше похвалено тогава както от неговите политически опоненти, така и зад граница.

Още от началото неговото послание беше: „Нашият отговор е повече демокрация, повече отвореност, повече човечност, но никога повече наивност“. Това е най-добрият подход за лечение на страната, потресена от действията на Брайвик, настоя Столтенберг.

През 2005 г. той се завърна на премиерския пост след смел ход – формиране на трипартиен съюз между Норвежката работническа партия, Партията на центъра и Социалистическата лява партия. Преди това Работническата партия никога не беше споделяла с друг властта.

Коалицията оцеля на изборите през 2009 г., които спечели с малко малцинство, но беше изместена на изборите през 2013 г., което даде възможност на Столтенберг да обмисли излизане от норвежката политика.

Международните интереси на Столтенберг бяха насочени към развитието и здравеопазването, както и към климатичните въпроси.

Сред първите, които подкрепиха Столтенберг за нов генерален секретар на НАТО, беше германският канцлер, консерваторката Ангела Меркел, според норвежки медии. По-късно Столтенберг заяви, че германската подкрепа е била решаваща за неговото решение да приеме поста.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.