Дискретната роля на Турция в коалицията срещу Ислямска държава

Ройтерс

Турция може да се затрудни да играе публична роля в коалицията, която САЩ сформира, за да удари цели на Ислямска държава в Ирак, и вероятно в Сирия, от страх, че групировката може да си отмъсти на десетките турци, взети като заложници.

Президентът Барак Обама каза, че се надява да изготви регионална стратегия в опит да противодейства на Ислямска държава (ИД), която завзе части от територията на Ирак и Сирия, но настоящи и бивши американски представители казват, че очакват Турция да избегне участие с някаква важна публична роля. С

ъюзник във водения от САЩ военен съюз НАТО, Турция е единствената мюсюлманска държава в коалицията от 10 държави, ангажирани в борбата с ИД в Ирак, която САЩ обявиха в петък на срещата на върха на НАТО в Нюпорт, Уелс. Остава неясно в каква степен коалицията може да се цели в ИД в Сирия, където ислямистите са намерили сигурно убежище.

Опора на НАТО на югоизточния фланг, Турция има деликатни отношения със седем понякога нестабилни съседа, и граничи не само със Сирия, откъдето идва заплахата ИД, но и с Ирак, където ислямистката групировка взе десетки турски заложници.

Ислямска държава държи 46 турски граждани като заложници, включително дипломати, отведени от турското консулство в Мосул, когато превзе втория по големина град в Ирак през юни.

От уважение към затрудненото положение на Турция, Вашингтон иска Анкара да се съсредоточи върху спирането на потока от чуждестранни бойци, включително много от САЩ и Западна Европа, които прекосяват нейната територия, за да се включат в сраженията в Сирия.

„Всеки разбира, че турците са специална категория“, заяви американски официален представител, пожелал анонимност, имайки предвид безопасността на турските заложници и нежеланието един съсед да атакува друг от страх от отмъщение.

„Турция ще бъде част от коалицията, но какво означава това? Не струва много да вдигнеш знамето си на стената“.

Втори официален представител каза, че Вашингтон ще поиска от Анкара да положи повече усилия, за да държи чуждестранните бойци вън от Сирия – послание, което Обама предаде деликатно в петък, а министърът на отбраната Чък Хейгъл се очаква да повтори в Турция тази седмица.

Когато се срещна с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Нюпорт, Обама каза пред журналистите: „Аз искам да изразя моята признателност за сътрудничеството между САЩ и Турция, военно и между разузнавателните служби по въпроса за чуждестранните бойци – сфера, в която имаме още много работа“.

Турция отдавна иска да пришпори САЩ за по-активни действия за слагане на край на продължилата три години и половина гражданска война в Сирия, в която се смята, че са загинали 200 000 души.

Турция е изготвила списък със забрана за влизане на 6 000 лица, които са заподозрени, че искат да се присъединят към „екстремистите в Сирия“ въз основа на информация от чуждестранни разузнавателни агенции, заявиха турски официални представители.

„Въпросът с чуждестранните бойци е добре известен. Той е проблем. Това със сигурност подхранва… тяхното напредване в Сирия и в Ирак“, каза вторият американски представител. „Това със сигурност ще бъде нещо, по което очакваме помощ от Турция“.

Бързото напредване на Ислямска държава през Ирак накара Обама да възобнови въздушните удари през август за първи път, откакто изтегли американските сили оттам през 2011 г.

Нараснаха очакванията, че той може да удари ИД и в Сирия. В допълнение към Хейгъл в Турция, той изпрати държавния секретар Джон Кери в Близкия изток да събере партньори в коалицията.

Дилемата на Турция показва типа предизвикателство, което стои пред Кери да състави активна коалиция от държави с много различни интереси и ограничения в региона.

Отразявайки чувствителността по въпроса в Турция, турски официални лица в частни разговори подчертаха, че нито един американски самолет, атакуващ Ирак, не е излетял от въздушната база Инджирлик в южна Турция.

„Те няма да позволят използване на Инджирлик за смъртоносни въздушни удари“, каза Хенри Барки, преподавател в американския университет Лихай и бивш член на екипа по планиране на политиката на Държавния департамент.

„Екзекуцията на Фоули е послание не само към нас, но и към турците“, допълни той във връзка с видеозаписа на ИД, разпространен на 19 август, който показва как маскиран боец обезглавява американския журналист Джеймс Фоули. Видеозапис с екзекуцията на втори американски журналист Стивън Сотлоф бе разпространен в началото на миналата седмица.

Докато подчертават своя ангажимент към Организацията на Северноатлантическия договор, към който Турция се присъедини през 1952 г., турските официални представители изказват несъгласие с излагането на опасност на техните заложници.

„Ние сме съюзник в НАТО. Ние споделяме същите принципи и ценности със Запада. Но ние имаме 46 заложници“, каза един турски представител, пожелал анонимност.

Западен дипломат в Анкара каза: „Те са ограничени. По понятни причини те не могат наистина да се включат с ентусиазъм във военна акция. Аз съм сигурен, че са готови да помогнат, но те не могат да го направят публично“.

Базирани в САЩ анализатори, включително о.р. генерал-лейтенант Дейвид Барно, бивш върховен командващ на САЩ в Афганистан, казаха, че Турция може да помага зад кулисите, като позволява на танкери, разузнавателни самолети и дронове да действат от нейна територия.

„Много по-вероятно е те да искат да използват тези бази за несмъртоносни операции…за разлика от самолети, носещи бомби“, каза Барно, който работи сега в анализаторската група Център за нова американска сигурност във Вашингтон.

За преследването на цели на ИД в Сирия обаче, страни като Турция, Саудитска Арабия, Йордания и други може да се нуждаят от убеждаване за продължителен ангажимент на САЩ, въпреки нежеланието на Обама да се замесва в друга война в Близкия изток.

„Всеки, който ще мисли сериозно, и в крайна сметка ще се присъедини към коалицията, ще трябва да бъде напълно убеден от президента на САЩ, че САЩ е там трайно, че никой няма да бъде оставен сам да се справя с проблемите“, каза Фред Хоф, бивш експерт по Сирия в Държавния департамент.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.