Амбициозни решения на НАТО за повече сигурност в един все по-непредсказуем свят

БТА

Изтребител „Тайфун“ пред Селтик манър в Нюпорт, Уелс, където се провежда срещата на НАТО. Снимка: официален сайт.

Много преди началото на двудневната среща на върха на НАТО в Нюпорт, Уелс, завършила в петък, тя беше повсеместно окачествявана като най-важната и решаваща в историята на алианса след края на студената война, провеждаща се в повратен момент за евроатлантическата сигурност. Колкото и да звучаха като помпозни клишета, тези оценки наистина се основаваха на нови реалности на международната сцена, които поставят на изпитание ролята и предназначението на създадената преди 65 години организация: агресивните действия на Русия срещу Украйна, нарастващата нестабилност около южните граници на НАТО – от Близкия изток до Северна Африка, най-вече настъпващият ислямски фундаментализъм, тероризмът, множенето на киберзаплахите и кибернападенията…

За сериозността на новите заплахи говореха и безпрецедентните мерки за сигурност по време на форума, които бяха усетени най-вече от жителите на Нюпорт и съседния град Кардиф, както и над хилядата журналисти, отразявали срещата. Над десет хиляди войници и полицаи, някои тежко въоръжени, мобилизирани от цялото Обединено кралство, бдяха денонощно по основните пътни артерии и района на събитието – огромния курортен комплекс „Селтик манър“ в околностите на Нюпорт.

Представителите на медиите бяха щателно проверявани неколкократно, преди да стигнат до пресцентъра и дори до хотелите си. Десетки улици на Кардиф бяха отцепвани, създавайки главоболия за местните жители, при преминаването на кортежите с делегации от над 60 държави от НАТО и нейните партньори, участвали в срещата. Замъкът „Кардиф“, който и така си изглежда непристъпен с високите си стени, допълнително беше обезопасен с метална ограда и кордон от силите за сигурност по време на вечерята на ръководителите на делегации.

В продължение на два дни на интензивни дискусии и консултации 28-те успяха да приемат решения, ясно показващи, че северноатлантическият съюз продължава да е основният източник на стабилност в този непредсказуем свят и че той продължава да е единен и сплотен, въпреки че не всички държави споделят едни и същи оценки за съществуващите заплахи. Най-важното от тези решения беше приемането на План за действия на НАТО, съдържащ пакет от мерки за реагиране на промените в условията на сигурност по границите на алианса и отвъд тях. Този план, в който България ще участва с конкретни дейности и инициативи, беше съставен в отговор на предизвикателствата, поставени от Русия и техните стратегически последици, както и на рисковете и заплахите, идващи от съседни на алианса региони – Близкия изток и Северна Африка.

Макар че планът не беше подробно изложен, в 35 страничната заключителна декларация от срещата се споменават някои от мерките , които пряко засягат и България. Предвижда се продължително присъствие на военновъздушни, сухопътни и военноморски сили и целесъобразна военна дейност в източната част на Северноатлантическия съюз, които ще се извършват на ротационна основа.

Значително ще се засили оперативността на Силите за реагиране на НАТО чрез създаване на комплекти от сили, способни бързо да се придвижват и да реагират на потенциални предизвикателства и заплахи. За тази цел алиансът ще създаде Обединена оперативна група с повишена готовност – нови обединени сили на НАТО, които ще са способни да се развърнат за няколко дни в отговор на заплахи най-вече по периферията на територията на НАТО. Ще се провеждат и повече учения с акцент върху колективната отбрана. За всичко това обаче ще е необходима не само воля. Както посочиха 28-те в заключителната си декларация, „нашата обща сигурност и отбрана зависят от това колко средства изразходваме и как ги изразходваме“.

По този болезнен за много страни въпрос в условията на продължаваща икономическа криза лидерите от НАТО все пак решиха, че трябва да се промени тенденцията на съкращаване на бюджетите за отбрана, да се използват по-ефективно средствата и по-равномерно да се разпределят финансовите разходи и задължения между страните. България напълно подкрепя това решение и ще изпълни поетия ангажимент за инвестиции в отбранителните си способности , заяви президентът Росен Плевнелиев, който участва в срещата заедно с министрите на външните работи и на отбраната в служебното правителство Даниел Митов и Велизар Шаламанов.

Срещата в Уелс даде повод на най-високо равнище да бъдат „решително осъдени действията на Русия по ескалацията и незаконната й военна намеса в Украйна“, и да бъде поискано от Русия „да ги прекрати и да изведе войските си от територията на съседната държава или до нейната граница“, както се посочва в заключителната декларация. В същото време 28-те, които прекратиха всякакво практическо военно и гражданско сътрудничество с Русия, увериха, че продължават да държат отворени политическите канали за диалог, че НАТО не се стреми към конфронтация и не представлява заплаха за Русия.

Още през първия ден от форума лидерите от алианса обещаха да предоставят силна подкрепа на Украйна в усилията й да подобри собствената си сигурност на среща с украинския президент Петро Порошенко. Тази подкрепа ще бъде в четири области: лечение и рехабилитация за ранени украински военни, киберотбрана, логистика, както и командване, контрол и комуникации. За засилване на сътрудничеството с Киев НАТО реши да задели близо 15 милиона долара. България се ангажира да участва с 500 хиляди лева в доверителен фонд за лечение и рехабилитация и ще се присъедини към доверителен фонд по киберотбрана.

Ако не беше украинската криза и спешната необходимост за адаптиране на алианса към новите заплахи, срещата на върха вероятно щеше да бъде доминирана от Афганистан. До края на годината там се планира приключването на операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ИСАФ) и преобразуването й в мисия за обучение и подпомагане на афганистанските сили за сигурност.

Неслучайно форумът започна именно със специална среща за Афганистан на най-високо равнище. Разговорите обаче приключиха без дългоочакваното споразумение за бъдещата мисия, защото Афганистан така и не успя да избере и изпрати в Уелс приемник на президента Хамид Карзай, който да подпише необходимото споразумение за сътрудничество в сигурността. А без подпис не може да има мисия, както заяви на срещата генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

Но дори след подписването на документа, което рано или късно ще стане, бъдещето на страната се очертава повече от несигурно. „Афганистан ще рухне под напора на талибаните“, заяви пред БТА британски сапьор, участвал в операцията на ИСАФ и изгубил няколко свои братя по оръжие, загинали от експлозии на самоделни взривни устройства.

Военният, който демонстрираше край пресцентъра специалния брониран костюм на британските сапьори, беше категоричен, че продължилата повече от десет години най-голяма военна операция на НАТО в крайна сметка ще се окаже напразна. По думите му афганистанската армия е неспособна да се справи сама с талибаните, които стават все по-силни и дръзки, а част от войниците просто дезертират и дори преминават в редиците на врага.

Още несправили се окончателно с терористичната заплаха, идваща от територията на Афганистан, лидерите на НАТО вече са принудени да действат бързо и на друг фронт – срещу новата заплаха в лицето на сунитската джихадистка групировка „Ислямска държава“, която бе сред най-обсъжданите въпроси на срещата в Уелс.

Призивът на президента на САЩ Барак Обама за незабавни действия за унищожаване на джихадистите, контролиращи все по-големи територии в Ирак и Сирия и превръщащи се в заплаха за страните членки на алианса, намери бърз отклик. Още преди края на срещата в Уелс САЩ и още осем натовски държави плюс партньора им Австралия сформираха ядрото на нова международна коалиция, която да унищожи „Ислямска държава“ с военна сила, дипломатически натиск и военни санкции.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.